Пловдив, градът на седемте хълма, отдавна е останал само с шест. Някогашното Марково тепе, кръстено според легендата на Крали Марко, го няма. Няма и жив пловдивчанин, който да го помни.
Марково тепе е разрушено през 1907 година, а от сиенитните му скали е направена голяма част от паважа в града. Казват, че доста павета били изнесени и за Германия - по една германска марка парчето. Та покрай тия марки вече нащърбеното и хлътнало място продължило да отговаря на името си Марково тепе, разказва Веселина Божилова пред Темаdaily.
Има и по-модерна интерпретация за името. След като преди повече от 10 години е замислено тук да се вдигне мол, идеята е мастодонтът също да се казва "Марково тепе" - защото щял да предлага маркови стоки.
Но дали унищожената от човешката глупост и алчност природа решава да си отмъщава, дали мястото наистина е прокълнато, както твърдят градските предания за бродещи наоколо призраци на обезглавени монаси, фактът си е факт - сагата с въпросния мол се превръща в олицетворение на безумията от българския преход.
На 17 април 2003 г. по предложение на тогавашния пловдивски кмет д-р Иван Чомаков общинският съвет продава без търг апетитния терен в центъра на града на строителния предприемач Стоян Сариев, който притежавал по онова време 355 кв. м идеални части от празно дворно място на бул. "Руски" 54. Останалите 8135 кв. м по онова време са собственост на общината, която прилага в случая разрешената от закона и съвсем опростена схема за разпореждане с общински имот, наречена "прекратяване на собственост". Това позволява сделката да се направи без търг или конкурс, а директно. Тя е подкрепена от 37 общински съветници от общо 39. Цената, заплатена от Сариев, е 1 301 600 лв. Условието към купувача е да построи бизнес сграда по вече одобрен от експертен съвет идеен проект, дело на арх. Стилиян Христов. Проектът е спечелил първа награда от обявен от общината конкурс. Идеята е сградата да прилича на трапец, да наподобява тепе, площта да не е плътно застроена и да не е толкова висока, че да закрива Бунарджика.
В момента Бунарджика наистина е по-висок от мастодонта, който се появи вместо този проект, но… не много. В сагата "Марково тепе" все пак бе преодолян моментът, когато Сариев искаше да строи там небостъргач. В крайна сметка, макар и по-късно от указания в договора срок, предприемачът започва изкопни работи. Настава друг стресов етап за обитателите на жилищните кооперации наоколо. Взривните работи вървят нонстоп. Хвърчат камъни, чупят се стъкла. Има пострадали хора, в изкопа пропада дори цяла лека кола, а в съда е внесена жалба срещу Сариев.
Междувременно сиенитът, останал след разрушаването на тепето през 1907 година, е добит от земята и допродаден, включително и в Гърция. С част от камъните е изградена и дига на Марица.
Прокуратурата разследва и сделката, и взривовете, но не открива нищо нередно. Междувременно Сариев осъществява сделката мечта за всеки бизнесмен. Продава 8490 кв. м на фирма "Мелина" за 11 750 000 евро, или точно 18 пъти по-скъпо, отколкото сам е придобил имота.
Сделката с фирма "Мелина" с управител Яков Нив от Израел е сключена на 14 ноември 2006 г. Израелската компания издига сградата, чийто проект успява да прокара през Експертния съвет за устройство на територията. Резултатът няма нищо общо с първоначалните намерения за Марково тепе - хем да има постройка, хем да е налице и достатъчно зеленина, за да няма дисонанс с характерната пловдивска среда. Появилата се монолитна сграда е на четири етажа, доста грозна и "сляпа" - без прозорци, без финес в линията на фасадата. Явно неслучайно беше кръстена от пловдивчани Годзила.
И понеже нищо не е потръгнало както трябва, не е в ред и ключов елемент от външния дизайн - главният вход на мола всъщност не може да функционира, защото е препречен от единствената оцеляла къща в района. Тя е на два етажа плюс тавански полуетаж, а на партера й има магазин за чаршафи и хавлии. Къщата стърчи буквално "на носа" на мола като упорита пъпка. И успява да оцелее, защото собствениците й, макар и пренесли се вече в София, искат цена от 1 млн. лв., а общината отказва да плаща толкова скъпо. Парадоксът е, че от всички приказки за търговско оживление на квартала след вдигането на мола всъщност в момента реално действа само магазинчето в инатливата къща.
Всичко е замразено от години и снагата на мола се извисява като призрак. Яков Нив, който подписва сделката от страна на "Мелина" и вдига постройката, остава без дялове и се обявява за измамен. И фирмата, и теренът, и сградата в недовършения й вид са взети от австрийската банка "Инвесткредит" АД-Виена заради неизпълнение на договора по кредит в размер на 45 млн. евро, отпуснат през 2007 г. за строеж. После обаче и въпросната банка фалира. И собствеността за пореден път преминава в други ръце - при държавната австрийска Фолксбанк.
В момента след дългото мъртвило и запустение в района се забелязва видимо раздвижване. Появили са се работници, разчистват околните площи. Оградата е премахната, зеещите отвори в сградата са покрити с черни найлони, тече поправка на покрива. Сградата явно ще бъде довършена от нов собственик. Говори се, че това е софийската фирма "Джи пи груп". Плановете са строежът да бъде активно възобновен, когато се оправи и се стабилизира времето, както уверяват работниците.
Така може би ще бъде сложен и краят на една дълга и оплетена история, пълна с явни и недоказани далавери, със съмнения за корупция, с измами и предателства, с внезапно забогатяване и безмилостно пропадане. Преходът роди много чудовища в България. Една от емблемите му в Пловдив беше пустеещата огромна безлична сграда в центъра на града. Плюс малката къща, упорито оцеляваща като един Давид в подножието на бетонния и прокълнат Голиат.
Автор: Веселина Божилова, кореспондент на БГНЕС
