Депутатът от "Продължаваме Промяната - Демократична България" Манол Пейков коментира за първи път скандала между него и лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов. Припомняме, че в пленарна зала се заформи грозен дебат, в който се чуха думи като "жената на Копейката" и "утайки" (ВИДЕО).
Ето какво написа Пейков в социалните мрежи:
Винаги съм споделял тезата, че авторското право е един от крайъгълните камъни на Западната цивилизация.
Защото възможността да запазиш ексклузивното право (за известно време) да използваш и развиваш идеите си (и евентуално – да ги монетизираш), е най-главният двигател за устремното развитие на всички индустрии и технологии, на изкуството, образованието, здравеопазването, енергетиката. И превръща Запада в най-свободното, справедливо и охолно – а следователно и най-желано – място за живот.
Има, разбира се, и изключения от това правило – при които именно о т к а з ъ т от авторски права движи обществото напред и нагоре.
Например откриването на триточковия предпазен колан от Волво през 1959 година – който фирмата отказва да патентова и който от тогава до днес – по изчисления на компетентните институции – е спасил над милион човешки живота.
Вчера неволно успях да впиша името си – макар и със съвсем к ъ с и буквички – до това на гигантите от Волво. Споделяйки идея, от чието патентоване се отказах в мига не нейното споделяне.
Идеята беше да озаптя селския хулиган, който необезпокояван ругае, маризи и омаскарява де който му се изпречи на пътя.
Как ли? Като сляза на неговото ниво само за миг.
Истината е, че когато в края на изказването си го предупредих, че въображението НИ е безгранично, сам не си давах сметка каква Кутия на Пандора съм открехнал пред смаяния му поглед.
Колективното "ни" поде моята идея, вдигна я на крилете си, и изпрати на бабаита стотици недвусмислени съобщения, под формата на забавни и саркастични мемета – някои от които дълго ще го навестяват в съня му.
ОЩЕ: Депутатите с палав дебат за правилника и "малката... корекция"
Не желая никому злото – и не вярвам в принизяването на политическия език до езика на улицата, кръчмата, бърдака.
Но когато виждам, че някой идва всеки божи ден в най-личната българска институция, символ на българското единение и демокрация, и се държи сякаш се намира на мазни борби в Анадола (да ме прощава Анадолът за обидата!) – съм готов без колебания да се хвърля гол до кръста, да се омажа с олио и да му припомня откъде изгрява Слънцето.
И не, това не е никакъв героизъм. Просто обор, който някой трябва да подхване с лопатата – преди да ни е затрупала кравешката тор.
Прочее, благодаря ви за разбирането, подкрепата и съучастието.
Значат много за мен. И ми дават сили.