Имаше времена, когато ромите работеха в големи комбинати, бяха част от строителните войски, интегрираха се и ходеха на училище. През Живковото време, ромите имаха добра квалификация в строителството, а в Кюстендил и региона имаше четири консервни фабрики, където те работеха. Трудолюбиви и отговорни хора, които си знаят правата и задълженията. Нямаше злоупотреби. Нямаше и гета. През годините на прехода обаче ситуацията се промени, дори на моменти ескалира. За момента ситуацията в Кюстендил и кв. “Изток“ е овладяна, като през 2018-та общината, Прокуратурата, НАП и полицията работиха активно за стабилизиране на квартала.
Около 12 000 роми живеят в кюстендилския квартал “Изток“. Той се намира в североизточната част на града. Разположен е между река Банщица, шосето София-Гюешево и жп. линията София-Гюешево. Кварталът е населен основно от роми. Там преобладава нискоетажното жилищно строителство. Инфраструктурата е в лошо състояние. В квартала се намират 4-то ОУ „Иван Вазов“, детска градина и полицейски участък.
През 2012-та назрява проблемът в кв. “Изток“ със липсата на адресни регистрации и незаконни постройки. Тогава 400 семейства от ромската махала остават без социални помощи, защото са без адресна регистрация и нямат лични карти. Казусът възниква с тогавашните изменения в Закона за гражданската регистрация.
Жилищата на 75 % от ромите в квартала са незаконни, а според изискванията заради това и хората не могат да си издадат лични карти. Това пък веднага ги лишава от социални помощи. "Хората не могат да се регистрират в бюрото по труда, да получават социални помощи, да се лекуват, да ходят на личен лекар, да постъпват в болница. Сред тях са и майки, на които предстои раждане. Също така имаме и проблеми с погребенията. Не можахме да погребем един човек 4 дни, защото не е имал лична карта", обяснява тогава Стефан Лазаров, кмет на кв."Изток".
През следващата 2013г. проблемът с незаконните къщи на ромите от кв. “Изток“ продължава. Кметът на община Кюстендил - Петър Паунов започва да търси решение на проблема, като разговаря с множество жители на квартала. Тогава той казва, че повечето от къщите им са неузаконими, тъй като са построени на земя, без изяснена собственост, а в много случаи и на територии, забранени да се застроява.
Към 2013г., 12 000 роми са с адресна регистрация в Кюстендил, от които 80% живеят в незаконни къщи. Те казват тогава, че нямат ток, защото нямат електромер, защото къщите им са незаконни. Построени са без да се спази никаква нормативна уредба и от тук идва основнияt проблем - няма строителни документи – няма и ток. До тогава те живеят в мизерия, но искат да заживеят по-добре - в XI-ви век и в Европейския съюз. Проявяват добра воля и казват, че не искат да си имат “проблеми с държавата“. Искат да си узаконят къщите. Готови са да си платят за това и да ползват ток.
Законовата ситуация обаче е сложна, защото повечето къщи там са построени без да е ясна собствеността на земята. Така се оказва, че ако 80% от къщите в квартала се обявят за незаконни, те трябва да бъдат съборени и никога няма да имат законно електричество. Те трябва да използват или промишлен ток, или да се включат директно към стълба. По този начин обаче, се таксуват на много по-скъпа тарифа.
Кметът на община Кюстендил тогава обяснява, че по-голямата част от земята е общинска, че действително се е срещал с представители от ромския квартал, които са се интересували и са имали желание да узаконят къщите си, но повечето от тях са неузаконими, тъй като според закона, са построени на места, на които няма право да се строи. Той призовава за ясна национална програма – строителна политика, здравна, социална и главно образователна, за справянето с проблема с ромите. Той призовава ромските деца да ходят на училище, защото само така може да се промени ситуацията в бъдеще.
Предлага и строителната програма – на свободните терени в този квартал да бъдат построени законни жилища и да започне събарянето на незаконните, а хората да бъдат настанявани в тези нови жилища. За това обаче е необходима национална, а не общинска програма, защото никоя община не може да си позволи толкова големи разходи.
Идеята е жилищата да не се подаряват на хората, а те самите да участват в построяването им, за което ще получават възнаграждения. След това ще бъдат наематели на тези жилища, но при ясни условия – ако детето им не ходи на училище, без уважителна причина, трябва да напуснат това жилище.
Петър Паунов разказва за впечатленията си от ромите в Кюстендил – че са комуникативни и добронамерени.
Голяма част от тогавашните постройки обаче, са опасни като със заповеди на строителен контрол са съборени няколко къщи в квартала, още през 2013-та. Освен това се е налагало Общинска охрана да взима мерки за шест -седем къщи, които са преминали територия – отвъд река, отвъд шосе.
По-голямата част от ромите в Кюстендил са готови да се променят и да се държат като граждани. Те трябва да имат шанса да стигнат до пазара на труда, първо през образованието обаче. Когато им поставиш ясни условия – ако не отидат на работа или ако детето им не отиде на училище – ще получат санкции, тогава те ще спазват правилата.
В Кюстендил още от 2013 г. има забрана за карането на каруци след 19 ч. и преди 7 сутринта – ромите спазват тези часове и вървят по маршута, който е определил Общинска охрана. Ако не спазват маршута, то тогава се конфискува - и каруцата и коня. Ромите много добре знаят правилата и ги спазват – тогава, когато правилата важат за всички.
Преди 6 години в Кюстендил се вкарват свободни терени в устройствения план, за да бъдат законни и застроени. Тогава също текат процедури по събарянето и на някои незаконни кафенета в квартала. Имало и хора, които живеят по 8 човека и 8 кучета, в нещо като кашон от хладилник, в калта. Законът за устройства на териториите не позволява узаконяването на тези постройки, както и на останалите къщи.
Освен проблема с незаконните постройки, тези гета тогава са и свърталища на огромна престъпност – контрабанда, незаконни оръжия, насилие...
В началото на 2016 г. Петър Паунов взима допълнителни мерки за разрешаване на ситуацията в ромския квартал. Той им нарежда да изчистят квартала си. Поставя и ултиматум на жителите на ромския квартал, да почистят улиците до 20 март - когато е празникът "Кюстендилска пролет".
Повод за ултиматума са оплакванията на пътуващи в района от нетърпимо замърсяване край пътя Кюстендил-София и по пътищата за селата Копиловци и Николичевци. Ако ромите не почистят квартала си, ще последват санкции, а тези, които не са изпълнили срока, ще усетят строгостта на закона, предупреждава тогава П. Паунов.
През лятото на 2016-та обаче, масов бой със стрелба, с незаконно оръжие в ромския квартал, вдига на крак полицията в Кюстендил. Арестуваните са шестима, а един мъж е пострадал. Привечер в кв. “Изток“ възниква скандал, който прераства в масов побой. Счупена е витрина на магазин в квартала. 28-годишен мъж е възпроизвел изстрел с незаконно притежавана ловна пушка „Байкал". С леко нараняване в крака е 27 - годишен участник в инцидента. На пострадалия е оказана медицинска помощ, притежателят на пушката и още 5-ма жители на квартала са задържани с полицейска заповед за арест.
През 2017-та на територията на област Кюстендил са съставени 12 екипа с представители на Министерство на образованието, Регионален инспекторат по образованието, община Кюстендил, дирекциите Социално подпомагане, представители на училищата и детските градини. Тези екипи действаха на определени райони и съдействаха образователната ни система да обхване по голям брой деца и ученици, а също така и за задържането на тези ученици в училище. Най-уязвимият сектор на територията на гр. Кюстендил е квартал “Изток“, където младите майки, които са регистрирани в бюрото по труда като безработни, бяха информирани за възможностите децата им да бъдат записани в детска градина и в училището, не само на територията на кв. Изток, а и в други училища в град Кюстендил. Началникът на Регионалната дирекция по образованието казва тогава, че усилията са на национално ниво и се надява да се преодолее този проблем, като това е стъпка за решаването му.
През изминалата 2018-та година обаче, напрежението в кв. “Изток“ се покачва отново и полицейските служители незабавно се отзовават. През месец юни, спор между членовете на две фамилии прераства в масов бой, възпроизведени са изстрели с незаконно притежавана ловна пушка. Инцидентът възниква малко преди полунощ, като са задържани двама млади мъже - на 21 и 24 години. Пострадали са мъж, жена и 14-годишно дете. Мъжът, участвал в сбиването, е с наранявания от нож. Жената е с огнестрелна рана в рамото. Тя е 65-годишна и била ранена случайно, докато вървяла към дома си. Детето е с рана на главата. То също се озовало в района на сбиването, докато карало колело. По непотвърдена информация повод за напрежението била демонстрация с нов автомобил и размяна на реплики в центъра на кв. „Изток”.
През месец септември пък, двама братя се сбиват в квартала. При възникнал конфликт между тях, прераснал в побой, единият е с фрактура на черепа. Пострадалият е настанен в кюстендилската болница, а другият е задържан с полицейска заповед за 24 ч.
В края на годината, пред дискотека в Кюстендил възникна побой между клиенти. След кратко преследване 2-ма бяха задържани, а 3-ма са с разкъсно-контузни наранявания в областта на главата. Служителите на РУ Кюстендил установиха, че част от участници в нападението са жители на кв. "Изток" и са известни на полицията с противозаконни деяния.
През 2018-та община Кюстендил, както и местните власти, взеха ефективни мерки и предприеха няколко акции, свързани с незаконните постройки и незаконната търговия в кв. “Изток“.
През месец септември, започна акция по събаряне на незаконни постройки в ромския квартал. Между 10 и 15 къщи бяха срутени от багер. Те са се намирали до жп прелеза, на пътя за село Николичевци. Част от собствениците на къщите обясниха тогава, че живеят в тях повече от 15 години. Къщите бяха изградени от тухли, други бяха направени от дърво и плоскости. В тях са живеели по едно- две семейства с по три- четири деца. Много от хората, живеещи там, се оплакаха, че няма къде да отидат. В тяхна защита казаха също, че не знаят как да си узаконят къщите и нямат пари, за да го направят. В района имаше засилено полицейско присъствие, жандармерия и общинска охрана.
През декември 2018г. пък започна другата акция - за незаконна търговия в кв. Изток. Екипи на почти всички контролни органи и звена на общината провериха всички обекти в квартала. Те са десетки, обявиха от Районната прокуратура в града. Масираната операция се обезпечава от полицейска охрана, включена е и жандармерия.
Операцията започнала по сигнал на "Икономическа полиция" към Областната дирекция на МВР за незаконни търговии в 12-хилядния ромски квартал "Изток". Екипи на Областната агенция по контрол на храните, НАП, пожарна, проверяваха от издадени разрешителни за търговска дейност до нарушения при ежедневните продажби и реализацията на стоки, включително на акцизни – цигари, алкохол и други.
През януари, от районна прокуратура обявиха, че главна дирекция “Фискален контрол“ при НАП е затворила 32 обекта в ромския квартал “Изток“, при проверени 45, като резултат от съвместната проверка с контролните органи в областта. От прокуратурата отбелязаха обаче, че не е имало напрежение и съпротивление по време на проверките. Служителите на НАП са установили общо 50 нарушения по ЗДДС и 18 – за регистриране и отчитане на продажби чрез фискални устройства.
Инспекторите от Областната дирекция по безопасност на храните ОДБХ са затворили 23 обекта. Обектите нямали удостоверение за регистрация и здравни книжки на персонала, а в пет от обектите са открити дори и стоки с изтекъл срок на годност и такива без ясен произход. От ОДБХ са съставили 32 акта, иззети са храни, а 28-те съставени наказателни постановления са за 36 500 лв.
Постепенно проблемите в ромския квартал “Изток“ в Кюстендил започват да се разрешават, а ситуацията е далеч по-спокойна от далечната 2010-та. Забелязва се спад на криминалните и престъпни деяния, като ще се работи още много, за да продължи тази тенденция.
В ромския квартал вече от години съществуват и неправителствени организации, както и център за интегрирано развитие. Това говори за разширяване на кръгозора на ромите от квартала, за прогрес и начетеност. През 2008 г. е създадено Обединение ЛАРГО. То е неправителствена организация, като наименованието на обединението е избрано съобразявайки се с: смисълът на френската дума ''ларго''( "широко", т.е. без ограничение членство ), а абревиатурата на името - определя същността на сдружението : Либерална Алтернатива за Ромско Гражданско Обединение. Сдружението работи по множество проекти свързани с „По-качествено образование за ромите от квартал Изток“; „Повишаване на заетостта в квартал Изток - Кюстендил“ ; „По- добро здраве за ромите от квартал Изток - Кюстендил“ ; „Подобряване на инфраструктурата и жилищните условия в квартал Изток – Кюстендил “ и много други, организират се срещи на които се канят представители от всички части на квартала, от различен по възраст социален и образователен статус.
През 2013г. в кв. “Изток“ е изграден и МИР център за интегрирано развитие. Центърът е изграден със съдействието на община Кюстендил и Нов български университет и е финансиран от фондация „VELUX“. В него работи екип от 10 души, вкл. и хора от общността, като участието в програмите на центъра е напълно безплатно.
През март 2015 г. проектът за изграждането на центъра и дейностите в него „Спиране на процеса на маргинализация на ромите в гр. Кюстендил чрез създаване на модел за развитие на общността” спечели наградата „Проект на годината 2014“ на Фондация „Лале“.
