Петър Паунов е кмет на община Кюстендил от 2007 г. Има висше юридическо образование. Работил е като адвокат в Кюстендил и София в продължение на десет години. Actualno.com го потърси за интервю, в което да разкаже през какво са преминали хората там по време на кризата, какви щети са понесли, как и дали преодоляват изпитанието.
Г-н Паунов, подготвяте се за празника на черешата. С какво той ще е различен от предишните?
Ще бъдем по-внимателни към здравето на всички - на участници и гости, при спазване на отстояния. Участниците тази година ще бъдат представители само на община Кюстендил. Няма да могат да дефилират от други региони. Повече от 20 читалища ще се включат в черешовото изложение. Производителите и занаятчиите също ще са от нашата община.
На 8-мо място е Кюстендил по брой заразени с коронавирус, преди Пловдив и Бургас е областта ви. По коя линия дойде основно вирусът?
Така и не можахме да определим границите му. Имаше различни гнезда, които не можахме да обясним, но реагирахме буквално светкавично. В един от социалните домове имаше наши служители с положителни проби. Слава Богу, нито един от потребителите не беше заразен. Благодаря на всички, които се жертваха. Тогава хората ни работеха по 4 дни, по 96 часа стояха вътре, след това ги сменяха.
Кои бяха най-ярките огнища, с най-голямо разпространение?
Имахме три случая на хора, лекували се в столични здравни заведения, и, прибирайки се, заразиха своите семейства. Едната дама беше заразила четирима свои близки, другият мъж пък беше заразил съпругата си. Възрастните минаха през болница. Младите го изкараха безсимптомно. Явно, освен навременните мерки, с напредването на сезона, с навлизането на сезонните храни, със слънчевите лъчи, организмът вече доста по-леко го приема. Благодаря на всички, които спазваха дистанцията и ограниченията и бяха внимателни към околните.
За вас като кмет кое беше най-голямото изпитание в тази криза?
Неизвестното и страхът. Всички бяхме изключително стъписани. Да намериш баланса между това да дадеш сигурност и спокойствие за бъдещето и да го комбинираш със страха от неизвестното – това беше най-трудно. За съжаление първите ни три случая починаха. Веднага тръгнаха слуховете, че няма добра здравна услуга. Притесниха се, че лекарите не се справят, а резултатът беше летален, защото те постъпиха след 11-13-тия ден и нямаше как състоянието им да се овладее. Последва период на информиране. Хората профилактично потърсиха личните си лекари. Екипите в болницата безупречно и денонощно работиха. Благодаря на директора на болницата д-р Величков и екипите на пулмология, на спешното. Всички застанаха на крак, не трепнаха. Сблъсъкът с неизвестното за тях също беше изключително озадачаващ. Семействата им бяха притеснени какво ще им донесат вкъщи. Част от медиците живееха по тавани, не излизаха с дни от болницата. Веднага се появяваха слухове - заразените са в този квартал, в онова село. Спекулираше се за малцинствените групи, а хората се държаха безупречно. И там прибралите се от чужбина бяха веднага карантинирани. По-голямата част от нашите съграждани бяха внимателни и бдителни. А огнищата - едните бяха от столични болници. Едно семейство се прибра от Германия след лечение на съпругата. Двамата се оказаха с Ковид-19. Първият ни случай беше човек, посещавал в Банско. За съжаление той загуби живота си. Неговата майка даде положителна проба, а дори не разви симптоматиката. За щастие баба Данче и до ден-днешен е жива и здрава, но живее с мъката си.
Как да си обясним това, нали възрастните са по-уязвими?
Всеки организъм си е различен. Тя беше приета в болницата профилактично, но не се разболя, а е била със сина си 11-те дена, когато той е бил с температура. Благодаря на всички дарители. Два чисто нови респиратора бяха закупени за по над 40 000 лева. Много мило беше, че можехме да си партнираме и всеки изрази съпричастността си. Но имаше стрес. Аз не се появих дълго време в публичното пространство, но на един етап се наложи почти ежедневно да излизам да обяснявам откъде идва опасността, какво ново знаем и какво е състоянието на всички. Особено когато кажеха от София: "В Кюстендил са шест човека". Само че Кюстендил е цялата област с девет общини. Не се знае колко и откъде са. Тръгват спекулации. Психоза. Имаше зараза и в цех на едно от големите дружества с над 350 работника. За щастие там се ограничи до три случая, двама от които го изкараха по-леко. Предпазливостта на хората и тази постоянна информираност доведе до това, че малко от хората се заразиха около болните, защото не контактуваха.
Кой правеше уведомяването, когато от Националния щаб кажат, че в Кюстендил има болни, но не се разбира точно откъде са?
Аз се занимавах. С областния щаб комуникирахме постоянно. Всеки можеше да прави изявления, но се налагаше ежедневно, когато имаше случаи на Ковид-19. Отговаряхме на въпросите, които задаваха вашите колеги. Подаваха се сигнали - за нарушения на карантина, за нарушения в хранителните вериги. В началото поведението беше абсолютно безобразно - нямаше контрол на вратите. За всичко беше нужна адекватна реакция веднага.
По ваше мнение областният щаб добра работа ли свърши?
Безупречна. Много добра комуникация с всичките девет общини, с ръководството на полицията, на РЗИ, на болница. Страшно беше през първите дни - при липса на защитни облекла, на маски. Хората, които работеха в социалния патронаж, влизат в домове, а обслужваме над 900 души. Трябва да им носят храна всеки ден, да общуват с тях. След това се появиха карантинираните. Семействата на част от тях ги изоставиха, не искаха да ги виждат. Ние трябваше да им носим храна, лекарства. Слава Богу, бързо намерихме маски, дезинфектанти. След това се появиха и шлемовете. И защитни облекла след това се появиха. Сега имаме стотици в резерв. Първоначално хората излизаха с дъждобрани, кой каквото намери. Но никой не се предаде, никой не се скри. Тогава се видяха истинските хора - нито лекари, нито охранители, нито патронаж, нито полицаи, никой не се скри. А повечето в началото имаха по една маска за многократна употреба. Местни фирми започнаха да произвеждат маски, намерихме спирт. Всеки вървеше в джоба с един пулверизатор спирт, пръскаха си ръцете, маските, шлемовете.
Успяха ли хората да се отърсят вече от страха или той още си витае?
Слава Богу, да. Мисля, че 90% от хората се отърсиха от страха. Предпазливи са обаче, което е чудесно. Всъщност това е етиката. Не е необходимо да се наведеш над някой и да му говориш. Спокойно може да сте на разстояние и да си кажете всичко. Има промяна в поведението, което е в положителна посока.
Антикризисни мерки са одобрени от ОбС, но каква част от бизнеса спря да работи?
Ние сме туристически регион. Знаете, че веднага затвориха хотели, ресторанти. От 13-ти март нямаха никакъв приход. Символично останаха доставки по домовете, но в нашия регион хората са много свързани със земята. Имат си собствено производство. Страхът от неизвестното ни накара да бъдем предпазливи, включвам и себе си. Голяма част не излизахме изобщо, освен за храни. Сега бизнесът лека-полека се изправя. Имаме вече идеи как да стартира туристическият сезон. Антикризисните мерки са за тези, които не са работили, нищо да не плащат за този период и един месец след извънредното положение също са освободени от наеми. Които са работили, ако имат намаление на оборота, ще им бъде приспаднат наемът с толкова, колкото му е намален оборотът от месеца в предходната година. Мисля, че сме в абсолютна хармония, дори изразиха признателност, че в лицето на общината виждат партньор. Ние сме едно. Това са, как да кажа, наши деца. Ние винаги сме се стремили ресурсът да остане в бизнеса, в инициативните хора, за да създават работни места и поминък. Все пак ние се борим с това, че сме в края на Европа. Дълги са годините застой в отношенията ни със Северна Македония и Сърбия. На практика почти нулеви са икономическите отношения, а за нас е много важно да се решат тези въпроси, да стартира коридор №8. Тогава вече ще имаме сериозен ръст на индустрията.
В бюджета как вървят приходите досега в сравнение с миналата година?
Спадът е с над 50%. В момента се наблюдава леко пробуждане, но едва август месец ще знаем как ни се е отразило. Ние замразихме незабавно плащания. В звената, които не работеха - театър, ученическо хранене, хотел. 100% от екипите след използване на платени отпуски, отидоха на борсата и чакаме, когато заработят звената, отново се надявам да ги върнем. В общинска администрация се наложиха рестрикции. Оттук-нататък трябва да прецизираме много внимателно съобразно приходите. Най-важно е да чистим и нито един човек в нужда да не остане без грижа. Към момента правим буквално само аварийни ремонти - където е свръх неотложно, където тече и ще имаме необратими последствия.
Това значи ли, че са замразени инфраструктурните проекти?
Да, докато не видим солидна приходна база. Докато не се уточнят отношенията с държавата, имаше опция за безлихвени заеми. Държавата сега има много грижи. Когато постигнем окончателните параметри на мерките, ще преценим какво да правим. Община Кюстендил е четвъртата по големина територия в България 1000 кв. км. Ние сме с 30% по-големи от Бургаска община, два пъти по-големи сме от Пазарджишка община. Другите имат по 10-тина села, а ние - 71. Във всяко село трябва да събираш отпадъци, да поддържаш настилки, улично осветление. Изключително рядко населена община сме, но и това ще се промени.
Как би могло?
Много хора се върнаха към родните места в епидемията. Връзката със земята е голяма. Да, модерните технологии са нещо изключително полезно. Много хора ще оценят, че не е необходимо да живееш в 18-етажен блок, да пътуваш 1,30 ч. за работа и още толкова обратно. С дистанционните форми на работа ще се оцени плюсът да живееш в чист град. Тук е прекрасно място за живеене. Детските градини имат места целогодишно. Лятото не събират децата в общи групи. Всичко е приказно - зелено, чисто. Няма химикали, няма отрови, няма фини прахови частици с превишени норми. Карантината върна много хора по родните им места и ви уверявам, че доста сериозно се замислят да останат. С един тласък на икономиката, особено ако, дай Боже, спрат провокациите на някои северномакедонски историци и политици и тръгнат уверено към европейското семейство, икономиката ще изглежда по съвсем различен начин.
Какво точно ще се промени, ако станат част от ЕС?
Стартира коридор № 8. Това е ЖП-коридор, което значи, че само на около 300 км излизаме на италианските пристанищата Бари и Бриндизи. Оттам - към целия свят. Всичко се следи много внимателно от бизнеса. Там ще ще е много по-близо от Черно море. И позиционират незабавно производствени мощности. Ние имахме изключително сериозен старт в началото на годината - немска компания направи първа копка на фабрика в областта на автомобилостроенето. Веднага след това имаше заявка от друга немска компания в областта на фармацевтиката, но тя, предвид ситуацията, прекрати интерес за момента. Знаете колко е важна логистиката. Така, че тези пътища стартират ли, веднага всичко се променя. Тук ще има много сериозни производствени мощности с екологична преработка и ориентация, с много сериозен ръст на икономика и потребление. Кюстендил ще стане изключително уютно местенце, с много добра локация - на две граници. За съжаление на този етап тези две граници са затворени само заради това, че един посттоталитарен режим, какъвто се явява югославско-сръбският, просто е обезкръвил района на Босилеград. Северна Македония, знаете, е най-бедната част от бившата Югославия. След това пък се намериха историци там, които се опитват постоянно да жонглират и настройват срещу нас нашите приятели. Между хората няма никакъв проблем. При предишното правителство на Груевски, знаете, 10 г. нямаше милиметър напредък в отношенията, само спекулации и циркове от тяхна страна. Последните 3 г. дадоха много сериозен тласък на отношенията. Надявам се скоро да има резултат от подписания договор и проблемите пред тези инфраструктурни проекти да бъдат преодолени. Тогава към Кюстендил ще се насочат изключително сериозни ресурси, което значи, че наши приятели и съграждани ще могат да работя щастливи у дома.
