Елина Топалска умее да носи факлата с огъня на нашите танци през десетки граници. Танцовата формация "Софистик-Живо", която тя оглавява, е донесла над 140 медала на страната ни. Последният е от Мароко, където българите печелим специалната награда на публиката.
Топалска е родена в София и още от първи клас започва да танцува. Завършила е Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", специализирала Фолклористика. Преминала е през множество квалификационни хореографски курсове. Сертифициран Арт-терапевт от 2017 година. През 1984 година основава танцов ансамбъл "Младост", по-късно преименуван на формация "Живо", заедно с хореографа Живко Петров. От 2001 година е хореограф и главен художествен ръководител на наследника на формация "Живо"- "Софистик-Живо".
Член е на Сдружението на танцовите дейци. С нея разговаряме за успехите и предизвикателствата на това, да носиш българското знаме на световни конкурси.
Г-жо Топалска, можете ли да изброите най-важните награди, които е получавала формацията?
-Всяка награда е важна, защото е стимул и оценка за много работа и много амбиция! Няма фестивал, от който да сме се върнали без награда, което прави всяка следваща по-желана, но и по-трудно постижима. От последния фестивал в Мароко се върнахме със специалната почетна награда на форума! В началото на годината бяхме възнаградени с изключително ценния приз "Диамантът на Азия" на второто си турне в Тайланд. Той се връчва за особени постижения.
Спомняте ли си момента, в който получихте първия медал?
Това беше преди почти 33 години. Тогава имаше Национални прегледи на художествената самодейност и се явихме в два жанра: фолклор и модерни танци. Нечувано за времето си беше едни и същи изпълнители да танцуват еднакво добре народни и съвременни танци. Журито ни елиминира представянето в модерния жанр, но получихме златен медал във фолклора. Тогава разбрахме, че сме на прав път, на нашия път и че трябва да вървим по него без колебание! С младежка амбиция направихме революция в конкурсите! Само след 3-4 години по този път - овладяване на различни видове танци от едни и същи танцьори, тръгнаха още много групи.
От колко години се занимавате с тази дейност?
През отминалия сезон отбелязахме 35-годишнината си! Започнахме като ансамбъл за народни танци, който прерасна в голяма формация, покриваща почти всички танцови стилове.
Кои стилове по-точно?
Модерен балет, МTV, хип-хоп, съвременни и характерни танци, в последните няколко години и нашумелите корейски поп танци. Голяма любов си остават и народните танци, както и нашето лице - съвременна интерпретация на българския фолклор.
При нас идват деца от 5 години до студенти и работещи хора - всички предани на изкуството на танца. Всеки ден има 100 - 120 изпълнители в залите ни.
Ще поясните ли понятието "характерни танци"?
Това е професионалното название на така наречените "танци на народите".
В репертоара си поддържаме танци от много от местата, до които сме пътували: руски, украински, африкански, тайвански, виетнамски... Пътуваме, учим се и донасяме на българска сцена това, което сме успели да усвоим. Изпълнителите обичат да го правят, защотото това ни връща към изживени емоции. Дори в момента подготвяме индийски танц.
Колко медала има ансамбълът до момента?
Може би са около 140 - 150. За нас не е важен броят им, защото те са стъпалата ни напред и нагоре.
Можете ли да разкажете малко повече за себе си - защо основавате ансамбъла?
Всеки има своята мисия, а аз не мога да си представя живота си без танци, без часовете в репетиционната зала, без трепетите на сцената и без всички тези вълнения, които правят този живот изключителен.
Получавате ли подкрепа от държавата, от общината?
Работим самостоятелно - не получаваме никакви субсидии и финансова подкрепа. Работим по проекти, кандидатстваме по различни програми с променлив успех.
Самоиздържаме се.
Успявате ли Вие да се издържате само от тази си работа?
Да, успявам. Работя много и много всеотдайно и ангажирано. Не само защото това е частен бизнес, а защото знам, че ако не съм 100-процентова, нещата няма да се случват. Стараем се да предлагаме много качествен продукт, който да привлича желаещи да се обучават в школата. Факт е, че успяваме вече много години. Следим и прилагаме световните тендеции, развиваме се постоянно.
Ще поясните ли кратко какви са световните тенденции?
Все повече внимание към емоцията на изпълнителя, която заразява и зарежда зрителите; нови подходи към движенията, смесване на стиловете.
Разкажете за най-голямото предизвикателство, с което сте справяли в работата си?
Предизвикателствата са ежедневни! Всеки, влязъл в залата да танцува, е предизвикателтво за хореографа! Всеки танц, всяко пътуване, всяка сценична изява....всичко те предизвиква да бъдеш в тонус, да взимаш решения, да реагираш бързо и творчески на мига! В този смисъл най-предизвикателното е постоянно да раждам идеи, да поддържам духа си вдъхновен, да стимулирам себе си и да не допускам страх и откази от движението напред!
Съвсем наскоро в София се проведе 22-ри международен фестивал на прическата и красотата. Бяхме поканени на събитието, в което се състезаваха коафьори и демонстрираха прически от всички континенти. Докато те работеха, ние трябваше да танцуваме своите танци от Изтока и Африка. Беше сложно за танцьорите, трябваше да се адаптира хореографията за специфичната сцена. Успяхме, справихме се и ни обещаха следващото издание на фестивала да бъде отново с наше участие.
Как възприемате грешките на сцената?
На сцената грешки не трябва да има по правило, но се случват. Тогава ги анализираме, търсим причините. Много често грешката на изпълнителя е заради хореографа - нещо не е било изпипано или достатъчно удобно. Грешките ни помагат по пътя, усъвършенстват ни! Сцената е свещено място - тя не търпи всеки, така че трябва да се воюва, за да останеш на нея. Проблем е, когато грешката е от липса на дисциплина или несвършена работа - тогава се наказва.
По какъв начин наказвате грешките?
С много допълнителен труд и разговори, докато не се изчистят. Ако това не стане, имаме групи, които нямат сценични изяви.
Как намирате за себе си границата между това, да бъдете строг и същевременно мотивиращ треньор?
Предимството на работата в танцовата зала е, че ни отнема излишното и ни налага необходимото. Когато правилата са малко, но ясни, когато се подхожда индивидуално и честно към всеки един изпълнител и когато всички имаме декларирана воля да създаваме чудеса и да творим от душа, нещата се случват! Аз поставям еднакви правила за себе си и за изпълнителите. Държа на честните и коректни взаимоотношения и това е моята формула за колегиалност с танцьорите, която прераства в приятелства.
Кое е най-хубавото място, на което сте били с ансамбъла?
Всяко място, на което сме стъпили, ни е опиянявало, зареждало, носило ни е знание и емоции. Тази година бяхме на три прекрасни и много различни места: Тайланд през януари (за втори път), Андора през април и Мароко през октомври. Били сме в Индия, два пъти в Тайван, Филипините, Китай, Йордания, обиколили сме Европа...
Намираме сходства между нашата и чуждите култури, които постоянно ни изненадват. В Шанхай, например, се разхождахме на улица "Люлин". В Андора пък бяхме в "копие" на Боянската църква. Там стенописите са почти еднакви с тези в нашия храм. Оказа се, че строители и иконописци от източните земи са творили и в Андора, както и в България. Сега тези стенописи са свалени и реставрирани и се съхраняват в национален музей.
В Мароко видяхме изключителното сходство на берберската азбука с нашата кирилица. Там имат и танц, наподобяващ нашенското право хоро.
В Индия пък носят пафти като българските. В Йордания мъжете танцуват един вид танц, който напомня македонско хоро.
Разкажете кои са най-интересните обичаи, които сте виждали?
В Тайланд е особено уважително да се поканят гости в дома и да се сложат да спят на постеля на пода.
Рядко се канят външни хора в домовете. Е, ние имахме тази чест.
В Китай присъствахме на чаена церемония - изключително магично преживяване. В тази страна чаят е повод хората да общуват, да разговарят в тишина, да докосват емоциите си!
В Тайланд станахме свидетели на будистки церемонии, които започваха с поздрав, преминаваха към медитация и завършваха с дарения за монасите.
Можете ли да споделите незабравим спомен от турне?
Всяко турне е уникално преживяване, а последното винаги е най-емоционално. Никога няма да забравим фестивалите в Тайван. Огромни сцени, многохилядна и възторжена публика! След финалния концерт изпълнителите минават по червения килим между екзалтирани зрители, опитващи се да ги докоснат. Получаваме цветя и подаръци. Чувстваш се специален, уважен (заради националността и изкуството си), вдъхновен да продължиш напред - към нови върхове и нови срещи!
Кои са най-интересните сувенири от чужбина, купени по време на гастрол?
Избирам типични за съответната държава сувенири. От Тайланд - остен за яздене на слонове, от Тайван - ефирни ветрила, от Мароко - тажини (уникални съдове за готвене) и арганово масло, от Индия - подправки, от Китай - маски за танцуване...
Забелязвате ли таланти, които чрез Вашата школа се усъвършенстват и след това осъществяват интересни проекти?
Да, всяка година има деца, които продължават обучението си в Националното хореографско училище. Има музиканти и художници, лекари, инженери, мениджъри... Стабилни личности, на които може да се разчита.
Работите ли с хора, които чрез спорта са преодолели различни проблеми?
Движението е здраве и това са го знаели още древните гърци. Спортът дава живот и гради характери. При нас идват момичета, които са минали през спортни школи по художествена и спортна гимнастика. Искат да се занимават с танци, защото нещо им е липсвало при тренировките. Това е, което различава спорта от танцуването - емоцията, изразяването на чувства с движение, изкуството. В танците има техника и постижения на физическо ниво, но има и артистично превъплъщение, има страст, има общуване на друго ниво - между танцьор и публика!
Как постъпвате, ако забележите, че някой не е подходящ за танцьор?
Всички хора стават за танцьори! Човек е започнал да танцува преди да може да артикулира, за да изрази себе си в общността. От съвременна гледна точка не всеки може да стане изключителен танцьор и изпълнител, но всеки, който има хъс в себе си, може да танцува. В нашата школа не връщаме никого, напротив- отворени сме към всеки, който е пожелал да опита! Резултатите зависят единствено от амбицията и трудолюбието му.
Колко часа дневно прекарвате в залата?
Ежедневно имаме по 3 или 4 репетиции от 60 или 90 минути, зависи от възрастта на изпълнителите и нивото им. Много от репетициите провеждаме в почивните дни.
Имало ли е семейни събития, които сте пропускали заради работата си?
Ние сме екип и организираме работата си така, че нашите близки да не бъдат лишени от присъствието ни. Много от събитията, в които участваме, са именно по празници и в почивните дни, когато другите хора са свободни. Въпреки всичко намираме начини да уважим както публиката, така и семействата си.
Какви са Вашите препоръки към държавата, как би могла да стимулира танцовото изкуство?
Това е много обемен въпрос. В сферата на изкуството трябва да се генерират по-големи субсидии, да се влагат средства, защото да правиш изкуство е скъпо начинание. Но чрез изкуствата се възпитава, създават се нови гледни точки към живота. Всяко едно общество, което залага на възпитание чрез изкуство, просперира. Това е инвестиция в бъдещето и ще е хубаво държавата най-после да го разбере и да започне да работи в тази посока.
Бихте ли насърчили децата си да поемат по Вашите стъпки?
Дъщеря ми дълги години е била танцьор, увлича се по различни форми на изкуството. Да, винаги съм я поощрявала и убедено ще го правя, ако реши отново да се върне към танците! Това е една трудна, изискваща, но много хубава професия!
Интервю на Велина Велинова
