ГЕРБ, БСП, ДПС, "България без цензура" и Реформаторският блок - това са партиите, които влизат към момента в Народното събрание според проучване на "Галъп". То е направено между 1 и 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти. Изследването е независимо, финансирано е външно и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията, уточняват от "Галъп".
Според агенцията на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев за ГЕРБ биха гласували 23,4%, за БСП - 15,9%, за ДПС - 7,8%, за ББЦ - 4,9%, а за Реформаторите - 4,2%. Новата коалиция на НФСБ и ВМРО - "Патриотичен фронт", е с 3,1% от всички имащи право на глас. Следват АБВ с 2,4%, „Атака” – 1,7%. Около 34% заявяват, че няма да гласуват.
Интересен факт е, че собствениците на "Галъп" Андрей Райчев и Кънчо Стойчев присъстват в книгата на професор Емил Хорозов „Проектният бизнес и ограбването на науката. Наръчник на управляващия мошеник”. Чрез други свои агенции, в съдружие или само със собственик и/или управител Андрей Райчев - "Алегро плюс" ЕООД (147 500 лв.), "Реформа Адвъртайзинг" АД (410 000 лв.), "Галъп Интернешънъл Институт" (110 000 лв.), "Болкан Бритиш Соушъл Сървейс" (240 000 лв.) и "Медиа Системс" плюс "Научно технoлогично обслужване-НТО" ООД (950 000 лв.) те, според проф. Хорозов, са замесени в източването на 4 млн. лева от Фонд „Научни изследвания” в периода 2008-2010 година. Професор Хорозов твърди за тези агенции, че редовно са печелили проекти чрез подмяна на рецензии и нагласяване на документи, както и при откровен конфликт на интереси. Проектите, които са получили, са на обща стойност 1 857 000 лева.
Професор Емил Хорозов е директор на Фонд „Научни изследвания” от януари 2010 година до март 2011 година. В началото на 2011 година оглавява комисия, която да установи нарушенията във фонда, а след като публикува доклад с оценка за всички пропуски, подава оставка.
Като цяло българите са настроени негативно към кабинета "Орешарски" и му дават ниска оценка. Близо една трета от запитаните го намират за „изцяло неуспешно управление”, а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.
Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие. С финала на мандата идват и най-ниските оценки.
От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%. Данните от следващия месец ще покажат дали става дума за устойчиво укрепване на позициите на президента или само за повишено обществено внимание към институцията. Като цяло доверието в президента остава на ниски в сравнение с предишни мандати нива.
