Да, изпя "Tears of the Dragon", сега нека започнем.
Има-няма 30 години един тип фенове много искаха да видят Брус Дикинсън с неговата банда. Защото има-няма 30 години тоя тип фенове припознаха неговите солови албуми като по-добрия Мейдън от 1988 насам. Може би с 1-2 изключения. Е, има-няма 30 години след втория солов албум на Брус, певецът доведе днешната инкарнация на бенда си и извика така чаканото "Scream for me, Sofia", без да се налага да пее песни на Iron Maiden. И това е добре.
Вечерта е безобразно топла. И се пада буквално на следващия ден след 3 дни Мидалидаре с ретро рок и метъл грамади и понеделнишка Sepultura от братя Кавалера буквално на 300 метра от концерта на Брус Дикинсън, и три дни преди поредния лайв на хеви метъл легендите Judas Priest в София. Въпреки това се сблъсквам, прегръщам, пия и се смея с хора, които видях на другите концерти. Феновете са отдадени и това не е новина.
Още: Програма за концерта на Judas Priest в София: Важни подробности и часове
Фотограф: Licata.bg/ Rumina Georgieva
Малко преди залез слънце е вероятно най-приятният момент да попаднеш на някогашния колодрум в Борисовата, днес назован Арена София (откритата такава, нали). Теренът, подобен на малък стадион (капацитетът му е около 6 хиляди души, защото пейките над терена са неизползваеми парчета ръждясало желязо) е превърнат в малък панаир, обграден в полудъга в задната си част от няколко шатри с немалко опции за хапване и доста барове с напитки на съвсем прилични цени. Така де, парк, приятели, поляна, здрач и метъл – какво по-хубаво от няколко бири и класическия джин със сода за жегата? Видяхме как е на няколко събития вече, последно Sofia Live Fest, чудесно е да се запази в тази конфигурация. Още повече, че навсякъде се приема плащане с карта. България, добре дошла в 21 век!
След задължителното интро, бандата на Брус започва също така задължителната "Accident of Birth", парче от албума, който показа преди повече от 25 години, че Брус солово е задминал бивашата си тогава банда. Още една класика – "Abduction" от "Tyranny of Souls", преди до вкочаненото ми от кеф съзнание да стигне мисълта, че да, гледам концерт на Брус Дикинсън в София с още поне 3000 души и слушам на живо, пред мен, тези парчета от 90-те (и след), които съм слушал толкова много, докато набирах неудържим житейски актив, преди днес, прехвърлил отдавна 40-ака, да мога да пея заедно с един от най-големите фронтмени и да вея побелели кичури.
Още: Музика, любов и щипка шоу: Hauser на Античния театър в Пловдив (СНИМКИ)
Фотограф: Licata.bg/ Rumina Georgieva
Брус Дикинсън е в топ форма. Хаха, чакай малко, той кога не е бил? Или поне кога си е позволявал да излезе на сцена неподготвен? Честно ли – никога! Пожелавам на всеки, който чете тези редове, да има тази енергия на 66.
Връщане към втория албум (Брус упорито не свири нищо от дебюта си "Tattooed Millionaire" за мое грамадно съжаление) с "Laughing in the Hiding Bush". Смеем се сред храстите на Борисова градина – ухилени от щастие и напитки. Брус солово. За пореден път – толкова чакана радост няма как да не ни кара да се ухилим.
Брус напомня и за полярно приетия от феновете, иначе разкошен "Skunkworks" с "Faith". „Ние не свирим песни от този албум, но сега ще направим едно парче", лъже той, тъй като setlist.fm подсказва, че песента фигурира във всеки концерт от настоящото турне. Отивам за бира.
Връщам се с джин. Концертът е все така як. Започва епиката "Jerusalem". Е, видяло се е, ще пусна косата на воля. Всъщност, така няма да стане – нека не бъдем хронометър – суха статистика на един от най-силните концерти у нас тази година. А не е като да нямаше и други яки събития.
Таня О'Калахан, фотограф: Licata.bg/ Rumina Georgieva
Групата се впуска в инструментална част – надали за да даде почивка на гласа на Брус, този човек звучи така, сякаш почивката е нещо, измислено за слабаци. Дори по време на този музикален антракт певецът не слиза от сцената, а се включва със соло на теремин. А, групата, да – на сцената са солидно анонимни музиканти, но, както казва един приятел – всички сме тук заради гласа, останалите са музиканти, ще научат парчетата. Да, ясно, басистката Таня О’Калахан свири и с Whitesnake, но ако не беше мадама с руси расти, надали щеше да събере най-много овации при представянето на бандата. И Mistheria свири с Брус от доста време, като следващият му по известност проект е... Vivaldi Metal Project. Давя смеха си в глътка бира и продължавам.
Още: Dubioza Kolektiv с веселяшка покана за концерта им в Созопол (ВИДЕО)
Новият "The Mandrake Project" или слабакът в дискографията на Брус е представен с три парчета и със 100% присъствие на мърч щанда, за съжаление.
Фотограф: Licata.bg/ Rumina Georgieva
Финалната част на лайва е и най-силна и емоционална за хората, които наистина следят албумите на Брус, откакто е започнал да ги издава през далечната (да, беше преди 34 години) 1990. Супер енергичната "The Road to Hell" затваря официалната част на лайва и изтръпвам дали ще чуя поне песента, която обожавам, но Брус Дикинсън сменя в биса, без да е задължителна от концерт до концерт. "Navigate the Seas of the Sun". Свирят я. Пее я. Първата в биса е. Космически фолк ала "39" на Queen, само че в духа на Брус Дикинсън, тоест епична. Now beyond the Earth, beyond all things that gave us birth, we'll navigate the seas of the Sun… Звездите ти в брадата ми, сълзите ми в небето ти. Love is in "The Tower". Пеем. Крещим. Поклон. Мога да живея половин живот, в който всеки ден завършва с концерт на Брус Дикинсън.
Ако по някаква странна причина не сте били на Арена София (Колодрум) на 16 юли, то вижте още брутални кадри при нашите верни приятели от Licata.bg.
Автор: Камен Вакатов
