Състезателят на едноместно кану Ангел Кодинов е роден на 4 септември 1997 година в Пловдив. Възпитаник е на спортен клуб по кану-каяк „Тракия“, където треньор е баща му Николай Кодинов. Започва да е занимава с гребане през 2011-та и още същата година на държавното първенство по кану-каяк в Пловдив заема две пети места – на 500 и на 2000 метра, както и едно седмо – на 1000 метра. През есента печели състезанието на 2000 метра в регатата „Никола Велев“ и оттогава няма конкурент на единичното кану. Първата си международна победа взема на 27 май 2012 година на регатата в Пиешчани, Словакия. Макар и на 15 години, той печели състезанието на 1000 метра при 16-годишните юноши. Следват бронзов медал на 1000 метра на Световното за юноши, сребърни медали на 1000 и 500 метра на Европейското, както и бронзов – на 200 метра. Успехите го класират на второ място в анкетата за „Най-добър млад спортист на Пловдив“ за 2015 година. В олимпийската 2016 година идва грандиозният успех – извоюва квота за Рио де Жанейро, където е не само най-младият гребец в регатата по кану-каяк, но и най-младият български спортист изобщо. През изминалата година печели сребро на Световното първенство на 500 метра. След този успех логично бе избран за Спортист на Пловдив 2019 година.
-Какво е чувството да си най-добър спортист на Пловдив за 2019 година?
Това беше голяма изненада за мен, аз нямах детайлна информация относно останалите номинирани. Аз бях на лагер, слязох от Белмекен специално за награждаването и това определено беше една много приятна изненада за мен.
-Как оценяваш изминалата спортна година?
Чисто като резултати мога да кажа, че това, което си бях поставил като цели, го изпълних. Можеше да постигна и още, но като цяло съм доволен. Имах добри резултати на младежкото първенство, при мъжете нямах кой знае какви очаквания, но и там нещата се получиха.
-Според теб какви са шансовете ти за спечелване на квота за Токио 2020?
Спрямо работата, която в момента върша, и плана, който изпълнявам, бих казал, че шансовете са ми доста добри. Смятам, че класирането на Олимпиада е постижимо, защото един път вече съм правил това. Предния път, обаче, беше малко по-лесно, защото бяха по-малко силните държави, които не си бяха осигурили квоти. Сега може да се каже, че 80% от силните страни в кану-каяка нямат квота и това е малко плашещо. Като цяло всичко може да се очаква. Всички са конкуренти, защото квотите за Европа са само четири, а има поне десет държави, които ще спорят за място на Олимпиадата.
-Първоначално тренираш волейбол… Защо реши да зарежеш този спорт и да се насочиш към кану-каяка?
Бях малък – на 11-12 години, когато приключих с волейбола. Тогава бях в Локомотив. Треньорът ми там, Бог да го прости, тогава ми каза, че вижда, че не съм отборен играч и трудно се сработвам с останалите деца. Понеже знаеше, че родителите ми са били в кану-каяка, ме насочи към този спорт. Честно казано, тогава вече и на мен не ми беше толкова интересен волейбола и отидох с един приятел, който тренираше на Гребната база, и така започна всичко.
-Спомняш ли си първия път, когато се качи на кану? Кое беше най-трудно за теб?
Помня го като изживяване, по принцип балансът е труден, но първият път се качих на лодка, която не се обръща лесно, и на практика не усетих още тогава какво е. Естествено, в началото си беше трудно, но като бях всеки ден и то по цял ден там, свикнах.
-Коя е любимата ти дистанция?
Олимпийската дистанция вече е само 1000 метра, друга няма. Тя винаги ми е била цел и съм се стремял към нея. Иначе досега съм имал повече успех на 500 метра – сребърният медал дойде именно на такава дистанция, 2017 година също бях във финала на 500 метра, станах осми, преди това през 2016-та след предквалификацията за Олимпиадата имаше Световна купа. Там участвах само на 500 метра и станах седми. Това на практика беше и моят дебют при мъжете. С оглед на това може да се каже, че засега по-големите ми успехи при мъжете са на 500 метра.
-Неведнъж си казвал, че искаш да достигнеш успехите на една от легендите в този спорт – Николай Бухалов. И той като теб тръгва от Гребната база в Пловдив като достига до две олимпийски титли. Поддържаш ли контакти с него и той дава ли ти съвети как да станеш още по-добър?
Разбира се, всеки ден, когато съм си в Пловдив се виждаме по Гребната база. Няма как да не се възхищавам на него, той е първият двоен олимпийски шампион на България. Николай Бухалов ми помага със съвети, а и аз обичам да гледам видеа на най-различни шампиони и оттам сам изчиствам много от нещата в моето гребане.
-Кое е най-важното качество според теб, за да имаш успехи днес в елитното кану?
Ако беше само едно, щеше да е лесно. Общо взето постоянството е изключително важно, също така и упоритостта. Ключово е и това умно, с мисъл, да провеждаш тренировъчния процес, както и състезанията. Както при всеки спорт е нужен също и много хъс.
- Какви лишения трябва да търпи един състезател по кану-каяк? Как прекарваш малкото свободно време, което ти остава?
Когато сме в режим, вечерните излизания са доста ограничени. При нас сезонът на практика е постоянен, защото ако не си в състезание, си в подготовка и тогава също няма как да си позволяваш да излизаш вечер. С режимът на храненията е също доста тежка програмата, защото ако не спазваш такъв режим, успехът ти спада с около 20%. Относно свободното ми време, в момента, например, съм на лагер в Гърция. Наблизо тук има горещи извори и днес следобед ходихме до тях с моите спаринг партньори. Аз обичам подобни разходки, като така си прочиствам главата от тренировките.
-Спазваш ли някакъв ритуал преди старт и суеверен ли си?
Може би следвам някакви стъпки, но го правя машинално, а не съзнателно. Това са някакви дребни неща, върху които дори не се замислям и са част от подготовката за състезание.
-Какво е за теб кану-каяка?
Не прием този спорт като работа, а по-скоро като забавление, за мен винаги е било по-скоро като хоби. Усеща се, разбира се, когато си на лагер, особено в последните дни, натежава, защото е монотонно, едно и също всеки ден, и това е малко напрягащо. Иначе, когато има разнообразие, много добре го понасям и го приемам като забавление.
