Професионалните фолклорни ансамбли на България ще поискат държавата да се ангажира с издръжката им. Днес в Пазарджик се събират художествените им ръководители с намерение да се обединят около една обща декларация, която да изпратят до министрите на културата и финансите и до премиера.
„Имаме проблеми, които не търпят отлагане, ако искаме ансамблите да продължат да бъдат уникални структури и да изпълняват основната си задача да запазват, популяризират и разпространяват невероятното фолклорно богатство на страната. От всички държавни културни институти след т.нар. преход само фолклорните ансамбли и няколко малки филхармонии бяха прехвърлени към общините. Оперите, балетите, театрите бяха възстановени като държавни институции, държавен е само ансамбъл "Филип Кутев", каза пред журналисти Адриан Петров – главен художествен ръководител на Фолклорен ансамбъл (ФА) „Родопа“.
Финансовото положение на общините не е завидно и непрекъснато се получават проблеми с издръжката.
„Моето лично мнение е, че трябва час по-скоро ансамблите от всяка фолклорна област в България отново да станат държавни, ако искат това невероятно фолклорно богатство, което ни различава от всички в света и ни представя пред света, да бъде съхранено и опазено. Вижте плодовете на това, което се случи в Смолян - закри се Детско-юношеският фолклорен ансамбъл (ДЮФА). Той беше първата стъпка, която правеха даровитите деца. След това те отиваха в Широка лъка и после или продължаваха да учат висше образование, или се включваха в редиците на ансамбъла. Сега го няма ДЮФА, няма кадри да идват отдолу. Разчитаме на самодейните състави в читалищата, но и те не са много. Имахме прекрасен танцьор, който играеше главната роля в "Невястата", но той стана учител, заради заплатата. Парите, които получава тук, са абсолютно недостатъчни. Тези артисти не са второ качество в сравнение с театрите, филхармониите, оперите. Защо за едните може, а за другите не“, пита главният художествен ръководител от Смолян.
Според неговите изчисления става дума за 10 ансамбъла от по 50 човека или общо 500, занимаващи се професионално с фолклор, които трябва да поеме държавата. От ансамбъла смятат, че държавата трябва да има отношение и към кариерното обезпечаване във фолклора.
„Ако финансово не ни закрият, ще се самозакрием заради кариерното обезпечаване. След като няма млади, които да дойдат, една година ще останем без оркестър, една година ще останем без хор. А ансамбъл, театър, музей, галерия, гайдарските формации - това е една невероятна база, чийто потенциал все още не е изваден“, посочи Петров.
Пред журналисти ансамбълът представи кратки откъси от предстоящата премиера на трилогията „Изтървани ритми“.
Първата й част е „Изтървани ноти“ и тя ще бъде представена на 30 ноември от 19 часа в голямата зала на Родопския драматичен театър. Основният акцент в нея са двата оркестъра - народен и духов. „Тази колаборация между двата оркестъра звучи невероятно. Ще се включат и народният хор, и танцьорите. Поканили сме и 101 каба гайди да бъдат наши гости. Само си представете как ще звучи една емблематична родопска песен в изпълнение на народен хор, духов оркестър, 101 каба гайди плюс народният оркестър на ансамбъла - филхармонично, бих казал“, коментира ръководителят на ансамбъла.
Ще бъдат включени произведения в аранжимент на много обичани местни творци - Митко Льолев, Николай Балабанов, Тошко Глухов, Костадин Льолев.
Втората част от трилогията е "Изтървани стъпки", която ще бъде показана на 22-ри декември, в навечерието на Коледа. „Това ще бъде още една стъпка във висините, където се цели ансамбълът. Доскоро работното й заглавие беше "Една нощ в музея" - мултимедиен спектакъл, с който ще опитаме да качим с още едно ниво нагоре след спектакъла "Невястата", каза Адриан Петров.
Третата част - "Изтървани песни", ще бъде представена между 14 и 18 януари. Обмислят и едно тричасово представление – трите части обединени в мегапродукция.
