Навръх Рождество Христово Ви срещаме с отец Тодор - емблематичен за Асеновград свещеник. Той е познато лице, обичан от много хора, носител на приза "Почетен гражданин" на Асеновград. Пред Actualno.com отец Тодор разказа за подготовката и провеждането на Коледа в храма "Свети Иван Рилски", в който служи в момента. Сподели за добрините, на които е ставал свидетел и за горящото сърце на вярата. Отец Тодор разкри и лични изживявания от 45-годината си практика, посветил на тайнството на свещеничеството.
По-специална ли е работата на свещеника, покрай Рождество Христово, в сравнение с останалата част от годината?
Работата на свещеника не е само по време на празниците. Тя си е ежедневна. В своята 45-годишна практика съм разбрал много добре, че всеки ден имам ангажименти с какво ли не. Първо с обгрижването на енориашите и тяхната духовна просвета и израстване. А и ремонтите, поддръжката на храма и сградите около него и т.н.
Какви са ритуалите по подготовката за Рождество Христово - какво се прави по време на самия празник и какво се случва, след като мине той?
Първо започваме с украсяването на храма с рождественска украса. Готвим се за богослужението, защото по време на този празник то е с особено песнопение. Тук имаме традиция - вечерта преди Рождество ни гостуват дечица. Те изнасят програма, а ние ги почерпваме по нещичко. Възрастните, пък, носят питка, четат се молитви и така. А в празничния ден започва богослужението. След като мине празникът ще си отпочинем няколко дни и после чакаме и започваме подготовката за следващите празници, които през януари са един след друг - Василовден, Йордановден, Ивановден и т.н.
Вие сте познато лице в града, удостоен сте и със званието "Почетен гражданин" - кое Ви дава сила да вдъхновявате хората и да ги карате да вярват?
Изначално работата на свещеника не е като на останалите хора. Свещеничеството е служение, не е работа. Така, че човек захванал ли се е с това нещо, трябва да го прави, както е редно и да го прави от сърце най-вече, защото не гори ли сърцето, нещата не се получават.
Освен вярата в Бог, в какво друго вярвате Вие, като свещеник?
Исус Христос много правилно ни е посочил това, което трябва да правим. Той е казал: "Ако нямате любов, нищо не сте!". Така, че основното и най-важното нещо на християнството - това е любовта към ближните. След нея следва всичко.
За какви съвети се обръщат хората към Вас?
О, най-различни. Всеки си идва с болката. Нямате си представа какви мъки и затруднения имат хората и търсят утехата в църквата и Бог най-вече. Доколкото Бог ми е дал сили, опитвам се да им помагам.
Защо решихте да станете свещеник?
Защо? Защото аз съм, така да се каже, роден в Църквата. Моят баща беше свещеник. И аз още от най-ранна детска възраст съм закърмен с вярата и църковния живот. Някак си естествено стана това мое служение. Баща ми се помина и аз по това време бях студент в духовната академия, след това станах свещеник и се прехвърлих в задочно обучение. И така вече повече от 45 години.
Съветът, който сте извели за себе си от всички тези години на богослужение?
Стигнал съм до извода, че човек трябва да бъде най-вече добър. Да се вслушва в хората. Да бъде внимателен към тях. Колкото и да е изнервен и да има някакви проблеми, с хората трябва да се отнасяме добре. Стремя се да спазвам това и виждам, че има резултат. Има отклик от хората към мен, почувствал съм го.
Казват, че по Коледа хората стават по-добри, защо се случва това вълшебство според Вас?
По начало това е един много хубав християнски празник. Аз се ядосвам и укорявам много хора, защото и чета, и гледам по телевизията - почти никъде не казват съществото на този празник. Всички говорят за "Коледа". "Честита Коледа!", "Весела Коледа" и т.н. Никой не обяснява, че този празник е Рождество Христово. Това много ме дразни. А точно това е същността - родил се е Христос - основата на нашата вяра. Затова ние трябва да го почитаме и да се отнасяме с любов към този празник, който ни дава сили и здраве да го дочакаме. И след това, да дочакаме същия празник през следващата година. Това е вълшебството и прави хората по-добри. А по начало ние знаем, че раждането на едно дете носи единствено и само радост в семейството и обществото. Така, че раждането на Богомладенецът носи само радост и нищо друго повече, затова ставаме по-добри.
Каква е ролята на свещеника в съвременния свят и каква е била ролята му в миналото?
Винаги са ми задавали въпроса - след като станаха промените от 1989 г. в България, идват ли повече хора в църквата. Аз винаги съм отговарял, че специално за Асеновград, който се хвали със своята църковност, някаква особена промяна не съм почувствал. Хора, които са идвали и преди, пак си идват. Даже и такива, които скришом са ходили на църква, сега вече се освободиха от тези задръжки и вече спокойно посещават храма. Но трябва да Ви кажа, че липсва стремеж към общението с църквата. Например, повечето хора идват на църква, когато има празници - Рождество, Великден и т.н. Мислят, че само като се запалят по една или две свещички, това ще е достатъчно и по някакъв начин, както се казва сме почели празника и сме се отчели. Но всъщност, за да посещаваш църква, трябва сърцето ти да гори за Бог. Да се съобразяваш с много неща, които църквата изисква и проповядва. Много малко хора в последно време се съобразяват с това. Разбира се, аз ги оправдавам с това, че животът сега е много напрегнат. Какви ли не грижи спохождат хората. Но въпреки всичко, ние не трябва да забравяме вярата, с която сме откърмени и възпитани.
По какъв начин могат да бъдат приканени и привлечени повече християни да вярват и да посещават църква?
В този храм "Свети Иван Рилски" съм от две години. Повечето свещеничество ми премина в църквата "Света Богородица-Благовещение". Там бях свещеник. Аз познавах енорията по имена. Беше малка. Знаех почти кой кога е роден, баба му, баща му, майка му и т.н. Всяка година извършвах ръсене по домовете по време на Йордановден. Всички хора знаеха, че аз в този ден ще посетя техния дом. И на всеки обръщах внимание и казвах няколко топли думи. Хората се радваха, приемаха ме топло, а някои ме познаваха и от дете. Аз израснах в този храм. А и след като баща ми беше свещеник там, аз по-късно продължих неговото дело. Така че самото отношение на свещеника към хората прави много.
Бихте ли ни разказали една добрина, за която се сещате в момента, преминала пред очите Ви или споходила Вас и Ваши близки?
Случаите са много. Много неща са ми останали в сърцето и душата и винаги съм се впечатлявал от тези неща. Има много добри хора. Почувствал съм го, видял съм го, уверил съм се в това нещо. Много хора искат тази добрина, която са направили, по някакъв начин да се изяви, да се популяризира, да се покаже, да се види, да ги похвалят. Други, пък, правят точно обратното. Те постъпват по евангелския принцип - лявата ръка да не знае какво прави дясната. Направиш добро на някого, то се записва на някакво друго място (сочейки с пръст нагоре). Не е необходимо да парадираш с това, което си направил. Бог вижда, Бог чува и в крайна сметка очакваме от него оценка на тези добрини, които правим. Сега точно не мога да се сетя конкретно за пример, но със сигурност добрините са били много досега. И със средства са помагали хора, и с отношение, помагали са на болни деца и възрастни и т.н.
