Противно на твърдението, че българското село изчезва, то не изчезва, променя се. Това е генералният извод на учени и студенти от Философско- историческия факултет на Пловдивския университет, които доказват с анализи, снимки, филм, че се развива един процес с няколко сценария, общото между които е новият облик на българските села.
"Обичайно се говори,че българското село загива, но това твърдение е силно преувеличено- казва Миглена Владкова, един от координаторите на проекта "Трансформиращото /се/ село", представен в петък пред медиите. Тя обобщава изводите, направени след проучване на терени с няколко акцента- от гледна точка на етнологията, на социологията, на времевите връзки. Един от големите райони, в които са т.нар. " изчезващите" села, е Ивайловградският. Наистина броят на жителите в повечето села там се брои на пръстите на едната ръка, но се наблюдава друг феномен, който придобива все по-голяма популярност. Там се събират хора от течението new age- за да "помълчат заедно", за да творят, за да доказват свои виждания. Те идват от цял свят, събрани по интернет по различни признаци, наемат сгради в селата, плащат наеми, оставят следа в тях.
В комплекса в Ястребино например има такива редовни срещи, а редица имена на села, иначе забравени от Бога, се превръщат в парола за артисти, художници, архитекти. Това е единият сценарий. Другият, по който селата се трансформират, е завръщането в тях на хора в пенсионна възраст, обикновено скоро след като са приключили с трудовия си опит. Покрай тях се завъртат " сезонните" внуци, така че двете поколения присъстват в селата. Липсва най- активното- средното, което работи по градовете или в чужбина. То се появява инцидентно, но също оказва влияние, защото нерядко редица придобивки в селата- градинки, паметници, ремонти на църкви, става възможно именно благодарение на тяхната инициатива, понякога съвсем еднолична.
В тези села, в които завръщащите се се установяват за постоянно, тече процес на консолидация на общността, което е един динамичен процес. Подобен процес се наблюдава и в Източните Родопи, където в обезлюдени села се продават евтино имоти и там купуват къщи представители на ромския етнос. Там също общността трябва да се пренастрои така, че да приеме чужденците. Понякога те са наистина чужденци- много англичани, германци, японци дори избраха да живеят в български села и процесът и там е много интересен.
На представянето на проекта "Трансформиращото /се/ село" присъства и евродепутатът Андрей Новаков, който полага големи усилия да помогне на обезлюдяващите български села. По негова инициатива е разработена платформата Селоводител, която има за цел да представи възможностите за почивка, бизнес, постоянно заселване в редица български села, като предлага текста и на английски език. Платформата отговаря на практика на всички важни въпроси- къде е селото, каква е близостта му до главен път, има ли училище, детска градина, здравно заведение, какви имоти се предлагат за продажба, дали се предлагат земеделски земи. Вече по възможностите на инициативни хора от самите общини е да разработят профил на селото си и да го включат в платформата.