"Демонтажът е безкрайно закъснял, но паметникът трябва да се съхрани. Фактологията все повече се изяснява, но закъсняваме с равносметката".
Това коментира д-р Михаил Груев, директор на Националната агенция "Архиви", който е консултант на документалния филм "Второто освобождение" на проф. Евелина Келбечева.
Поводът за думите му е протичащия демонтаж на МОЧА, който предизвика разгорещени дискусии не само сред обществото, а и в Народното събрание. Депутатите от "Възраждане", БСП и ИТН направиха жива верига на трибуната в парламента заради премахването на паметника, а в последните часове последователно и проруската партия на Костадинов, и проруската партия на Нинова, опитаха да направят импровизиран щурм на сградата на областната администрация с цел да се срещнат с областната управителка Вяра Тодева.
"Емоцията на първите години на демокрацията беше пропусната. Символи на тоталитарното минало бяха махнати. Тогава беше и моментът за премахването на ПСА. По-късно защитниците на този паметник се опитаха да го отделят от наследството на комунистическия режим и да акцентират единствено върху освободителната амбиция на Червената армия. Проблемът е, че наред с освободителната мисия тя установи в цяла Източна Европа един окупационен режим, а след това и един марионетен режим, който продължи 45 години", споделя още той.
Още: Кога трябва да приключи демонтажът на Паметника на съветската армия? (СНИМКА)
Картината е много по-пъстра и много по-сложна от това, което пропагандата внушава, подчерта Груев пред БНР.
"Самата скулптура не е изграждана монолитно, а постепенно и на части. Нейният демонтаж може би се случва точно по тази логика. Не е необратим процес, но как точно ще се случи, могат да говорят реставратори", добави културологът, изкуствовед и куратор Владия Михайлова. За нея силната емоционална реакция на обществото, която е разнопосочна, показва неговата фрагментираност.
В някакъв смисъл паметникът престана да бъде паметник и е настоящник, смята Михайлова.
Още: Анализ: В България има повече комунистически паметници и символи, отколкото български такива
"Превърна се в гореща точка. Неговата символика, неговата историческа репрезентативност се отнесоха към настоящето. Той не е просто паметник днес. Той е настоящник. Точка на конфликт на разминаващи се представи, хоризонти, идентичности, исторически ключове, през които хората осмислят себе си, обществото си и принадлежността си."
Много е важно да има информация какво се случва с този паметник. Тя да бъде публична, ясна и достъпна, за да няма интерпретации и манипулации, категорична е Михайлова. По думите ѝ, без този разговор и публичност процесът потъва в мъгла и се задълбочава създалият се конфликт, а чуването на различните гледни точки е важно за разтоварването на конфликтността.
Още: Вижте пълния план за демонтажа на МОЧА (СНИМКИ)
