Със свое определение Върховният касационен съд (ВКС) отмени определение на Бургаския апелативен съд и определение на Бургаския окръжен съд, с които беше прекратено делото за конфискация на имуществото на кмета на Несебър Николай Димитров по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), предаде БГНЕС.
Върховните магистрати връщат делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на Комисията.
Процедурата на КОНПИ срещу Димитров стартира след получено уведомление, че той е привлечен като обвиняем по така нареченото дело „Дюнигейт“. През 2014 г. по искане на Комисията, Бургаският окръжен съд допусна обезпечение на пет жилищни имота, три от които в Несебър, шест ниви в землищата на различни селища, дружествени дялове, банкови сметки и автомобил Мерцедес на обща стойност 1 840 650 лв., собственост на кмета и членове на неговото семейство.
В края на 2015 г. на първото съдебно заседание Бургаският окръжен съд прекрати образуваното дело за конфискация с аргумента за прекратено наказателно производство срещу Николай Димитров поради несъставомерност на деянието.
В мотивите си за възобновяване на процедурата по конфискация на имущество върховните магистрати подчертават, че „гражданската конфискация на имущество с незаконен източник не е обвързана с развитието на наказателния процес“ и обръщат внимание на съществената разлика между отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД) и новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ).
„При действието на ЗОПДНПИ, за разлика от отменения ЗОПДПИППД, развитието и изходът на воденото наказателно произвоство не са решаващи за отнемането на имущество по гражданската претенция на държавата... Връзката с наказателната процедура е ограничена и се състои в това, че за да се избегне произволно образуване на проверки за установяване на обосновано предположение за наличието на имущество с незаконен източник, се изисква повдигане на обвинение за престъпление, което по естеството си предполага извличането на сериозна материална облага“, се казва в мотивите на ВКС.
„Точният смисъл на закона е, че се отнема имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, а не само имущество, придобито от престъпна дейност. Ето защо трябва да се приеме, че според ЗОПДНПИ не е необходимо да има връзка между извършеното престъпление от страна на проверяването лице и придобитото от него имущество“, мотивират позицията си магистратите.
„Изискването проверяваното лице да е привлечено като обвиняем за престъпленията, посочени в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ, трябва да е налице само към момента на образуване на производството, но не и до приключването му по време на следващите етапи“, се обяснява още в определението . Върховните магистрати са на мнение, че в този смисъл е решение №13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело №6 от 2012 г., с което е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна, на целия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
