Партия Българска социалдемокрация - Евролевица предлага програма от 15 национални стратегически проекта. Програмата на партията е озаглавена „Как да превърнем България от най-бедната в Европа в богата и силна държава?“. Ръководители на икономическия екип, разработил програмата, са проф. А. Томов, проф. Г. Манасян, проф. Л. Аврамов, проф. Г. Ганчев, проф. И. Станков, проф. Г. Велковска, доц. В. Йоцов.
Още: Ясни са номерата на партиите и коалициите за изборите на 2 октомври
"През 2004 г. България стана член на НАТО, а през 2007г. – пълноправен член на Европейския съюз. Две десетилетия по-късно нашата страна изостава от всички други европейски страни по производителност, доходи, технологии и др. Изоставането в икономиката и доходите доведе до обезлюдяването на цели райони и най-острата за нацията демографска криза. Нито едно от правителствата, управлявали страната през последните 20г. – ГЕРБ, БСП, ДПС не обясни причините и не пое отговорност за това изоставане. И през последната година и половина, когато ни управляват няколко служебни правителства и т.нар. “четворна коалиция” изоставането във всички области продължава. Партия БСД-Е отхвърля модела на държавно управление през последните десетилетия – модел на слаба държава, на пасивна икономическа политика, на липсата на приемственост и последователна стратегия за развитие на икономиката на страната. Програмата, която предлагаме се състои от 15 Национални Стратегически проекта.
Става дума за разработени от нас нови модели на финансиране и реализация, които: ускоряват темповете на растеж на икономиката до 6-7 % годишно; водят до нова индустриална, технологична и енергийна синергия; имат мултипликационен ефект върху всички сектори; увеличават броя на нови работни места – до 30 000 броя/годишно; имат догонващ ефект спрямо другите източноевропейски икономики; позволяват поетапно да се увеличат минималните и средните доходи в цялата икономика", започва програмата на БСД - Евролевица.
Ето кои са Националите стратегически проекти, разработени от икономическия екип на ПП БСД-Евролевица:
1. Крупна реформа, насочена съм превръщане на селско-стопанския сектор в ефективен производител и износител на храни и биохрани. Проектът предвижда изграждането на 100 -120 малки и средни предприятия - 250 – 500 работни места. става дума за дълбочинна преработка на зърнени култури, зеленчукопроизводство, преработка и добив на билки. Проектът предвижда износ на 40 до 50 млн. бутилки червени вина главно за азиатски пазари. Проектът е силно печеливш и предвижда предимно частни инвестиции. Налагат се сериозни законодателни промени и стимули за ограничаване на износа на селскостопански суровини за сметка на производство и преработка на храни и биохрани. Проектът предлага също така предвижда изкупуването от държавните структури на фермерска продукция по предварително установени стандарти и след сключване на международни договори.
2.Нова морска стратегия – свързана с крупни инвестиции в :
- Пристанище Варна – 200 – 300 млн. EURO;
- Модерен жп терминал по отсечката – Варна – Русе. Целта е превръщането на Варна и Русе в част от транспортния коридор Азия - Европа, а също така и съживяване на търговските морски връзки с другите Черноморски страни.
3. Преформатиране и реализиране на проекта АЕЦ „Белене“ в контекста на решението на ЕП за признаването на атомната енергия за част от зелената сделка. Нашите разговори с представители на френски компании показват, че Проектът „Белене“ е реализируем, независимо от санкциите срещу Русия.
4. Външна инвестиция и приватизация на БДЖ товарни превози, включително 5 основни жп бази. Целта е превръщането на жп транспорта в основен вид транспорт за българската икономика, както с оглед на „зелената сделка“ на Европа, така и от гледна точка на Западните Балкани. ЖП свързаността между България и Европа, очевидно преминава през изграждане на стабилни и бързи жп връзки през територията на западните Балкани.
5. Частни инвестиции в 4 Дунавски пристанища – Русе , Видин, Оряхово и Лом. Проектът е насочен към оживяване търговията по р. Дунав и превръщането на Северна и Северозападна България в производител на храни и биохрани, изнасяни по река Дунав.
6. Възстановяване на преговорите и изграждане на коридор №8 – в контекста на започването за присъединяването на Македония и Албания към ЕС. Проведените от нас разговори показват засилен международен интерес на крупни компании, включително към жп коридора Гюешево – Дупница.
7. Комплексен проект с държавно финансиране за изграждане на фотоволтаици, основани на слънчева енергия в обем от 1000 до 200 Mw до края на 2024 г. В момента в България има изградени ФЕЦ с обща мощност 1033 МВт.
8. Доизграждане на магистрали „Хемус“, „Струма“, „Европа“ и отсечката „Мездра- Видин“, чрез нов механизъм на финансиране и привличане на значителни частни инвестиции.
9. Изграждане на терминал за втечнен газ, включително закупуване на платформа за регазификация. Предвиждаме съоръжението да бъде изградено на Черноморското крайбрежие на територията на Бургаска област.
10. Проект от 1000 екологични къщи, изградени в екологични зони. Предвижда се проекта да бъде обвързан за привличането за постоянно местожителство на наши сънародници от чужбина. Проектът е силно печеливш и същевременно основан на най-модерни екологични технологии по принципа на „Живот сред природата“.
11. Мащабен проект за дълбочинна преработка на цветни метали и нови държавни инвестиции в геолого- проучвателни дейности за откриването и използването на редки метали.
12. Стратегически проект за производство на зелен водород в района на Черно море. Изграждане на център за водородна енергия на територията на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн с цел постепенно преминаване към зелена енергия и поддържане на заетостта в региона.
13. Създаването на модел за т.нар. интегриран туризъм. Концепцията е свързана с комплекс от нови туристически услуги, насочени към конкретни потребности, свързани с т.нар. „уникалност и неповторимост“ на туристическата услуга. За целта чрез публично-частно партньорство и помощ на държавата ще се изградят специализирани фирми за предлагане на уникални туристически услуги и обединяване на усилията на различни частни структури.
14. Чрез публично - частно партньорство ще се изградят клъстери за ново поколение IT услуги, като се използват възможностите на вече изградения суперкомпютър в Тех Парк София.
15- Национален стратегически проект (НСП) за възстановяването и възраждането на няколко машиностроителни предприятия в основата на тяхната остатъчна инфраструктура и техника.
От партията посочват, че управленското новаторство е, че 15-те НСП в по-голямата си част са директно печеливши, такива са производството на биохрани, дълбочинната преработка на цветни метали, Проекта за интегриран туризъм. Други са основани изключително на външни инвестиции каквито са приватизацията на БДЖ товарни превози, изграждане на няколко Дунавски пристанища, инвестицията на пристанище Варна, както и възстановяването на някои машиностроителни мощности . Специфични финансови технологии ще се прилагат при доизграждането на АЕЦ „Белене“ по-нататъшно доизграждане на пътната инфраструктура.
Реализацията на мащабния стратегически проект за ускорено развитие предполага извършването на мащабни реформи в законодателната и административната сфера.
Такъв е задължително приемане на ежегодни програми за нови високоплатени работни места. Ефектът „икономическа синергия“ от 15-те Проекта (НСП) позволява още от следващата година да приемаме програми за 20 000 – 40 000 нови работни места.
Сред реформите са реализацията на Националните стратегически проекти (НСП) изисква дълбока реформа в средното и висшето образувание, насочена към създаване на кадри, директно за реализация на проектите.
Реализацията на НСП изисква реформа с регулацията на банковата система. През последните 10 години банките в България ежегодно „изнасяха“ в чужбина, главно към своите „майки“ между 5 и 7 млрд евро. Нуждаем се от спешни решения да насочим кредитирането към българския бизнес.
Реализацията на НСП изисква съответни промени в структурата на българския бюджет както в приходната, така и в разходната част.
