Над 200 населени места в България са без нито един жител. Цифрата е повече от стряскаща. Ако е можело нещо да се направи за спасяването им, то е било по времето, когато броят им е бил 20-30. Но при 200 - и магьосници да сме, едва ли можем да ги населим. Още: В България над 200 населени места без нито един жител към края на 2023 г.
Не е станало внезапно това обезлюдяване. Напротив, трайна тенденция е. Но ако нейното начало можем да търсим в късния соц, то пълното обезлюдяване е в последните 30 години. Хората бягат от малките населени места основно поради липса на поминък. В по-големите градове има повече възможности за работа, а и по-добри условия за живот и за отглеждане на деца.
Защо обаче е така?
Защото всичките ни демократични правителства не са насочвали усилията си към тези региони. Говорим си, но само си говорим - и за демографската криза, и за насърчаване на малкия и семеен бизнес в слабонаселените райони. На практика - нищо. Процъфтява бизнесът само в няколко града, по морето и донякъде - в местата с курортен потенциал. Още: Повече пари за общините и нови работни места: Колко е важно да се привлекат инвеститори
Останалите да се оправят, както могат.
Миграцията от малки към големи населени места не е само български проблем, но в другите страни изглежда видимо по-малък. Ако минавате през Сърбия, примерно, няма да видите нито много пустеещи села, нито необработвани ниви. Живеят си хората по селата, произвеждат си собствена продукция и със сигурност не се лакомят всички да заживеят в Белград. А тази държава преживя война!
И други съседи са за пример
Минете през Гърция - там всяко сравнение с България е болезнено. Пътищата им пътища, знаят как да посрещат и как да търгуват, цели райони се препитават от производство на маслини и хората там изобщо не помислят да се завлекат вкупом в Атина. Още: Привлечени от древността: Ето как в Гърция се подготвят за олимпийския огън (ВИДЕО)
Всяко пътуване през Словения, Чехия и Словакия пълни очите с китни пасторални картини - селата им са живи и пълни с деца.
С Австрия, Германия и Швейцария примери няма да даваме - който е ходил, се е върнал болен от мъка. Влакчета кръстосват тези страни нашир и надлъж и дори един жител да има в селото, държавата му поддържа пътя, осигурява му и медицинска помощ, не се закриват училища, транспортът е осигурен, ако се налага деца да пътуват.
Тоест, каквото и да ни баламосват относно глобалната урбанизация, която безспорно е факт, нашето дередже е несравнимо по-печално от други страни. Спомнете си колко болници в градове с над 30 000 жители бяха почти пред закриване. Не защото няма хора - има! Но управлението на държавата сме го давали все на некадърници, които нищичко не разбират от това, с което са се захванали. Не всички, но поне по-голямата част от тях.
Как е по света?
В световен мащаб по правило най-слабо населени и съответно - най-слабо развити в икономическо отношение, са пограничните райони. У нас парадоксът е убийствен - най-много села без нито един жител има в сърцето на България. В област Велико Търново те са 67. Толкова са и в област Габрово. Тук е една от най-плодородните български земи, пазещи богата история, тук има приказна природа и ... нула жители. Още: Ето как Мъск реагира на демографската криза в България (СНИМКИ)
Зеят с порутени стени и без прозорци сгради на училища, къщи, кметства, лечебни заведения. Обраснали с треви тротоари и павирани площади чакат някой любопитко да се появи с колата си пътем за друго място. И само едни паметници на загиналите във войните стърчат в тези села.
Не е нужно да си учен-изследовател, за да знаеш отговора на въпроса защо е така - в последните 30 години селското стопанство просто умря. Има опити за възраждане на семейните ферми, има и ентусиасти, връщащи се по селата и малките градчета, но няма пътища, училища и болници.
Цялостна държавна политика няма
Нито пък стратегия за бъдещето. И виновни няма. А това са всички, които са се упражнявали в законодателство от 1989 г. насам. Всички премиери, всички финансови, регионални и транспортни министри, всички депутати.
Вместо да издържа раздута, неработеща и корумпирана администрация, държавата ни е можела да насочи средства към малките населени места. Да освободи от данъци за определен период всеки бизнес там. Да толерира производството, но реалното производство на селскостопанска продукция, а не просто усвояването на субсидии и евросредства.
Да създаде и закони, подпомагащи онези хора, които искат да живеят в родните си места. Да осигури за децата им ясли, градини и училища. И най-вече - да не задушава в партийна прегръдка местната власт. На нея и без това ѝ е достатъчно трудно. Още: Радев към кметовете: Вие олицетворявахте държавата, когато институции абдикираха (СНИМКИ)
"Онези в София" изобщо не се интересуват как се справят кметовете с парите. И как в 1453 села, тоест в 27,6%, живеят между 1 и 49 души? За петдесетина старци как се доставят хляб, храни, лекарства, услуги? А и път ако няма, кой ще дойде да ги навести?
Земеделието, пътищата и транспортът, особено железопътният, са сферите, в които държавата ни е претърпяла тотален провал. Не е нужно да се питаме кой е виновен. Трябва само да видим за кого сме гласували.
Автор: Евелина Гечева
