Няколко дни преди вота ГЕРБ е първа политическа сила с 25.2%. С 16.5% "Продължаваме промяната" се очертава като втора политическа сила.
Това сочат резултати от проучване на "Алфа рисърч", финансирано със собствени средства. Изследването е проведено в периода 27 – 29 септември тази година сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
ДПС е с потенциал от 13,1%, като ключов за конкретната му позиция може да се окаже вотът от чужбина.
"Възраждане" удвоява резултата от ноемврийските избори през 2021 г. и достига до около 11%. Партията се възползва от отлива на избиратели от ПП, ИТН, частично от БСП и бившите „патриоти“. Концентрира в себе си русофилския вот. Същевременно изключително негативните настроения (78%) към обявената мобилизация в Русия започват да действат като своеобразна преграда срещу този вот. Кой от факторите ще се окаже с по-голяма сила ще се реши буквално в последните дни от кампанията.
БСП успява да запази социалната си ниша, въпреки навлизането в нея на ПП, и може да разчита на малко над 10% от вота на гласоподавателите. Тя също е една от партиите, които се движат в по-широк диапазон, в зависимост от мобилизацията за гласуване. Ключово за нея е да убеди по-възрастните си избиратели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто технологични причини, смятат социолозите.
Ръст в хода на кампанията отбелязва "Демократична България", като в края ѝ потенциалната подкрепа достига до 8.4%. Обединението връща част от избирателите си, гласували за ПП на предишните избори, но обменът на избиратели между тях остава доста висок и евентуално еднопосочно движение към някоя от двете може да доведе до разместване на техните проценти.
На ръба за влизане в 48-то Народно събрание остават "Български възход" (4.4%) и ИТН (4%). И при двете партии мобилизацията на потенциалните избиратели е относително ниска, а колебанието, дали да гласуват за тях, или за друга политическа сила – високо. Бъдещото им парламентарно представителство може да зависи от малко на брой гласове в самия ден на вота.
В условията на прогнозирана ниска избирателна активност (когато 1% от гласуващите се равнява на около 25 000 гласа) разместването в позициите между второто и петото място е съвсем реалистична хипотеза, уточняват от "Алфа рисърч".
Проучването на "Алфа Рисърч" показва, че три дни преди предсрочните парламентарни избори, българите остават поляризирани и твърде скептични към възможността след тях да се сформира редовно правителство. Огромното мнозинство от българите желаят съставянето на кабинет, но очевидно позициите и поведението на партиите в предизборната кампания излъчват противоположни послания. Това демотивира не малка част от гражданите да отидат до урните, заключават от "Алфа рисърч".
ОЩЕ: “Тренд”: 8 партии влизат в парламента, ГЕРБ с 9% пред ПП
