"Покрай войната бях спрял да слушам любимите ми руски валсове. Скоро обаче случайната селекция от моя Apple ми подаде руския валс “По хълмовете на Манджурия”. Беше ми любим в ученическите години, дори съм го свирил. Наскоро обаче се запознах с историята на неговото възникване и неговия текст.
Валсът е композиран по повод загубата на Русия в Руско-Японската война през 1905 г. Преди да стигна до това, което ме впечатли в текста - малко история.
Повечето анализатори виждат много прилики на войната в Украйна с войната между Германия и СССР. Едни от най-видните историци като Нийл Фъргюсън - заради окопната война без видимо преимущество в Донбас - я сравняват с Първата световна война. Ако човек обаче се запознае с историята на Руско-Японската война ще се убеди колко малко неща са се променили в руското самодържавие за 120 години. Което вече говори за почерк, чрез чието разчитане може да се правят вероятно и военни планове", пише анализаторът Евгений Кънев в социалните мрежи. И прави следното сравнение:
"Русия влиза в тази война от надменност и глупост. Или някой правилно ще каже, че непрекъсната териториална експанзия е формата на физическо съществуване на Русия. Та в Манджурия - част от днешен Китай, Русия сблъсква интереси с Япония като изгряваща велика сила за контрол върху Корея и част от Китай.
Какви са приликите с войната в Украйна?
Първо, войната пак е по повод достъпа на Русия до топлите морета, без които тя не може да е морска сила. Пак има нахлуване - уж да помогне на Китай срещу бунтовници, но след това забравя да си тръгне. Има “Янукович” в Корея, който колаборира с Русия срещу Япония. Има отказ от примирие (като Минските), предложено от Япония чрез подялба на сфери на влияние, което Русия отказва надменно, смятайки, че японците не могат да застрашат великая Русь. И когато започва войната - изпраща голяма, но слабо мотивирана и неподготвена войнишка маса, която гине като мухи.
Първо пада стратегическият за руската флота Порт Артур. Не защото японците побеждават с военна тактика, а защото руският военноначалник се оказва корумпиран от японците.
Най-кръвопролитната битка на сушата е за Мокден, Китай. Там руската армия - по хълмовете на Манджурия - е обкръжена от японските пехотинци и в опит да излезе от засада дава над 90,000 убити. След тази загубена битка, руският дух е сломен, самочувствието смачкано, а престижът на руската армия в Европа разрушен. Няколко месеца по-късно тотално е унищожен и руският флот, а Русия капитулира. Следва революция и опит за начало на парламентарна демокрация, чрез която Цар Николай II се опитва да потуши бунтовете - за кратко.
Сега към текста на чудесния валс. Дълбоко патриотичен, той завършва в стил, познат и от днешната руска пропаганда:
“Спите, сыны, вы погибли за Русь, за отчизну,
Но верьте, еще мы за вас отомстим
И справим кровавую тризну.”
“Спете, синове, вие загинахте за Русия, за родината,
Но вярвайте, че за вас ние ще отмъстим
И ще направим кървав пир”.
Синовете са загинали далеч от Русия, но за нея и за тях ще бъде отмъстено с много кръв.
Съмнявам се, че такива патриотични редове са раждани през 20 век в държава от Европа, заради битка на тяхна армия в Азия. И доколкото тези редове са писани през 1910 г и според тогавашните разбирания - те пак звучат актуално в днешна Русия и абсурдно в Европа.
Цялото това разбиране за патриотизъм е свободно транслирано в преобладаващите разбирания за него и у нас. През последния век, цел на Европа е възхода на отделния човек и постиженията на патриотизма се отнасят до качеството на живота на всеки един човек и така- на нацията. А човешкият живот стана най-ценен.
У нас патриотизмът е по руски образец патрЕотизъм, където - както в случая с Македония - важна е територията, а не какво мислят и чувстват хората, живеещи на нея. А човешкият живот и личност не значат нищо.
Пак по руски образец е и почти цялата ни политическа класа - наследница на класата, която беше създадена от СССР на мястото на избития политически елит на днешния 1 февруари, през 1945 г.
Точно както в Русия, тази класа като не може да предложи нищо, с което да подобри живота на човека, хората и нацията - действа деструктивно да унищожи всяка политическа алтернатива, която я застрашава.
Както Украйна застраши Путин като стана алтернатива на руския мир", пише той.