Четвъртите избори за 18 месеца в България бяха белязани от бушуващата наблизо война, политическата нестабилност и икономическите проблеми на най-бедната страна в Европейския съюз. Ниската избирателна активност е отражение на апатията на гласоподавателите, пише Associated Press за предсрочния парламентарен вот на 2 октомври.
При почти пълно преброяване на бюлетините - ГЕРБ печели изборите с над 25% подкрепа, а втори са "Продължаваме промяната" с малко повече от 20 на сто. ДПС е трета сила с 13,7%, "Възраждане" има над 10% подкрепа - повече от БСП и ДБ. "Български възход" също влиза в 48-ото Народно събрание, а ИТН е под чертата.
Според AP за ГЕРБ би било почти непосилно да създаде стабилна управляваща коалиция. Причината за това е, че повечето политически сили предварително обявиха намеренията си да странят от взаимодействие с Борисов, който бе начело на властта "в години, в които корупцията беше в разцвет и пречеше на развитието на държавата".
Напомнят се и твърденията на бившия премиер Кирил Петков, че Москва е използвала хибридна тактика, за да доведе до свалянето на правителството на "Продължаваме промяната", което експулсира редица руски дипломати и отказа да плаща по схемата на Путин за газа в „Газпромбанк“. Много българи споделят проруски сантименти, което предоставя благородна почва за агресивната кремълска пропаганда в страната, пише още Associated Press.
„Политико“ отбелязва, че все още е „доста неясно“ дали „опетненият бивш шампион по карате“ Бойко Борисов ще може да състави правителство. Нуждата от сформиране на редовен кабинет само се усложнява от токсичната репутация на бившия премиер, смята авторът Кристиан Оливър. Той припомня и протестите в София през 2020 г. срещу „завладяната държава“ и „връзките с мафията“ на кабинета „Борисов 3“.
Въпреки че в миналото Борисов често е поддържал приятелски отношения с Кремъл и руските енергийни компании, на тези избори бившият охранител се опитва да се изяви като проевропейски атлантик. Като се има предвид войната в Украйна, сега Борисов настоява, че (най-накрая) е готов да говори твърдо с руския президент Владимир Путин - човек, на когото веднъж подари кученце и на когото постоянно се опитваше да угоди с благоприятни схеми за монополиста за износ на газ "Газпром", допълва "Политико".
Според брюкселското издание „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ знаят, че репутацията им ще бъде унищожена, ако се съюзят с ГЕРБ. И Кирил Петков, и ръководството на ДБ напълно отхвърлят подобна коалиция. Присъединявайки се към Движението за права и свободи, Борисов е наясно, че може да разпали отново обществения гняв отпреди две години, отбелязва още авторът, а партньорство между ГЕРБ и „Възраждане“ е определено като „много трудно“.
Според „Ройтерс“ резултатът от изборите е предвестник на трудни коалиционни преговори, които все още могат да завършат с висящ парламент или дори нови избори. Всяко от двете би удължило политическата нестабилност и би повишило перспективата София да пропусне целевата си дата за влизане в еврозоната през 2024 г., отбелязва агенцията.
Много от политическите противници на Борисов го обвиняват, че е допуснал широкоразпространена корупция по време на десетилетното си управление, което усложнява усилията за съставяне на работещо мнозинство. Но за някои избиратели в най-бедната държава членка на Европейския съюз Борисов е обещание за стабилност и дипломатическа зрялост, необходими за управление на сложните отношения на България с Русия, твърдят от "Ройтерс".
„Дойче веле“ набляга на високите резултати на „Възраждане“ и „Български възход“. Антируските действия на Петков въпреки историческите връзки на България с Москва, изглежда, са насърчили руските симпатии. Това може да се окаже сериозна пречка пред плановете на страната да се присъедини към блока на единната валута в еврозоната до 2024 г., пишат от немското издание.
Дори и след четвъртите парламентарни избори в рамките на само година и половина, в България не се очертава политическа стабилност, коментират от германската "Тагесшау". Малко вероятно е ГЕРБ да постигне парламентарно мнозинство. Почти немислимо е други партии да сформират коалиция с нея. ДПС, която се обявява в защита на правата на турското малцинство, има репутацията на партия, която в по-голяма степен отговаря на интересите на олигарсите, гласи още коментарът.
Френският „Льо Монд“ отбелязва, че резултатите от изборите вероятно няма да предложат изход от „най-лошия период на политическа нестабилност в страната от края на комунизма насам“. Въпреки че на предишния вот през ноември в центъра на вниманието беше корупцията, сега икономическите проблеми на страната са на първо място сред опасенията на избирателите. Най-бедната държава членка на Европейския съюз се бори с годишна инфлация от близо 20%, пише вестникът. И въпреки това „гласуването в неделя беше белязано от липса на политически ентусиазъм“.
След като бившият министър-председател Бойко Борисов зае първо място на парламентарните избори, макар и да не получи мнозинство, България може да бъде изправена пред продължителен период на политическа парализа, твърди "Блумбърг".
Изборите се коментират и отвъд Океана - "Вашингтон пост" пише, че ГЕРБ трудно ще сформира кабинет предвид факта, че повечето политически партии предварително са заявили, че няма да работят с формацията на Борисов.
Медията цитира заместник-ръководителя на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева: „Сценарият, при който не е възможна коалиция, ще подкопае парламентарната демокрация в България и допълнително ще наклони баланса към проруския президент Радев“.
