В четвъртък Ивет Лалова влезе в историята като първата българка европейска шампионка на 100 м. На олимпийския стадион в Хелзинки красавицата стигна до бленувания златен медал. По време на награждаването Лалова не сдържа сълзите си, а след това зарадва много фенове на атлетиката с автографи. Българската агитка също беше уважена с автографи и снимка с всички. Малко след това Ивет даде и интервю за Стандарт Нюз.
- Честита титла Ивет! Влизаш в историята като първата българка със злато на 100 м от европейско първенство.
- Преди малко президентът на федерацията ни Добромир Карамаринов ми каза този факт и това допълнително ме зарадва. За мен този медал е нещо много, много лично. Знам, че за моето семейство и за всички хора, както и за вас журналистите, които сте около мен и минахме през всякакви неща, и бяхме и горе и долу, този медал значи много. Сега виждам, че всичките усилия които съм хвърлила са си заслужавали. Аз не го правех, за медала и за победата, а просто от чувството да продължавам напред, да вървя и да се боря. Радвам се, че никога не ми е минавала идеята да се откажа и да се предам. Дори в годините, когато имах по-слаби резултати продължавах да вярвам.
- Имаше ли тактика за финала?
- За този финал бях под огромно напрежение. Освен това и времето не беше подходящо за бързо бягане. Хубавото в случая бе, че познавам добре конкурентките си. Стремях се да съм близо до Олесия (б.ред. сребърната медалистка Олесия Пов), защото тя има страхотен старт, а аз целях да си направя финалната част от бягането, където знам, че съм добра.
- Как се чувстваш, след като успя да се възстановиш от тази свирепа контузия и триумфира тук като еврошампионка?
- Още не знам как се чувствам. Хем стана това, което толкова сънувах и плаках, и мечтаех, и говорих, и драпах със зъби и нокти. Хем още не мога да го осъзная и разбирам, че нещата няма много да се променят, защото продължавам напред със същия дух да се боря.
Надявам се, че с този златен медал съм затворила един кръг от лоши неща и лош късмет, и трудности. Надявам се това, което започна от световното в Хелзинки през 2005 г. и гледах със сълзи на очи от болчината стая да завърши тук, а сега да ми предстоят хубави неща.
- Повлия ли ти променливото време?
- Времето за спринт бе много неприятно. Ту валеше, ту спираше, а и после съдиите много ни държаха. За сериите пък бе коренно различно. Хубаво време и попътен вятър. Сигурна бях, че ако тези условия се бяха повторили на финала, щях да покажа резултат под 11 сек. Това обаче не се случи и ние доказахме, че женския спринт много се влияе от времето и температурата. Видях, че сме бягали при около 13 градуса, което за мен е много студено. Аз дойдох от Италия, където беше 38 градуса. Като пристигнах тук сякаш цялата ми мускулатура се напряга. Това го видях и при другите. Особено на финала всички бяхме много натегнати, с мнго голямо напрежение на мускулите от вчерашните бягания. Не знам заради мократа писта или нещо друго, но преди бягането само се молех да не се случи нещо и да получа схващане на крака. По време на полуфинала за малко не ми се схванаха и двата прасеца.
Поради тази причина финиширах като ударена през лицето и изплашена, но не исках да занимавам никой с трагедии преди финала. Пистата тук е много бърза и направо те изцежда за нула време. Преди финала беше бая треперене. Хем знаех, че моето ниво е друго, хем знаех, че когато си лидер трябва да си отстояваш позицията.
- Във Финландия преди години спечели 2 евротитли за девойки, а сега и тази при жените на 100 м.
- Явно Финландия ми носи голям късмет. Обещавам винаги, когато има състезание тук, да идвам.
- Какво ти каза твоя треньор проф. Бономи преди финала?
- Преди финала ми каза, че ако направя това, което мога ще съм на метри преди конкурентките. За него аз съм на нивото на момичетата с които ще се боря след месец в Лондон (Смее се).
- Сега ти предстоят 200 м.
- Това, което ме притеснява в тази дисциплина тук, са прословутите виражи. Доколкото разбрах, те са квадратни, защото игрището е разширено заради изисквания на УЕФА и съответно са направили някаква сглобка на виражите. Видяхте колко бяха дисквалифицирани на 400 м и на препятствията, за навлизане в друг коридор. Очаквам нещо подобно и на 200 м, а на щафетите 4 х 100 м при мъжете, където бягат на голяма скорост ще бъде много тежко положението. Говорих си с един от спринтьорите, който ми каза да внимавам и да бягам по външната част на коридора, защото те изхвърля и без да усетиш стъпваш в съседния коридор и те дисквалифицират. Наистина това ще е една борба с физиката и гравитацията, но аз си взех черешката на тортата (показва медала, който държи в ръката си) и от тук нататък всичко вече е добре дошло. Но ще се боря, защото 200 м е любима дисциплина на моя треньор.
Бономи и не мога да го разочаровам и ще се хвърля и там в битката. Забележете обаче, че нито една от жените, които бягаха 100 м, освен мен, няма да участва на 200 м.
- А ние какво да очакваме за щафетата?
- Не искам да ви разочаровам, но не може да очакваме чудеса и класиране на олимпиадата. Няма я Инна, Тезджан влезе в болница и доста време не тренира. Галя Николова, която идва на лагера в Италия е контузена. Също така щафетата няма и треньор. Но от мен, каквото се иска ще го направя.
- Остава месец до Олимпиадата. Тази титла стъпката, която ти трябваше ли е, за да си готова за игрите?
- Точно така. Това бе нужната стъпка, която ми трябваше. Това беше и един вид доказване, защото дори и да се класираш на финал и да спечелиш Диамантена лига или голям турнир всеки казва ОК, но къде ти е медалът. И ето го сега медала, но той за нищо няма да ми помогне на Олимпиадата, освен, че ще ме пишат че съм еврошампионка. Разбира се, това отличие ще ми даде една сигурност и самочувствие, но аз знам там с кого ще си имам работа и кои момичета идват. Надявам се да остана в тази прекрасна форма, а и да я развия още повече и смятам, че ще мога да се боря за финали.
- Твоят приятел Симоне също бе във финала на 100 м, но го дисквалифицираха. Какво стана?
- Симоне ми каза, че съдиите са объркали нещата. Латвийският състезател е бил контузен и поради това е обявил преди финала, че няма да бяга. Съдиийте обаче му казали, че е задължен да застане на старт, а после може и да не бяга. Така след първия старт, който бе редовен, латвиецът остана на блокчето и когато другите бяха вече на 30-ия метър незнайно защо съдията даде фалстарт. Това много е напрегнало Симоне и вероятно е причината да направи след това фалстарт. Пожелавам му реванш на щафетата 4 х 100 м, където Италия е сред фаворитите за златото.
