„Много по-възможно е да получите отговор от Европейския парламент отколкото от българския. Това е така, защото културата на комуникация е доста по-различна и е хубаво българите да знаят това“. Това заяви на въпрос на Actualno.com посланикът на Европейския стълб на социални права за България и изпълнителен директор на фондация "Работилница за граждански инициативи" Илияна Николова по време на дискусия, посветена на социалните политики на Европа, в Кюстендил.
„Трябва да внимаваме за кого гласуваме и да сме чули този, за когото гласуваме, какво казва – каква програма представя, какво иска да постигне. Сигурна съм, че всеки, който реши да напише мейл, до която и комисия в Европарламента да е, ще му отговорят. Попитайте, сигурна съм, че ще ви отговорят. Точно затова призовавам всички да бъдем активни по отношение на това да търсим правата си и да даваме предложения“, допълни Илияна Николова.
Тя бе подкрепена от програмния директор на Института за европейски стратегии и практики Лидия Чорбанова, която също изрази мнение, че с правилните стъпки в Европейския парламент може да имаме по-голям резултат отколкото в някои български институции. „Първият и най-лесен начин да достигнем до европейските институции и гласът ни да бъде чут, е да гласуваме и да внимаваме кой избираме. Вторият е чрез директен контакт дори чрез имейл до Европейската комисия. Освен това в Европейския парламент съществува една комисия по петициите и всеки гражданин на Европа, който смята, че са нарушени правата му, може да сезира комисията, да разкаже за проблема, да търси подкрепа чрез евродепутатите в комисията и да сформира такова стратегическо мнозинство, че проблемът му да бъде решен“, категорична бе тя.
Лидия Чорбанова и Илияна Николова се включиха в дискусия на тема "Социалните политики на Европа и Европейският стълб на социалните права". Събитието се организира от Българското училище за политика "Димитър Паница", което гостекспертите са завършили, и имаше за цел да запознае присъстващите с Европейския стълб на социалните права. Модератор на дискусията бе Сашо Ковачев от сдружение „Ларго“, а срещата бе открита от заместник-кмета на Кюстендил Светослав Василев.
„Европейският стълб на социалните права има ясни и конкретни измерения към всеки един гражданин в Европейския съюз“, заяви при представянето Илияна Николова. Тя допълни, че е изключително важно всички ние да познаваме това, което Европейският съюз прави в социалната сфера. Трите основни принципа на Европейския стълб на социалните права са равните възможности и достъп до пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила и приобщаване.
Всеки от тях има конкретни измерения и сфери, които обхваща. Принципът за равните възможности и достъпа до пазара на труда включва четири основни пункта - образование, обучение и учене през целия живот; равенство между половете; равни възможности за всички и активна подкрепа за заетостта.
Справедливите условия на труд обхващат всички компоненти, свързани с тях, като сигурна и гъвкава заетост, работни заплати, информация за условията на работа и защита в случай на уволнение, социален диалог и участие на работниците, баланс между работа и личен живот, здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда и защита на личните данни.
Третият принцип – социалната закрила и приобщаване, включва грижа и подкрепа за децата, социална закрила, обезщетения за безработица, минимален доход, доходи и пенсии за старост, здравеопазване, интеграция на хората с увреждания, дългосрочни грижи, жилищно настаняване и помощ за бездомните хора, както и достъп до основни услуги.
Илияна Николова даде и конкретен пример за това как гражданин на една държава, който се осигурява докато работи в други страни от Съюза, може да получи всичките свои пенсии от различните държави на едно място. Засегнат бе въпросът и за правото на обезщетение при безработица. И тук Европейския стълб пази работника, като му дава право да получи плащания за безработица без значение в кая страна от Съюза е работил.
„Всеки един гражданин на Европейския съюз трябва да бъде чут, да има своето мнение и да получи всяко едно от тези права. Надявам се това и в България да бъде възможно. Ние вървим по този път, макар и трудно, и все още имаме да наваксваме“, заяви в края на презентацията си Илияна Николова, която е посланик на добра воля на Европейския стълб на социалните права в България.
В дискусията взе участие и Лидия Чорбанова, която е програмен директор на Европейския институт за стратегии и практики. През настоящия мандат е съветник на евродепутата Костадинка Кунева от Гърция.
„Европейският социален стълб не възникна лесно. Създаването му бе ускорено от причини, които всички ние малко или много сме изпитали на гърба си – световната икономическа криза, присъединяването на държави от Източна Европа, които бяха по-бедни, и в един момент се оказа, че неравенствата са огромни“, заяви Лидия Чорбанова. Тя уточни, че почти една четвърт от населението на Европа е заплашено от бедност и социално изключване. „Именно затова Европа си постави за цел до 2020-та година броят на хората, застрашени от бедност да бъде намален минимум с 20 милиона. Освен създаването на Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване се създаде и Фонд за развитие и подпомагане с бюджет от 3,8 милиарда евро, който да бъде разходван в периода 2014-2020-та година“, уточни Чорбанова.
„Социалната политика не е тази, която трябва да гаси пожари, която трябва да подпомага хора в беда, която трябва да нахрани или да облече някого. Това е работа на цялото общество, това е работа и на самите граждани. Социалната политика е тази част от политиките, която дава възможност на обществото да се развива устойчиво и всички ние да живеем добре“, заяви Лидия Чорбанова. Тя бе категорична, че всички ние трябва да сме активни като общество в европейския живот, като участието в изборите за Европейски парламент е един от начините да сме ангажирани.
По време на дискусията след представянето на основните принципи на Европейския стълб на социалните права присъстващите дискутираха въпроси, свързани с последните промени около изчисляването на пенсиите на хората с увреждания у нас, отсъствията на ученици и предвидените спирания на помощи за това, както и цялостната картина на Евросъюза що се отнася до работната сила вследствие на демографската криза и продължаващата миграция към Стария континент.
