Студът вледени пръскалото „Света Ана” в кюстендилското село Смоличано, според легендата очите на убитата тук светица се превърнали в два извора, а разпилените й коси - в падащ от 15-на метра височина водопад, който замръзна, съобщи БГНЕС.
Село Смоличано се намира на около 20-на километра от общинския център Невестино, област Кюстендил, във Влахина планина. Районът е известен като „Пиянец” - историко-географска област, обхващаща кюстендилско и съседна Македония.
Двата извора от „Света Ана”, която местните хора наричат и „Яна”, са с малък дебит, текат лениво по равната тераса, но след ръба й се процеждат през карстовата скала и се вледеняват. Най-много вода бълва чешмата с 12-те чучура, вторият идва от лековитото аязмо, тръгващо от малък параклис. Двата извора се процеждат през варовиковата скала, студът ги е превърнал в лед. Църквата, гробището, и идва ръбът на терасата, от който при невнимание можеш да полетиш надолу по отвесната и 15-метрова ледената пързалка.
Отдолу, вдигнеш ли глава нагоре, виждаш млечно бяла стена, висока 15 метра и 25 широка. Състояща се от вледенени скулптури- пещерни образувания, но на отрито. В левия край на вледения водопад се вижда огромна ледена колона, дебела над метър, спускаща се от над 10 метра. От подобния на козирка таван висят огромни ледени висулки.
По обяд времето се затопля и от водопада започва да струи вода, със зловещ грохот падат ледени късове, които се разбиват край стърчащите безмълвни дървета.
Вдясно от закрития с гъста редица от дървета замръзнал водопад има два отвора, с вледенени сълзи. Очите на светицата, така, както гласи легендата.
Горе до църквата от чешма с 12 чучура блика вода, която лекува болни очи. Според легендите на това място е имало манастир - по време на турското нашествие той е бил разрушен. Още една легенда разказва, че тук е била убита девойка на име Ана - очите й се превърнали в извори, а косите - във водопада, който скача от скалата.
Църквата “Св. Йоаким и Ана”, по-известна в района само като “Света Ана (Яна)” , е построена върху основите на средновековна църква. Обновена и наново изписана е през 1888 г. от зографа Георги Попалексов. Според проучванията съществува по-ранен живописен слой, датиран от XVII в.
Край лековитите извори, на метри от паметника на загиналите във войните от Смоличано, към небето се е устремил вековен дъб, с останали два клона, буря е откършила третия. Височината му почти колкото водопада – над 15 метра.
Навремето тук, в Смоличано, идвали откъде ли не, за да търсят изцеление. Наричали двата извора "Светата вода", името на църквата дава и името на водопада.
А самото село Смоличано се намира буквално накрай света. След село Невестино има табела „Згурово”. Вместо към Кюстендил, кривваш наляво. Минаваш през села със странните имена-Неделкова и Рашка Гращица. Между тях е Згурово. Жив човек не се мярка, от къщите край пътя пушат комини, някои от които са стърчащ от прозореца кюнец. Няма кого да питаш какво означава „Гращица”. А те в кюстендилско са четири, освен Рашкова и Недялкова, оттатък река Струма има още „Горна” и „Долна”. Според езиковеди името означава крепост на тракийското племе Грааи, обитавало горното течение на р. Струма.
Следва село Пелатиково. Тук спрях при първия ми опит да достигна до Смоличано през миналата година. Спря ме огромното кално свлачище, разполовило селото и затворило пътя към Страдалово и Смоличано. Днес свлачището е пробито, но малко над селото е тръгнало друго. Половината път е затлачен, а на завоя отгоре пък го няма половината пътно платно. След свлачището 40-годишният асфалт се е изкорубил, целият баир върви надолу. Бавно, но сигурно.
Горе на рида, при разклона Смоличано-Страдалово има патрул на Гранична полиция. След като ми записват данните, се спускам надолу към Смоличано. Отляво и отдясно на изчезналият асфалтов път, заменен от чакъл, е разрухата. Самосъборили се къщи, стопански сгради, в които някога е кипял живот. Сега стърчат само руини, само летвите, кирпичът и гредите са останали от отдавна опустелите домове. В Смоличано, когато само преди 40-на години имало две училища, днес живеят едва 20-на възрастни, тук мобилните телефони нямат обхват, два пъти в седмицата карат хляб и преминава автобус.
Първият жив човек след граничните полицаи, който виждам, е 66-годишният Стойне Тодоров. С тоягата си той сочи пътя към водопада и местността „Св. Ана”. На връщане, тъй като край чудотворните извори не се мярка жив човек, той разказва своя вариант на легендата.
Ана имала деветима братя, с които живяла и над която бдели. Като към единствена сестра, докато най-големият Павел не се оженил. Съпругата му ненавиждала Ана-Яна, обвинила я, че е убила детето им, заради което я разпънали. Сълзите от очите й се превърнали в лековити извори, а русите й коси - в падащите води на водопада.
На връщане се спускам по чакълирания път по протежението на река Елешница, след километър-два асфалтът се появява, първото село е Ваксево. С него цивилизацията се появява отново, следват отново села със странни имена - Друмохар и Четирци. След това в Невестино кръгът се затваря. Връщаш се там, откъдето си тръгнал.
