106-тото издание на “Джиро Д’Италия” приключи с един от най-драматичните часовници в историята. И като става дума за история, тя се помни, но не винаги се повтаря, съдбата си има план за всеки. Примож Роглич спечели “Джирото” по по-вълнуващ начин, отколкото загуби “Тура” през 2020-та. И всичко това отново в планински часовник - съдба! За много хора тази победа дойде по скучен и незабележим начин, но истината е, че словенецът и “Jumbo-Visma” знаеха точно какво е нужно, за да се стигне до носенето на Розовото трико в Рим и вдигането на 9-килограмовия трофей от 18 карата злато.
Roglic's son stole the show on the Giro podium 😅👏 pic.twitter.com/YccB4Sbjmk
— Eurosport (@eurosport) May 28, 2023
През тази година гледахме един изключително различен Роглич спрямо това, което бяхме свикнали да виждаме от него в последните сезони. Словенецът пристигна в Италия, след като беше карал само две състезания от началото на сезона - “Тирено Адриатико” и “Обиколка на Каталуния” (спечели и двете и стигна до общо 5 етапни победи). “Джирото” за него също протече различно, като той и отборът му почти през цялото време седяха в отбранителна позиция, без резки атаки и предоставяйки инициативата на конкуренцията. Самият Роглич, който бяхме свикнали да обира купища бонус секунди от бонификациите на финалите, този път стигна само веднъж до такива, и то чак в 16-ия етап (също и 2” в междинния спринт на етап 3), в който впрочем беше “изръсен” от двамата си основни съперници в онзи момент - Жоао Алмейда (UAE Team Emirates) и Герант Томас (Ineos Grenadiers).
Плановете за “жълто-черния” отбор се обърнаха с главата надолу още преди началото на Обиколката. Двама от най-верните помощници на Примож - Тобиас Фос и Робърт Хесинг се разболяха от Ковид броени дни преди началото, а другият словенец в тима Ян Тратник беше бутнат от кола в последната тренировка преди старта на “Джирото”. Сам Омен и Роан Денис бяха викнати “на пожар”, за да заменят болните, а Томас Глог пристигна в Италия броени часове преди откриващия първи етап, за да замести Тратник. И така, макар и с доста променен, но все пак достатъчно силен състав, от “Jumbo-Visma” стартираха атаката на “Maglia Rosa” (Розовата лидерска фланелка в надпреварата).
Първият беше индивидуален часовник с дължина от 19,6км по адриатическия бряг между Fossacesia Martina и Ортона. Там основният конкурент на Роглич - Ремко Евенепул (Soudal Quick-Step) нанесе своя първи голям удар и спечели с огромна разлика пред всички, включително и цели 43 секунди пред словенеца, който остана шести. Още тогава се видя, че Роглич е далеч от оптималното си състояние, не въртеше педалите по начина, по който бяхме свикнали да го виждаме и беше с няколко килограма по-лек от обикновено. Всичко това обаче се оказа добре премерен план, който целеше лидерът на “Visma” да бъде в пикова форма за изключително тежката трета седмица от надпреварата. Точно затова нито той, нито отборът му бяха притеснени от на пръв поглед голямата загуба на време още на старта.
Следваха няколко непретенциозни дни, в които нямаше никакви битки за генералното класиране. След края на четвъртия етап Розовото трико беше свалено от раменете на Ремко Евенепул и отиде при норвежецът Андреас Лекнесунд (Team DSM), който обаче нямаше големи шансове да се бори за генералната победа и беше въпрос на време да бъде съблечен. А младият белгиец Ремко продължаваше да води с комфортен аванс сред изявените фаворити и да бъде на “пол позишън” за титлата.
Така се стигна до етап 8, в който дойде и първото “пропукване” на Евенепул след атака дело именно на Примож Роглич. Словенецът ускори по последната височина за деня, която беше от най-ниската четвърта категория и с него останаха само двамата лидери на “Ineos” - Герант Томас и Тао Геген Харт. Ремко пристигна в група заедно с Жоао Алмейда и ветеранът Дамиано Карузо (Bahrain-Victorious) 14 секунди след триото на “Visma” и “Ineos”. Така макар и с малка загуба на време, все пак се видя, че Евенепул също може да бъде надкаран, а разликата между него и Роглич стана само половин минута.
Етап 9 беше нов часовник, като този път той беше почти двойно по-дълъг от предходния - цели 35 километра. Там отново Ремко Евенепул стартира ударно и водеше с умопомрачителен аванс на първата междинна времева контрола, но изглежда не беше разпределил добре силите си и започна да губи време след средата на дистанцията. В крайна сметка белгиецът все пак успя да задържи част от натрупаната си преднина и да спечели със само секунда пред Герант Томас и две пред Тао Харт. Олимпийският шампион в дисциплината Роглич онтово губеше и пак остана шести, но този път неговия пасив спрямо победителя беше само 17 секунди благодарение на много силната втора половина, която той направи. За нещастие, това беше и последният ден на Ремко Евенепул в тазгодишната Обиколката на Италия, тъй като белгиецът даде положителен тест за Ковид-19 и се наложи да напусне състезанието. Досегашният кавалер на Розовата фланелка Лекнесунд загуби 1’15” в часовника и трябваше да се раздели с лидерската позиция в генералното класиране. И след като Евенепул отпадна от надпреварата, новият носител на Розовото трико се оказа ветеранът Герант Томас. И така след края на първата седмица, Уелсецът водеше с 2 секунди пред Роглич и 5 пред своя съотборник Тао Харт.
Вторият етап от втората седмица беше под номер 11 и освен с победата на Паскал Акерман (UAE Team Emirates) след масов финален спринт, ще се запомни и с голямо падане, в което бяха замесени и тримата водачи в генералното класиране. Въпросната катастрофа сложи край на състезанието за Тао Харт, който беше изнесен на носилка. Примож Роглич също не се размина без рани и охлузвания, но въпреки това успя да продължи на пръв поглед безпроблемно.
Последваха още няколко етапа, в които фаворитите се “дебнеха” без да предприемат каквито ѝ да е действия. Основните причини за тази пасивност бяха както много лошото време с неспирни валежи, така и високата средна скорост, която се поддържаше почти постоянно. 14-ят състезателен ден беляза най-голямата откъснала се група - цели 29 души, които пристигнаха на финала пред основната колона. Победител стана Нико Денц (Bora-Hansgrohe), но големият печеливш в етапа се казваше Бруно Армирайл (Groupama-FDJ). Французинът се намираше най-напред в генералното класиране от хората в откъсването - 23ти на 18’37” зад Герант Томас, но тъй като скоростта в “пелотона” беше изключително ниска и “Ineos” бяха решили да предадат Розовото трико, в края на деня Армирайл се оказа лидер в състезанието с 1’41” аванс пред Герант Томас.
Аферата на Бруно Армирайл с Розовата фланелка приключи в края на 16-ти етап, в който най-после имаше и пряка битка между останалите трима основни конкуренти за генералната победа - Роглич, Алмейда и Томас. От “Jumbo-Visma” бяха тези, които задаваха скоростта и “разкъсаха” основната група на парчета. На последното изкачване се стигна до лидерска група от едва шест души - тримата лидери, съотборникът на Роглич - Сеп Къс, приятната изненада Еди Дънбар и неговият колега от тима на “Jayco-Alula” Филипо Дзана, който беше последният оцелял от откъсването. И макар “Visma” да бяха основните виновници са разкъсването, техният лидер страдаше и беше “изръсен” при едно от ускоренията на Жоао Алмейда, което само Герант Томас последва. Тук обаче се намеси и безценната помощ на Сеп Къс, който остана плътно до Роглич и задаваше темпо, с което словенецът да остане максимално близо до двамата си конкуренти. На финалната линия Алмейда беше по-бърз от Томас и достигна до първата си етапна победа в голяма обиколка, а Роглич минимизира загубите до 25 секудни благодарение на Сеп Къс. Така Герант Томас продължи да води, но вече с 18” пред Жоао Алмейда и 29” пред Примож Роглич.
Bruno Armirail is dropped.
— Eurosport (@eurosport) May 23, 2023
Will that spell the end of his time wearing the maglia rosa?#giroditalia pic.twitter.com/qDEPXOX3gL
18-ят етап беше първият от трите поредни дни в Доломитите, изпълнени с много жестоки планински изпитания. Тук нещата се обърнаха и Роглич атакува по последното изкачване, а Алмейда беше този, който не можа да отговори и загуби време. Герант Томас, който в този ден навърши 37 години, отново се оказа от печелившата страна и този път натрупа аванс пред португалеца и запази непокътната преднината си спрмяо Роглич на 29 секунди. Алмейда прекоси финалната линия 31” зад двамата ветерани и вече беше на 10” зад словенеца и 39” зад уелсеца в генералното класиране.
Етап 19 беше смятан за кралския такъв в тазгодишната “Обиколка на Италия”. И противно на очакванията за такъв ден, но пък и разбираемо предвид това, което предстоеше утре, етапният победител беше от откъсването и се казваше Сантяго Буйтраго (Bahrain Victorious). Но борба между претендентите отново не липсваше, а губещ в нея пак се оказа Жоао Алмейда. Първо Роглич, а след това и Томас атакуваха, като успешно се откъснаха от доста по-младия си конкурент. Последното ускорение на Томас беше около половин километър преди финалната линия, която се надвисваше на цели 2304 метра и беше най-високата точка в Обиколката за 2023-та, Роглич също загуби контакт с него. Но благодарение на много силната си финална точка, особено на стръмни изкачвания като това, Примож успя да задмине Герант Томас и дори да му сложи 3 секунди. Алмейда финишира на 20 секунди зад лидера на “Ineos” и вече изоставаше на 59” от него в генералното класиране и на 33” от този на “Jumbo-Visma”. Така преди 20-я етап, последният такъв, в който можеха да се правят разлики за генералното класиране, тримата фаворити бяха събрани в едва 59 секунди.
Дългоочакваният предпоследен етап беше страшилище. 18-километров часовник, който в последните си 7,5км беше изкачване специално асфалтирано за “Джирото” със среден наклон от 12%. 5 от тези 7,5км обаче бяха на 15,3% среден наклон и с две “стени” от по 22%! Всичко щеше да се реши в “дисциплината на истината”, кой колко сили беше запазил за последното и най-важно изпитание?
Стартът както винаги беше в обратен ред на генералното класиране и след дълго чакане най-после дойде времето и за тримата фаворити да поемат своя път по височината, която вдъхваше страхопочитание. Роглич даде лидерското време на първата междинна контрола, която беше в края на равната част, но той беше с едва 2 секунди по-бърз от Томас и 4” от Алмейда. Разлика крайно недостатъчна за разместване в класирането. При второто премерване, което беше по един от най-стръмните участъци по трасето, словенецът вече водеше с 16 секунди пред Томас и 32” пред Алмейда, което на практика изваждаше колоездачът на “Емирствата” от сметките за първото място. И макар разликата между първият и вторият да беше набъбнала, ветеранът от Уелс все още имаше 10 секунден аванс в генералното класиране. Най-драматичният момент дойде малко преди третата и последна времева контрола, веригата на велосипеда на Роглич падна и на него му се наложи да слиза и да оправя проблема собственоръчно. Изглеждаше, че това загубено време не може да се навакса и точно то ще коства победата на Роглич. Но когато и той и Герант Томас преминаха през времевата контрола, тя показа друго! Примож водеше с 29 секудни на Герант и излизаше пред него в общото подреждане за първи път! До финала оставаха едва 800 метра, който обаче бяха изключително стръмни. И в този финален участък, окуражаван от безбройната словенска публика по трасето, Роглич успя да извоюва още 11 секудни преднина и да спечели часовника, а заедно с него и генералната победа. Герант Томас финишира с изоставане от 40 секудни, което го прати на 14” зад Роглич в голямата битка. Уелсецът беше на броени минути от това да се превърне в най-възрастния етапен победител в “Джирото”, но Роглич се оказа по-добър в най-важния момент и заслужено триумфира. Трети както в етапа, така и в генералното класиране, се нареди Жоао Алмейда. Португалецът се бори със “зъби и нокти” до самия край, но отстъпи на двамата много по-опитни колоездачи.
Последният параден етап из улиците на вечния град Рим, беше спечелен от друг ветеран - 38-годишният Марк Кавендиш (Astana Qazaqstan), който във втория почивен ден обяви, че слага край на кариерата си след приключване на сезона. Роглич финишира триумфално, печелейки “Обиколката на Италия” за първи път своята кариера. След трите му победи в “Обиколката на Испания”, пред словенеца остана единствено “Тур Дьо Франс”, за да стане едва осмият колоездач печелил и трите големи обиколки. Герант Томас стана вторият най-възрастен състезател на подиума в историята на “Джирото” и показа, че възрастта е само цифра. Жоао Алмейда пък си тръгва от Италия с първата си етапна победа и първи подиум в голяма обиколка, както и с Бялата фланелка за най-добър млад състезател.
"𝘾𝙡𝙖𝙨𝙨 𝙤𝙣 𝙖𝙣𝙙 𝙤𝙛𝙛 𝙩𝙝𝙚 𝙗𝙞𝙠𝙚." 🤝
— Eurosport (@eurosport) May 28, 2023
Primoz Roglic and Geraint Thomas riding together in the final stage of the Giro d'Italia 🥹@rogla | @GeraintThomas86 | #Giro pic.twitter.com/x4dGNPA1Wb
Тази надпревара беше пример, че макар и да навършва 34 през 2023-та, Примож Роглич все още е в състояние да променя тактиката си в движение и да кара “разчупено”. Може би опитът, който е натрупал през годините, се оказа ключов за решенията кога и какво точно е нужно, за да стигне до целта си.
За финал няколко интересни факта:
- Това беше първото “Джиро”, в което първите 10 в генералното класиране са от 10 различни националности.
- Словения вече има спечелени 6 големи обиколки, като зад тях са водещи колоездачни страни като САЩ, Колумбия и Нидерландия.
- Марк Кавендиш е най-възрастният етапен победител в “Обиколката на Италия” - 38 години и 7 дни. Разликата между първата и последната му етапна победа тук е 15 години.
Автор: Иван Андреев
