На 1 юли 1878 г., едва четири месеца след подписването на Санстефанския мирен договор, в град Берлин е сключен Берлинският международен договор, който урежда промени в положението на Османската империя след Руско-турската война.
След подписването на Санстефанския мирен договор, с който дори руската дипломация е наясно, че е предварителна стъпка, отношенията между Русия и останалите Велики сили се изострят заради опасенията, че Руската империя ще се сдобие с много голямо влияние на Балканите.
Берлинският договор определя територията на българското княжество в земите между Дунав и Стара планина и тогавашния Софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област, Източна Румелия, а Македония, Източна и Западна Тракия остават под пряката власт на султана.
Още от 1880 година български будители не спират да сеят навред идеята за съединение на Княжество България и Източна Румелия, а през 1885 година се създава Българският таен централен революционен комитет, начело със Захари Стоянов, който повежда България към блестящия дипломатически акт на национално обединение.
На 6-ти септември 1885 година автономна област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България - противно на решенията на Великите сили и Берлинския конгрес.
Споменът за великото дело
Източник: НВИМ
Днес - 6 септември, Националният военноисторически музей специално за своята публика ще покаже знамето, под чиито дипли на 6 септември 1885 г. майор Данаил Николаев повежда подчинените му войски към центъра на Пловдив.
Знамето представлява трибагреник с лъв, приготвено е за източнорумелийската милиция, но не е използвано заради статута на Областта. Именно това знаме войниците на майор Николаев целуват, преди да тръгнат, а думите върху него „Съединение или смърт“ ни пренасят в онези героични дни, когато общественият и човешкият живот се осмислят с категориите на националния идеал.
Наред с тази светиня, посетителите ще имат възможността да разгледат униформи и снаряжение на войници от българската войска и източнорумелийската милиция, както и вещи на участници в Съединението.
Сред тях са униформи, оръжие, отличия и лични вещи на княз Александър I, офицерска шашка на майор Данаил Николаев, отличия, калпак и грамота на майор Райчо Николов, отличия на капитан Коста Паница, оръжие на участници в Чирпанската, Голямоконарската и Станимашката чета и редица други ценности, които разказват истории с различен поглед към събитията отпреди 139 г.
Защо е важно да помним събитията около Съединението на България и какво значение имат те за нас днес - вижте в репортажа.
