Настояваме трасето на Паневропейския транспортен коридор №8 да премине в българската част по маршрут: Гюешево – Кюстендил – Дупница – София. Считаме, че този вариант е в пъти по-евтин за реализация и последваща поддръжка от останалите коментирани маршрути. От своя страна изпълнението му ще спомогне за привличане на инвестиции в Кюстендилска област. Припомняме, че областта е сред трите в страната с най-малък обем инвестиции, се казва в декларация, приета от местния парламент на Дупница.
Документът е изпратен до премиера Бойко Борисов, до Народното събрание, до регионалното и транспортното министерство, до областния управител на Кюстендил, председателя на ЕК, европейския комисар по транспорта, а също и до премиера на Македония.
Временна комисия с председател кмета на общината Методи Чимев трябва да изработи план за необходимите действия и график за срещи със съответните длъжностни лица и инстанции, от които зависи определяне на окончателния маршрут на трасето.
Един от вносителите на декларацията, съветникът Костадин Костадинов казва, че неслучайно поставят сега въпроса за цялото трасе на магистралата, защото има вариант то да мине през Кюстендил-Дупница-Самоков-Ихтиман.
„Това е първоначалното одобрено трасе. Ние спираме до Дупница. Ако компетентните лица преценят, че е възможно, ние даваме доводи, че най-малко три пъти по-евтино ще струва пътят да бъде: Кюстендил-Дупница- София. Още една скоба, когато е одобрявано това нещо 94-97 година, не е имало изискване в тези коридори да има т.н. интермодални връзки. Това са летища, пристанища…газови хъбове и т.н. Впоследствие са включени и затова коридорът отива сега в София. Това е причината вместо да върви Кюстендил-Дупница-Ихтиман, той сега отива в София“, казва Костадинов.
Транспортен коридор №8 е описан като част от новия Източно-балкански коридор и Новия път на коприната от Инж. Иван Кацаров (Български форум "Транспортна инфраструктура") и проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов – председател на Български форум "Транспортна инфраструктура".
„Този коридор (и пътен, и железопътен) е най-късото разстояние между Черно и Адриатическо море. Към момента отделни елементи от трасето са в процес на изграждане и/или реконструкция. Трасето включва всички детайли на интермодалния транспорт, автомагистрали, жп линии, летища и дори петролопровод. Коридорът ще осигури една от най-бързите преки връзки от Южна Европа и Средиземноморието, през Балканите към Кавказ, региона на Централна Азия и Далечния изток. За целта трябва да се построят железопътната и пътната връзки, за да се осигури лесното и безпроблемно движение на товари и пътници“, се сочи в тяхна публикация, цитирана от infrastructure.bg.
Според двамата експерти Коридор №8 е много повече от транспортна артерия – той е освен това и енергийна, и информационна връзка. Направлението на коридора гарантира взаимодействието му с още три общоевропейски транспортни коридора. На българска територия Коридор 8 се пресича или се свързва пряко с трасетата на коридори 4, 9 и 10.
Освен с паневропейските транспортни коридори той се пресича и с още 2 транспортни коридора, които осъществяват връзка Север – Юг и не са част от пан-европейската транспортна мрежа, но са със същото голямо значение за страните, които те обслужват.
В края на месец март двамата депутати от ГЕРБ в Кюстендил Кирил Калфин и Радослава Чеканска попитаха министъра на транспорта от къде се предвижда да мине Коридор 8, на каква стойност е проекта, осигурено ли е финансирането и кога се очаква да започне работата по проекта.
„Трасето на Коридор VIII през Република България е включено като приоритетно европейско направление - част от Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Това дава възможност да бъдат използвани средствата от европейските фондове за развитие както на железопътната, така и на пътната инфраструктура“, се сочи в отговора на транспортния министър Ивайло Московски от 20 април 2018 г.
Той казва, че инфраструктурата на коридора в българска територия е в добро състояние и се изпълняват много проекти за нейното модернизиране. Изградени са АМ „Люлин” и АМ „Тракия”. Рехабилитирани са участъци от железопътната линия София - Пловдив - Стара Загора – Бургас. Изграден е интермодален терминал в гр. Пловдив. Работи се по модернизацията на железопътната линия Карнобат - Синдел, както и по въвеждането на съвременни технологии на пристанищата Варна и Бургас.
За програмния период 2014-2020 г. са предвидени средства по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ за изпълнение на проект за техническа помощ за подготовка на проект „Модернизация на железопътната линия София - Перник - Радомир - Гюешево - граница с БЮР Македония“ (техническо проектиране).
Към настоящия момент за ЖП-участък София - Перник - Радомир са изготвени технически проекти и ПУП, които са на етап съгласуване.
За участъка Радомир - Гюешево - граница с БЮР Македония е подготвена тръжна документация за избор на изпълнители за актуализация на предпроектните проучвания и изготвяне на технически проекти и проекти за ПУП, която е в процес на съгласуване и издаване на решение за обявяване на обществена поръчка.
Целта на проекта за техническа помощ е постигане на проектна готовност (технически проект, съгласувания, одобрения, разрешения и др.) за строителство на модернизацията на железопътните участъци София - Перник - Радомир, Радомир - Гюешево и Гюешево - граница с БЮР Македония.
За самите строителни дейности не е осигурен ресурс.
По индикативни данни необходимите инвестиции само за модернизация на линията София - Гюешево възлизат на над 830 млн. евро.
Основният проблем пред проекта за изграждане на жп линията София - Скопие е осигуряването на финансов ресурс - за изграждане на линията на македонска територия и за модернизация на съществуващото трасе София - Гюешево и изграждане на липсващия участък (2,5 км) от гара Гюешево до македонска граница на българска територия.
Без външни инвестиции, сочи министър Московски, това на практика е неосъществимо, предвид необходимостта от влагане на значителни средства и невъзможността бюджетите на нашите две държави да поемат цялата финансова тежест на подобно развитие.
„В края на м. февруари 2016 г. в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията постъпи писмо от Министерството на транспорта и комуникациите на Бивша югославска република Македония, с което ни уведомяват, че е стартирало изпълнението на проект „Изготвяне на работен проект и тръжна документация за изграждане на нова железопътна линия Крива Паланка - граница с Република България, като част от коридор VIII“, като транс-граничният тунел „Деве Баир“ също попада в обхвата на проекта“, съобщава Московски.
Като част от проекта било извършено геотехническото и геодезическото проучване, след приключването на което е приключило проектирането на трансграничния тунел и са представени необходимите материали в НКЖИ за съгласуване и одобрение.
Изготвената и одобрена от българската страна документация ще бъде използвана за изграждане на частта от тунела на българска територия в рамките на проекта за модернизация на жп линията Радомир - Гюешево.
По думите на министъра от българска страна инфраструктурата има капацитет да поеме пътнотранспортните потоци към Македония и Албания, като на този етап повече от половината е изградено като автомагистрала.
Бъдещите насоки за развитие на трасето са свързани с изграждане на скоростен път ГКПП „Гюешево” - Кюстендил – Дупница. За тази част е необходимо извършването на предпроектно инвестиционно проучване, което да определи индикативната стойност на проекта. Трябва да се изгради също АМ „Черно море“, като индикативната стойност на този проект възлиза на 722 млн. евро.
Реализирането на тези проекти зависи в голяма степен от финансовите ресурси, които страната ни ще може да осигури, респективно отдели за развитието на пътната инфраструктура през следващите години.
На този етап, по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 - 2020 г. няма възможност за финансирането им, поради високата строителна стойност на Лот 3 от Автомагистрала „Струма“, за изпълнението на който ще бъде разходван целият ресурс на Приоритетна ос „Развитие на пътната инфраструктура по „основната“ и „разширената“ Трансевропейска транспортна мрежа“ по програмата.
Общият размер на необходимите инвестиции за довършване на цялото направление Дуръс/Вльора – Тирана – Скопие – София – Бургас/Варна възлиза на приблизително 7 млрд. евро, които биха могли да бъдат осигурени от заеми от международни финансови институции, частни източници на финансиране, европейско фондове и програми, както и от държавните бюджети на заинтересованите държави.
„Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията при всяка една възможност поставя на преден план въпроса за подобряване на свързаността с държавите от Западните Балкани и се стреми да ангажира в максимално възможна степен вниманието на ЕК и други институции към този важен за нас проект и по този начин дългогодишните ни усилия да се превърнат в реалност“, е посочил в заключение министър Московски.
