"Тази политическа криза показва, че сме в точка на пречупване – целият този модел от последните 30 години не работи, ще трябва да се появи нещо ново, по-добро". Това коментира в Студио "Actualno" Благослав Михайлов - създател на платформата "Стража", вдъховена от германския проект "Abgeordneten Watch". Михайлов, който е завършил специалност "Изкуствен интелект" в Шефийлдския университет, коментира резултатите от изборите заедно с Фридрих Крепиев - съосновател на "Стража" и студент по медицина в Мюнхен.
Благослав Михайлов не е изненадан от резултатите от вота и ги е очаквал. Фридрих Крепиев е очаквал „Възраждане“ да имат по-високи резултати, защото избирателите им не могат да бъдат „хванати“ от стандартните метрики. „Очакванията бяха, че ще имаме многолик парламент и се сбъднаха. ГЕРБ и ДПС имат около 40% и могат да съставят правителство с някои парламентарни хватки – още една парламентарна група с няколко отцепници, или пък да не се осигури нужния кворум и да са нужни по-малко гласували, за да мине кабинет.
„Стража“ създадоха т.нар. изборен компас с бърз и изчерпателен тест, който е бил попълнен от политическите партии, а гражданите могат да разберат с интересите на коя партия имат съвпадение, попълвайки същия тест.
Фридрих заяви, че въпросникът е създаден съвместно с д-р Димитър Ганев и Борис Попиванов. Целта е да се обхванат основните теми от обществото в последните няколко месеца. В Германия има подобни компаси, попълвани от партиите. „Нека нямаме илюзии обаче – политическите програми са по 100-150 страници. Това е просто един инструмент, който ориентира избарателите. Показва им чисто идейно с кого си съвпадат най-много“, обясни той.
На въпроса защо хората не гласуват, Михайлов отговори: „Защото не виждат някой, който да прави връзка с тях, на когото да имат доверие, който ще осъществи промяната, която те искат. Има липса на доверие в институциите и политическата класа. Народът мисли, че хората, които са там, не работят за обществото, а крадат. Това е наша цел – да подобрим доверието в институциите“.
Според Фридрих една от причините за ниската избирателна активност е самата държава. „На гражданите трябва да им се обясни, че трябва да гласуват, защото много неща зависят от тях. Другата причина са политическите сили. Дори да приемем, че активността е 50%, това говори за системен проблем и липса на доверие в политическите субекти. В крайна сметка отговорното за това правителство трябва да насърчи хората да гласуват“, твърди Крепиев.
Какво можем да копираме от развитите страни, така че да имаме резултати относително скоро? Според Михайлов, когато гражданите видят, че политиците правят живота им по-добър, ще имат по-голямо желание да гласуват. „Моят опит в Англия ми показа, че България не е чак толкова лоша. Има едни определени събития, превърнали ни в цинични хора, които не вярват в нищо и не виждат политиката като решение на техните проблеми. Тоталитарното ни минало е довело до това, че нямаме демократична култура. Тази политическа криза показва, че сме в точка на пречупване – целият този модел от последните 30 години не работи, ще трябва да се появи нещо ново, по-добро“, каза той.
Фридрих Крепиев даде пример със задължително гласуване, което да носи последици, ако не изпълниш задължението си – „например 1000 лева глоба, ако не гласуваш“. „В Германия има пропорционална част и мажоритарна част, както и различни избирателни райони. Когато гражданите са по-близо до политиците и им искат отчетност, може да имаме по-висока активност. Сега има една дълга листа, ако те наредят по-напред, влизаш, а по-назад – не влизаш. Другото е, че в Германия има доста по-силна децентрализация, защото е федерална република. Трябва да дадем малко повече власт на общините и районите, за да управляват отделните населени места.
Михайлов припомни, че през 2009 г. изборите бяха по германския модел – 31 човека влизаха мажоритарно, след това нещата се промениха. „Не само трябва да се появи по-добър политик, но и гражданинът трябва да предоставя повече контрол над политика. Политикът се ориентира по политическия си интерес, иска да остане във властта отново. Но ние, избирайки дали да гласуваме за този човек, му казваме какво да прави.
Според „Галъп“ ГЕРБ ще имат 62 депутати – с резултати към 20 ч. на 2 октомври. ПП ще имат 48 места, ДПС – 37, БСП – 30, „Възраждане“ – 23, ДБ – 19.
„Не виждам възможни коалиции“, каза Михайлов. „Не виждам сметка за стабилно управление, аз смятам, че пак ще отидем на избори. Има два варианта – коалиция около ПП или около ГЕРБ. ПП няма как да намерят партньори, а който се коалира с ГЕРБ, ще понесе тежки щети и на следващите избори сигурно ще изпаднат от парламента. ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ имат над 120 депутати, това е единственият възможен вариант – зависи от „Възраждане“, но те се целят по-високо. При подобна коалиция техните избиратели ще се отдръпнат рязко. Те ще се надяват на следващи избори да си покачат резултата“.
На въпрос има ли всеобща вълна в Европа с тенденция за победа на по-националистическите формации, Михайлов каза, че ако хората живеят добре, те не се поддават на такива радикални партии.
„В ЕС има проблеми като бюрокрацията, партийните игри, тромавата система, което дразни хората“, обясни Фридрих Крепиев. „Анти-ЕС реториката не е безпочвена, има лобизми за стотици милиони в ЕС, плащат се високи суми на консултантски компании и др. Всички знаем ползите от ЕС – свободна търговия, пътуване. Но средствата от ЕС водят и до корупция, защото ЕНП например има интерес да държи това мнозинство. Когато има проблеми по периферията на ЕС и тези проблеми не са отразени, е нормално да има напрежение, което може да бъде решено само с определени мерки“.
Резултати според последните данни на ЦИК
ELECTION_RESULT_PARLIAMENTARY_2022