Насимо, човекът, чиито талант стои зад едни от най-красивите стенописи по цял свят, наскоро завърши последния си голям проект - "Жар" в избата на "Домейн Бойар" в Сливен. След 27 години опит, започнал с първите графити през 90'те и завършил с овладяване на монументалната живопис, той е вече част и от културното богатство на страната. Решихме да го попитаме както за "Жар", така и за пътя му преди това; ето какво ни разказа той в рубриката ни "Пазачът на традиции".
Насимо, изрисувахте 11 винификатори в избата "Сините скали" на Домейн Бойар в Сливен - на декар площ, за месец и половина работа, но резултатът е поразителен. Бихте ли разказали за целия процес - от възникването на идеята, през техническото й осъществяване, до вашето усещане за финалния резултат?
Обмислянето и работата по идейния проект отнеха около 2 месеца, като смених 3 идеи, докато в един момент от Домейн Бойар не решиха да ми дадат пълна свобода. Тогава ми изникна идеята да подредя като на комикс концепцията си върху 11-те силоза. Основните проблем и тема, които разработвам повече от 10 години в творбите си, се движат около моите лични търсения, свързани с душата и нейния път. Именно за този път и осъзнаванията по него реших да разкажа върху силозите.
Това беше най-мащабният и предизвикателен проект в моята кариера и съм наистина горд, че с помоща на Бог и моя екип се справихме.
Как всъщност успяхте да пресъздадете толкова реалистични изображения, когато самите винификатори са с обла форма и нямахте комфорта да рисувате върху равна стена?
Досега не бях рисувал върху обли повърхности и честно казано, си беше голямо предизвикателство. Обикновено пренасям изображенията в монументален мащаб с голяма точност и само на око. В случая така не можех да се преборя с огънатата перспектива и трябваше да разграфя всички винификатори на квадрати, прехвърляйки схематично скицата детайл по детайл.
Доколко онова, което сте си представяли в началото, се изпълнява по същия начин и каква част от изображението се променя в самото му изрисуване? И каква беше ситуацията с творбата ви в избата на "Домейн Бойар".
Понякога се случва да се тръгне в една посока и творбата да се надгради или преосмисли.
Творбата винаги еволюира и бива надградена при техническата й реализация, тъй като тогава, в процеса на рисуване, се случва истинската магия на изкуството.
Идейните проекти при мен имат за цел да дадат основна представа за съдържанието и композицията.
С Домейн Бойар трябваше да съгласуваме някои основни детайли по съдържанието, но като цяло съм им много благодарен за това, че ми дадоха почти пълна свобода да развия работата по свой си начин, без да се съобразявам с почти нищо. Опитът ми показва, че колкото повече свобода и доверие съм получавал в проектите си, толкова по-сполучливи са ставали творбите ми.
Надявам се с този пример повече хора да осъзнаят, че трябва да имат повече доверие в артиста и процеса.
Нека се върнем назад. В изкуството на графитите поне у нас сякаш имаше два периода - които съвпадат напълно и с вашия творчески път. Първият - през 90'те, когато то се възприемаше като бунт, ако се получи и вандализъм, ако не се получи. И вторият - от последните десет години, когато благодарение най-вече на вас, графитите станаха трайна част от градската атмосфера. Как самият вие чувствате тези два периода, какво ще разкажете за тях?
Почти всичко ново в началото бива отхвърлено или поставяно под съмнение.. Много велики хора на изкуството, мислители и иноватори и техните движения са били отхвърляни в началото, защото аудиторията още не е била готова за техните идеи и изкуство. Така беше и с графитите в България. Но те трябваше да извървят своя път дотук.
А аз съм извървял своя път от графити вандализма до изящната монументална живопис, който ми отне към 27 години рисуване.
Отне малко повече време на хората да свикнат с този тип изкусто и да го възприемат като културно богатство, но и това вече е факт. Всичко идва с времето си.
Помните ли първият графит, който направихте?
Да, беше вечер и с приятели надраскахме стената на лятното кино в Търговище.
Как навремето, завършвайки живопис, направихте прехода към стрийт арт? И кое от академичните правила взехте, и какво завхвърлихте?
Не съм правил преход към стрийт арта, докато завършвах живопис, тъй като се занимавах с него по време на цялото си обучение в университета.
Смея да твърдя, че съм взел най-ценното, което съм намерил за себе си от живописта и от старите майстори и в днешно време го смесвам с любимите си техники от графитите и стрийт арта. Не захвърлям нищо, няма нещо което да съм научил и то да ми е било излишно. Просто за всяко нещо си има времето и мястото, така и за различните техники и похвати.
Доколко чувството, поне в началото, за някаква криминалност на деянието, ви даваше и някакъв творчески подтик? И когато минахте в "легално" състояние имаше ли някакви остатъчни ефекти от миналото?
В началото имаше голяма тръпка от рисуването в нелегалност и определено жаждата за тази тръпка е била фактор за мен през годините. Всичко тогава беше игра на адреналин и его. Остатъчните ефекти не могат да се премахнат, но могат да се използват и ангажират по правилен начин, служейки на новите идеи.
Как си избирате, първо, сграда, и второ - образ? Какви са критериите?
Сградите обикновено биват предложени от възложителите, с които работя, а образите идват след съгласуване на проектите. Критериите са много и не могат да бъдат изброени в няколко реда.
Проектът "Жар" в избата "Сините скали" на Домейн Бойар в Сливен
Рисуването в различна държава и град променя ли подхода ви или той е универсален? Казвате ли си, че София, например, се нуждае от едни образи и сюжети, Австрия от други, Полша от трети? Ако е така - какво чувствате, че ни е необходимо най-вече тук?
Рисуването в друга държава винаги е било едно от най-големите ми приключения и любими изживявания.
Много съм щастлив за това, че занаята, който практикувам, ми позволява да пътувам и опознавам света, докато създавам нещо, което го прави една идея по-красив. Обикновено вътрешното желание да се докажеш на тази нова територия ти дава мощен заряд в процеса и това, естествено, се отразява на крайния резултат положително. Колкото до образите, за мене те са универсални, защото всички така или иначе сме братя и сестри също както и посланието за мир и любов е универсално.
Как работи въображението, когато непрекъснато трябва да мисли в толкова голям мащаб - рисуваш от близо нещо, което постига ефекта си гледано отдалеч?
Трудно е и изисква опит. Разсъждавам едновременно върху това, което е пред мен на живо и идейния проект, калкулирам в главата си постоянно, както и се отдалечавам изключително често.
И този процес винаги е като една голяма и болезнена борба, като съвършенство за съжаление никога не се постига.
Маркетинг директора на "Домейн Бойар" Елина Спасова и Насимо на откриването на стенописа
Споменавате често, че сте открили много за духовния ви свят с пътешествията ви до Индия. Може ли да разкажете повече за тях?
Бях привлечен от Индия някак си по много естествен начин и там имах едни от най-силните си духовни реализации.
Изучавайки древните ведически текстове там, аз промених до голяма степен мирогледа си, а с това и изкуството, което създавам.
Тези реализации ми дадоха отговори на много въпроси, които ме мъчеха дълги години и всеки ден се изумявам на дълбочината на тази безмерна философия.
И обратното: как, след пътуванията ви по света, се промени виждането ви за България?
Въпреки че след всяко едно пътуване към по-развита страна осъзнавам колко сме назад все още в някои отношения, виждането ми за България си остава оптимистично и вярвам, че един ден България ще бъде много развита откъм изкуство и култура страна. Ние сме народ с мисия и вярвам, че тя е свързана с културата и духовността.
Интервю на Райко Байчев
