На 19-ти ноември, по повод Деня на християнското семейство, легендата на българската народна музика – Олга Борисова, изнесе своя концерт “С обичта на Олга Борисова“ в Кюстендил. Събитието беше посветено и на тазгодишната награда – Орден “Златен век“, която певицата получи от Министъра на културата, за цялостното и творчество.
В музикалната програма на легендарната изпълнителка, в знак на уважение и любов, се включиха и нейни приятели и колеги, които поздравиха кюстендилската публика със своите изпълнения. Част от тях бяха: Виолета Маринова – народна певица, солистка на хор „Мистерия на българските гласове“, Милен Иванов и Даниел Спасов – народни певци, водещи на предаването "Иде нашенската музика", Добрин Добрев - блестящ певец, пазител на фолклора и традицията – част от “Мистериите на българските гласове“, Галина Дурмушлийска, Слава Соколова – народна певица, Фолклорна формация „Струмски полъх“ към читалище „Братство 1869“ и др.
Залата беше препълнена от почитатели на певицата, любители и ценители на народната музика, които след края на концерта бяха очаровани “Тези прекрасни мелодии и приказни гласове сякаш правеха мост към космоса!“, заявиха те, като се хванаха на кръщно хоро, около сцената.
На концерта присъстваха и кметът на община Кюстендил – Петър Паунов, зам.-кметът Светослав Василев и Иван Андонов – председател на читалище “Братство“. Олга Борисова, която е почетен гражданин на град Кюстендил, получи специален поздравителен адрес от община Кюстендил, множество цветя, букети, кошници и подаръци. Тя изказа своите огромни благодарности както към кмета – г-н Петър Паунов, така и към читалище “Братство“ и председателя му – Иван Андонов, за прекрасната организация на тази фолклорна вечер. На финала на концерта си тя се обърна към публиката с думите:
“Това е нащата народна музика. Тя е космическа, тя лети ! Нека да я обичаме, нека да не я забравяме, нека я предадем на следващите поколения!“
За живота си “преди“ голямата сцена, за знаците на съдбата, за наградата “Грами“ и още много любопитни неща, ексклузивно за кореспондент на Actualno.com от града, разказа от първо лице - Олга Борисова:
- Здравейте, г-жо Борисова! За мен е чест, че имам възможността да разговарям с певица от такъв ранг като вашия, и то от град Кюстендил!
- Благодаря ви, и за мен е удоволствие да се срещна с вас.
- Искам първо да Ви попитам, днес в Деня на християнското семейство, как избрахте именно в град Кюстендил да представите своя концерт “С обичта на Олга Борисова“?
- Ами вижте, Кюстендил е моя, нашия град, който аз ще обичам докато ми гледат очите. Ако някой посред нощ ми каже “Тръгвай за Кюстендил“ – аз тръгвам ! Това, че концертът ми е свързан с този празник на християнското семейство е чудесно, а към това се прибавя и още един мой личен празник – тази година получих голяма награда за цялостно творчество – Орден “Златен век“. Много съм щастлива, много съм радостна, защото целия си живот посветих на българската народна песен и трябва да ви кажа без най-малко преувеличение, че бях отдадена само на това, защото бях все на път, все на концерти.
Аз благодаря на съдбата за този подарък – кръстосах четири континента многократно! Това изисква много усилия, много енергия, много време. А хората обикновено виждат само едната страна на медала – пеенето, концерта, хубавата част. Другата страна, обаче е един огромен труд, едно огромно себеотдаване на това, което правиш, компромиси... Аз съм дала всичко на българската народна песен и 56 години съм на сцената. Никога в живота си не съм смятала, че мога толкова дълго време да пея. Благодаря и за това!
- В този ред на мисли искам да ви попитам “Предопределена“ ли е вашата съдба да се превърнете в една от най-големите български певици за всички времена? Всъщност как се случи?
- Вижте, от позицията на моите години, които са вече твърде много, но как да кажа – Бог пази гласа ми! И пея на живо. От мъдростта, която човек добива, когато бях като Вас – млада, много неща не знаех и в нищо не вярвах. Но сега безрезервно вярвам в пътя на съдбата, в това, че всеки човек идва с някаква мисия, която трябва да изпълни. Когато аз бях в гимназията ученичка, винаги пеех с един оркестър, който беше за симфонична музика, нямахме друг, но аз излизам отпред, пея народни песни и така винаги още от съвсем малка съм пяла. Но аз мечтаех да стана драматична актриса. Никога не съм смятала, че ще стана професионална певица! И когато завършвах 11-ти клас, във втора гимназия в Кюстендил, получих едно писмо – поканиха ме да се явя на един национален радио конкурс, в София. До тогава, аз не бях напускала границите на град Кюстендил! За мен София беше нещо повече от Париж – непостижимо, аз не можех да отида дори на екскурзия там, защото ние нямахме пари. Единствената причина – липса на пари. Отиват децата, аз оставам и плача на оградата на нашата къща.
И съм била на 12-13 години, когато пак така много нещастно ронейки сълзи, отдолу се зададе една циганка. Много хубаво облечена. Тя се спря пред мен. Гледа ме мълчаливо и каза “За какво плачеш? Кажи ми, защо плачеш? Ти си родена със звезда на челото, ти по света ще ходиш!“ и си отмина. Това беше първата ми неосъзната среща с голяма ясновидка. Тя си замина, аз бях обиколила вече половината Европа, когато си спомних, какво си помислих тогава “ Да, да по света ще ходя, аз до София не мога да отида.“ И така аз завършвайки гимназия, получих едно писмо от БНР: “Явете се на национален радио конкурс“. Беше ме чул как пея – тук в Кюстендил, той вече не е между живите – Георги Бояджиев – лека му пръст, много съм му благодарна, защото неговото писмо, промени моята съдба! И когато, аз казвам, нещо е от Всевишния благословено – то става! Не бях напускала Кюстендил, но си взех билет за влака, качих се – София, Боже! Слязох на перона.
- А вярвахте ли, че именно Вие ще спечелите този конкурс, който всъщност Ви е първия?
- Да ви призная – нищо не съм мислила. Бях на 17-18 години. И как да отида до радиото, аз не познавам София, не познавам нищо, взех едно такси, то ме закара. Имаше 400 човека на този конкурс от цяла България. Сега как съм пяла, какво съм пяла не знам, но си спомням, бях приета! Бях приета в ансамбъл за народни песни при Българско национално радио – и всъщност там започна, казвам нашето, и моето изграждане като певци. Ние бяхме млади момичета, имахме гласове, но не умеехме да пеем. Бяхме непрофесионалисти. Аз в това се убедих много бързо! И тогава първия ни диригент – Борис Петров, след това Димитър Динев, те бяха изключителни, изумителни хора, първо като диригенти, като преподаватели, там започнахме нотно да се ограмотяваме. Там започна израстването на нашия творчески път и там израснаха много певици, които са еталон на България.
- Като солистка на “Мистериите на българските гласове“, получавате и американската награда “Грами“, нали така?
- Целия ми живот е минал в този хор. По-късно този ансамбъл за народни песни към БНР, когато стана Комитет за телевизия и радио, тогава ние се преместихме към Българска национална телевизия, там бяхме дълги години на щат и когато по-късно швейцарски продуцент, който е заслепен от българската народна музика, става наш продуцент, така нашия хор тръгна по света. Вече казах, че съм кръстосала четири континента.
- И също така сте част и от Световната енциклопедия за музика.
- Да, тази която издадоха в Англия – там сме аз, Янка Рупкина и Даниел Спасов. Нашите имена са цитирани като “допринесли за развитието на световната музикална култура“, което беше огромна гордост за нас. Но с хора “Мистериите на българските гласове“ ние буквално изправихме света на крака! Пяли сме в най-големите зали по света, аз съм плакала на сцената! Това са единствените места, където аз съм се чувствала горда, че съм българка! И смятам, че след тези 56 години, за целия ми труд, който съм вложила, за всичко, което като емоция, като чувство, като отношение, като глас, като умора и като всичко, Съдбата ми се отблагодари! Аз имам всички възможни награди в България, но съм изключително щастлива за тази награда – Орден “Златен век“, който ми се даде за цялостно творчество, който и ще отбележим на тазвечершния концерт.
- Понеже казахте, че първо ясновидка ви е предопределила съдбата. Имали ли сте други срещи с ясновидки, които да предопределят вашето бъдеще след това?
- Да. Още две. Три срещи имам – подчертавам случайни, в моя живот, с ясновидки. Никога не съм ги търсила. Тогава не вярвах в тези неща. Следващата ми среща с ясновидка беше докато стоя на спирката на Александровска болница и чакайки тролея, една красива дама започна да ме гледа, много проницателно, аз даже се смутих. Помислих си, че може да се познаваме, но аз да не се сещам от къде. Тогава тя в един миг дойде и ми каза “Вие знаете ли, че пътувате за Съединените щати?“, казах “О, няма такова нещо.“ Това се случва 1984г. Тя ми отговори “Има, има. В много голяма вода ще минете, в много голям град ще бъдете безкрайно щастлива.“. В това време дойде тролея, тя хукна и преди да се качи се обърна и ми каза “И много пъти после ще бъдете там.“. Аз кръстосах десет пъти Съединените щати и Канада. И 1984г. за първи път бях там, с нашия Патриарх, той тогава освети българската черква в Ню Йорк. И това, което тя ми каза – че ще бъда много пъти там, после бях десет пъти в Съединените щати. Третата ми среща с ясновидка беше в Индия, но нека си остане само за мен, тъй като е много лична.
- Невероятна история! За финал ще ви попитам какво ще пожелаете на българите за предстоящите коледни и новогодишни празници, а и за днешния светъл празник на християнското семейство?
- Християнското семейство, семейството по начало е най-голямата ценност, най-малката клетка!
- Запазена ли е, обаче, тази ценност на днешно време?
- Ами вижте, всичко е много пъстро, много различно. Но семейството е най-малката единица, където хората трябва много да се обичат, много да си помагат. Единственото нещо, което може да ни обедини – нас, всички българи – това е любовта! Пожелавам на всички читатели на вашата медия, първо да бъдат здрави, защото здравето е най-ценното нещо и второ – нека да се обичаме като народ! Малка България ражда много талантливи хора! Нека да осъзнаем това и нашето самочувствие да бъде на по-високо ниво!
