Италианският композитор и двукратен ностител на „Оскар“ Енио Мориконе почина тази сутрин на 91-годишна възраст от фрактура на бедрената кост.
Той е навтор на музиката към повече от 570 филма, 30 от които уестърни. Музиката му звучи и в известния италиански сериал „Октопод“, познат на българските зрители.
Удостоен с титлата Почетен доктор на Нов български университет на 11 декември 2013 г. Незабравим за българските зрители е неговият концерт през същата година с оркестъра и хора на Класик ФМ в зала "Арена Армеец" спред близо 9 000 зрители.
Сред най-известните филми с негова музика са „Малена“, „Имало едно време на Запад“,„Ново кино „Парадизо“, както и последната му работа с Куентин Тарантино във филма „Омразната осморка“, за която той получава "Оскар" през 2016 година.
Той е носител също и на „Оскар“ за цялостно творчество, три „Златни глобуса“ и шест награди БАФТА от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.
БГНЕС публикува негово интервю по повод 90-та му годишнина, което той даде за списание „Пари мач“. В него самият диригент разказва за себе си, за музиката и композирането, за хората, с които е работил през годините - включително и известни режисьори като Роман Полански, Оливър Стоун, Брайън де Палма, Терънс Малик, Куентин Тарантино.
"Професията ми е композитор. Когато излизам на сцената, винаги съм много нервен, много загрижен за детайлите. До толкова, че не дирижирам друга, освен собствената си музика. Но като цяло не се налага да се оплаквам, изпълненията често са перфектни" казва диригентът.
"Понякога гледам другаде. Но това е така, защото все още и винаги чувам музика в главата си. Моята, тази на другите. Най-лошото е, че съм убеден, че музиката е напълно безполезна, че е порок. Тъй като тя отнема толкова време, че трябва да пропусна много други неща заради нея".
"Работих предимно с италианци и американци", споделя Мориконе за режисьорите. "Така, че нямам точна представа за френските режисьори. Но имах само приятни преживявания. Аз съм много горд, по-специално, че композирах музиката на „Клетка за чудаци“, важен филм за своето време.
Работих много с Анри Верней. Отказах само за последния му филм, защото ми поиска ориенталска музика. Тъй като това не е моята култура, аз не се чувствах на ниво", уточнява музикантът.
"Не искам да бъда повлиян от режисьора. Чета сценария и не искам да споря с него, преди да помисля върху собствените си идеи. След това може да обсъждаме, дори и твърдо да отстоявам идеите си.
Мога да приема малки промени, запазвайки моята идентичност на композитор. Ако, от друга страна, не намираме приемливо съгласие, което да е достойно както за мен, така и за режисьора, тогава предпочитам да отхвърля проекта. Но това много рядко се случва. Винаги успяваме да намерим приятелско решение", уточнява Мориконе, обяснявайки как композира музиката.
„С Тарантино почти никога не съм общувал лесно. Куентин Тарантино имаше доверие в мен. Той дойде в Рим и каза "да" на всичко, което му предложих. Що се отнася до наградата "Оскар",не знам какво се е случило в съзнанието на журито, но може би това беше начин Академията да се извини, че не ми го даде за "Mission" /„Мисията“/. За музиката Мориконе смята, че тя е интернационална. "Тя не е италианска музика. Музиката е интернационална. Тя няма бариери или произход. Просто слушайте пеенето на птиците, за да го разберете."
