Георг Спартански е кмет на община Плевен от 2015 година. Той е магистър по право в Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Има 25 години практика в областта на наказателното право. Бил е председател на Общинския съвет в Плевен три мандата - от 1999 до 2015 г. Actualo.com го потърси за интервю, в което да разкаже какво е свършил през годината, за най-наболелите проблеми на Плевен и начина, по който той вижда решаването им.
Г-н Спартански, в най-новото изследване на Института за пазарна икономика Плевен е една от трите области с най-висока оценка за здравеопазването (със София град и Кюстендил). Това само на сериозната концентрация на лечебни заведения в града – 13 на брой, ли се дължи според вас?
Това е една от причините, но тази концентрация на квалитетни лечебни заведения се дължи на инвестициите от страна на частния сектор в здравеопазването. Стара максима е, че не е въпросът само в парите, а да знаеш как да ги вложиш. Инвестициите, които се правят години наред в Плевен, са пряко доказателство за умно вложени пари, а гражданите получават квалифицирана услуга с много добро качество. Другото е, че ние имаме Медицински университет, който подготвя квалифицирани кадри и заслужено има високо реноме. Тези кадри в голямата си част постъпват в разкритите лечебни заведения. Така ние имаме много добра обезпеченост както по брой на лечебните заведения и вида им, така и на медицинските кадри, които ги обслужват. Комплекс от фактори е - традиции, кадри, инвестиции. Всичко това прави Плевен едно от местата в България, където се получава най-добро лечение.
По договора от май месец тази година вече са ви доставени 14-те електрически автобуса. В комплект със зарядните станции ли пристигнаха?
С два дена разлика дойдоха и 14-те електробуса, и 14-те зарядни станции. Започва монтажът на станциите. Предстои Общинският съвет да вземе решение, тъй като фирмата "Тролейбусни превози" е 100% общинска, дали и кои линии ще бъдат пуснати, дали ще има разширение на съществуващите линии. Това ще стане в месеците след Нова година.
Тоест, в най-скоро време ги пускате?
Разбира се, идеята е да облекчим сметките на тролейбусния транспорт. Имаме и проект за монтиране на соларни панели, които да черпят слънчева енергия, тя също да служи за зареждане на електробусите през нощните часове, когато електроенергията е доста по-евтина в сравнение с дневната, допълнително да облекчи сметките на дружеството. Всички знаем за огромния скок на електроенергията. Няма скорошна перспектива тази тенденция да се обърне. Това поставя под въпрос цените на тролейбусния превоз. Те не са променяни много години. Цената на билета е 1 лев, а към него трябва да добавим безплатните карти на хората от третата възраст, намалението за студенти и ученици, които не са малко в Плевен. Това налага след Нова година преразглеждане на въпроса с цената на билета. Съгласете се, че в два програмни периода получихме общо 54 нови тролейбуса, с което на 100% е подновен паркът, разкрихме и нови линии, подменихме контактната мрежа на тролейбусите с около 90%. Изградено бе ново депо за домуване на тролейбусите, обновени бяха спирките, има нови информационни табла за разписанието. В крайна сметка постигнахме 100% подновен екологичен транспорт, който води допълнителни позитиви. Всичко това обаче не става само с пожелания. Сега ще е жалко, ако цените на ел.енергията са такива, че билетите станат непосилни за немалка част от гражданите. Трябва да търсим и вътрешни резерви, за да е цената по-поносима.
Още нямате решение колко би била поносимата цена, така ли?
Това ще зависи от чисто икономическата логика и математическите сметки, които ще направим след Нова година. Вече съм поставил тази задача на ръководството на "Тролейбусен транспорт". Решението ще бъде на Общинския съвет, който е принципал. Неминуемо ще се стигне до някакво увеличение, за да не си фалираме собственото дружество, след като сме го модернизирали на 100%. Неразумно е да не се съобразяваме с новите икономически реалности, но това не може да стане за сметка на социалните функции на дружеството. Ние не търсим някакви свръх печалби, но трябва да се стремим към нормално функциониране.
Инвестицията всъщност на каква стойност е?
Много десетки милиони левове. 40 тролейбуса в първия програмен период плюс още 14 във втория, плюс още 14 електробуса прави близо 70 нови машини. Това е стойност, огромна за българските стандарти, която нито една община не би могла да си позволи със собствени средства.
Сходни поръчки в други общини бяха щателно ревизирани от икономическа полиция и КПКОНПИ. Тази, която вашето общинско дружество „Тролейбусен транспорт“ проведе, проверена ли е?
Аз се отнасям съвсем спокойно към проверките на специализираните институции, защото това им е работата. До този момент специално тази поръчка не е проверявана от КПКОНПИ, икономическа полиция или други специализирани институции, но ние сме готови по всяко време да дадем необходимата информация и документация, ако се налага. Няма никаква драма, че поръчките в други общини се проверяват. Това е част от нашата работа. Ние не сме безконтролни и безотчетни и сме готови по всяко време да бъдем проверявани.
Най-важните ви инфраструктурни проекти за тази година?
Годината беше изключително трудна не само за община Плевен, а за всички общини в България. Виждаме и положението в държавата. Имаме съчетание на няколко кризи - енергийна криза, криза с горивата, здравна и политическа, финансово-икономическа. Въпреки това съм доволен, че немалка част от плановете ни са изпълнени. Направихме основни ремонти на важни улици в града, в индустриалната зона, на надлеза в централната градска част към ЖК "Сторгозия". Той имаше конструктивни проблеми и се нуждаеше не просто от козметичен ремонт, а цялостен, за да се гарантира сигурността на пътуващите. Приключваме и пълното трансформиране на уличното осветление на Плевен с модерно енергоспестяващо. Мога да се похваля, че сме първият град в България, който изцяло подмени осветлението си. До няколко седмици приключваме проекта за модернизиране на автогарата. Освен визуалния ефект, сме заложили и на практическите удобства за транспортните превозвачи и за пътниците. На практика от старата автогара е останало само името. Тя не покриваше нито едно условие на Наредба 33 на транспортното министерство и ако не бяхме направили тези промени, нямаше да имаме право да събираме гарови такси на превозвачите, а това ни гарантира всяка година значителен приход от стотици хиляди левове, които не могат да бъдат пренебрегнати. Ефектът от нея е многостранен.
"Строймонтаж" е фирмата, определена да направи кучешки приют за 2,7 млн. лв. Коя сграда ще ползвате за целта, тъй като поръчката е за основен ремонт и преустройство, и как осигурихте финансирането?
Това е една дългогодишна сага, която започна в първия ми мандат като кмет. За съжаление в предходни мандати този въпрос не беше решен, нито пък бяха направени усилия в тази насока. Затова незабавно след встъпването ми в длъжност поисках от държавата да прехвърли в собственост на община Плевен един комплекс сгради и дворно място, които бяха на бивша ветеринарна лечебница. Това е един голям комплекс, който пустееше, беше даден на Българската агенция по безопасност на храните, но не се ползваше. Ние пък имахме нужда от имот, в който да създадем приют. Поисках го от държавата. Беше необходимо над 2 години и половина, докато се намери един министър в лицето на г-н Николай Нанков - министър на регионалното развитие и благоустройството, който реши въпроса за по-малко от месец. След това проведохме процедура за избор на проектант. Няколко пъти се проваляха обществени поръчки - или поради липса на кандидати, или поради сключен договор с фирма, която се оказа некоректна. Най-накрая се сдобихме с проект. Проведохме процедура под условие при наличие на финансиране за строителната част и доставка на оборудване. Сега остава да осигурим финансирането. Аз съм поканил на 20-ти декември новоизбраните 9 депутати от Плевенска област, на която среща ще ги запозная с приоритетите на страната. Един от тях е осигуряване на средства за изграждане на приюта. В останалите още 10 общини в Плевенска област, а и в съседните общини на други области кучешки приют няма. Този при нас ще осигури нуждите не само на Плевенска община, но и на съседните при договор за междуобщинско сътрудничество. Аз съм поставял въпроса и на ниво правителство, но не е намирал решение. Ще продължим усилията това да се случи.
Въпросът с финансовата децентрализация стана като клише. При всяка смяна на правителството отново излиза на дневен ред. Какво е мнението ви по тази изстрадана тема?
С тази тема се занимавам от есента на 1999 г., когато бях за първи път бях общински съветник, впоследствие - председател на ОбС в продължение на 3 мандата. Сега съм втори мандат кмет. На различни форуми - правителствени или на НСОРБ, този въпрос е многократно коментиран. Бил съм и член на Съвета по децентрализация в държавата, касаещ местното самоуправление, където на паритетен принцип имаше представители на министерството и на българските общини. До този момент - с почти никакъв ефект. Ние сме подписали преди близо 30 г. Европейската харта за местно самоуправление, като нейните постулати изискват държавата да осигури на общините достатъчно финансови ресурси, за да изпълняват те своите финансови ангажименти към гражданите или нови приходоизточници, от които те да са в състояние в по-голям обем да осъществяват своите на хартия разписани правомощия. На всяка следваща власт е поставян този въпрос, а те се отнасят към нас горе-долу на принципа "като започнат общините да посиняват и да се задушават“ се отпуснат някакви средства, обикновено по порочната практика с постановления на МС, с които се харчат събраните излишъци в държавния бюджет. Тук отделна тема е как се планират приходите в държавния бюджет и дали не са умишлено занижени, за да има по-големи излишъци, които не с решение на НС, а с постановления на МС да се разпределят на общините. В немалко случаи това е на принципа "ако слушкаш, ще папкаш", "ако си верен, ще получиш". Това не е децентрализация. Нашето предложение е да преминем този етап и да стигнем до по-голяма самостоятелност. Има статистики, които показват, че на всеки 100 лева събран данък от гражданите 98 лв. отиват в централния бюджет и само 2 лева остават на местните власти. На пръв поглед големите ни бюджети от десетки или стотици милиони левове годишно с решение на Общинските съвети може да похарчим не повече от 8-9-10%. На практика разполагаме с финансов ресурс, който ни е буква по буква разписан по линия на т.нар. държавно делегирани дейности. Нямаме почти никакви средства, които по волята на местната общност да похарчим за местни потребности. Че това ще се промени, аз го слушам над 20 години. Ние ще подновим този диалог с новото правителство. Декларирани са намерения, че този въпрос ще стои на тяхното внимание, но кога ще се случи това!? Ще си послужа с израза "Тате ще ми купи колело, ама друг път". Ние се надяваме тате да купи колело по-рано, защото другият път е някога, в светлото бъдеще, а хората искат да живеят при нормални европейски условия тук и сега.
През април тази година стартирахте поръчка за изграждане на многофункционална спортна зала за над 19 млн. лв. без ДДС. Малко по-късно тя е прекратена с мотив, че като КСС-то не отговаря на работния проект. До днес процедурата не е възобновена, какво е препятствието, но и каква е историята на този обект, защото Плевен е единственият областен град без модерна спортна зала?
Този проблем е наболял от много десетилетия. Преди около 40 г. непосредствено преди входа на парк "Кайлъка" беше започнало строителство на спортна зала, но остана недовършено. Проектът вече е морално остарял, деформирани са бетонните колони. Дворното място е държавен парцел, но прилича на джунгла. Необяснимо за мен е безхаберието и липсата на каквото и да е желание от държавата да реши този въпрос. Преди доста години сме искали този терен, за да може с инвестиционен кредит да направим многофункционална спортна зала. Беше ни отказвано по различни поводи, а понякога и без отговор. Сега стои като паметник на глупостта. Трябва да бъде сринато напълно. За да реализира нещо на този терен, за държавата е най-лесно да го продаде на търг, след като не желае да го даде на общината. Мястото е апетитно и със сигурност частният сектор ще намери какво да прави с този компрометиран проект. Преди аз да започна първия си мандат като кмет, по време на правителството Орешарски, бяха гласувани 2 млн. лв., за да бъде срината колопистата на града и на нейно място да се изгради спортна зала. Колопистата беше срината, остатъците от нея бяха премахнати. Бяха положени основите до нулевия цикъл. След това съм написал безброй писма до централната власт с искане да бъдат предоставени целеви средства, с които да се довърши строителството. Недовършването му гарантира втори паметник на глупостта, а един вече си имаме. За съжаление това не се случи, независимо че имах срещи с финансов министър, със спортен министър, с премиер. Вече дърветата в това дворно място започнат да гонят височината на дърветата от първия зарязан проект. Постоянно нашите искания или не биват чувани, или биват отклонявани. Този въпрос пак ще го поставя на срещата с плевенските депутати, а и на новото правителство. Трябва да се вземе генерално решение - или ще има спортна зала в Плевен - и то в обозримо бъдеще, или ако няма да има, ще предложа на Общинския съвет да предоставим този терен чрез търг на тези, които желаят да го купят. С немалкото милиони, които ние ще получим от продажбата му, ще решим част от инфраструктурните нужди на града, включително и да ремонтираме спортните зали на Плевен, които не са една и две и за които също са искани пари от централната власт. Имаме много проблеми, които да решаваме, но спортната инфраструктура в седмия по големина град с две олимпийски шампионки тази година - Стойка Кръстева и Ивет Горанова, е сериозен. Ако това не е достатъчно за централната власт, не знам какво да направим. А те не са единствените шампиони на олимпиада. Искам да напомня и за Тереза Маринова, и за Гълъбин Боевски, за многото световни и европейски шампиони, които е дал Плевен на България. Аз мисля, че отношението на централната власт към Плевен трябва да се промени не заради кмета на Плевен Георг Спартански, а заради гражданите на Плевен, които заслужават нещо по-добро.
