Много обичаме духовенството и миряните на Българската църква, както и благочестивите български вярващи, живеещи в Турция, и от сърце се молим за техния напредък и дадения от Бога успех. Ангажираме се с братско общуване с Негово Блаженство българския патриарх Неофит, както и с много братски йерарси на Българската църква. Това каза в ексклузивно интервю за Агенция БГНЕС Вселенският патриарх Вартоломей. В разговора той подробно обяснява решението на Вселенската патриаршия да предостави автокефалност на Украинската църква, близките отношения с Българската православна църква и искането на Македонската православна църква - Охридска архиепископия за предоставяне на автокефалност.
По думите на Вартоломей, Вселенската патриаршия вече пряко държи нещата що се отнася до независимостта на църквата в Северна Македония. Припомняме, че преди две години имаше молба към Светия Синод да я признае и така Българската православна църква да стане майка на Македонската православна църква, но това не се случи - вместо това беше запазен диоцезът на Сръбската православна църква на македонска земя, който е наложен с помощта на Вселенската патриаршия и срещу него са водени дългогодишни борби заради потъпкването на българщината по македонските земи. Сега, Вселенският патриарх казва, че всеки случай е уникален сам за себе си, след като говори и за Украинската църква, където обаче Вселенската патриаршия бързо намери причини да даде автокефалност. Ето как изглеждат обясненията на Вартоломей в следващите редове:
И украинската, и северномакедонската автокефалия повдигат въпроси, свързани със статута на националното православно духовенство и техните имоти. Например, Вселенската патриаршия призова Българската православна църква да не се намесва в духовните дела на Северна Македония, а Ваше Светейшество заяви, че този въпрос ще бъде под вашето директно наблюдение. Означава ли, че това е част от апелацията?
Молбата за обжалване е привилегия и едновременно голяма отговорност, която е дадена на Константинополската църква от Четвъртия Вселенски Халкедонски събор през 451 г. 9 и 17 Канони на този Събор постановяват, че ако епископ или свещеник се съди от своя митрополитски или местен синод и смята, че е бил оскърбен, тогава канонически той може да се обърне към Константинополската патриаршия, която има отговорността да преразгледа неговата петиция и да вземе окончателното решение. Тази прерогатива на Вселенската патриаршия е била използвана много пъти в историята по въпросите на епископите от другите патриаршии и автокефални църкви.
В този контекст Вселенската патриаршия изразява своята голяма болка във връзка с изживяния от Българската православна църква вътрешен разкол през 90-те години на миналия век. По същия начин тя разгледа молбите на Филарет и Макарий, които са съответно бивши митрополити на Киев и Лвов. Вселенската патриаршия също получи молбата на митрополит Стефан, глава на така наречената "македонска църква". Всъщност всеки случай е уникален - Църквата-майка разглежда всеки един случай в дух на любов и единство, като винаги се стреми към духовна полза и спасение на вярващите. И тя винаги ще продължи да управлява с любяща грижа в същия дух през следващите години.
С "провъзгласяването" на украинската православна автокефалия беше направена много смела стъпка, която някои православни християни смятат за причина за разделението в православието. Бихте ли обяснили как е взето това решение?
За да разкрием причините, поради които Синодът на Вселенската патриаршия след много сериозно обмисляне реши да предостави автокефалия на Украйна на 22 април 2018 г., ще трябва първо да разгледаме историята на Киевската митрополия, въпреки че това трудно може да се направи в рамките на едно интервю. Но преди това пред Бога и хората ние сме длъжни да изложим някои исторически истини.
Вселенската патриаршия след покръстването на княз Владимир и Киевското княжество през 988 г. основа Киевската митрополия. Тя заема 60-то място в Ноифийския епископат на Константинополската църква. Киевската митрополия канонично е принадлежала на Вселенската патриаршия, дори и след създаването на Московската патриаршия през 1589 г. След освобождаването на Малорусия от монголското иго през 1685 г., московският патриарх Йоаким /1674-1690 г./ нахлу в диоцеза на Киевската митрополия, която, както казахме по-рано, принадлежи канонично на Вселенската патриаршия, и избра епископ Гидеон за Киевски митрополит.
700-годишният църковен ред на Киевската митрополия, който е в сила от 988 г., е променен чрез преврат. И това стана с нарушаването на свещените и светите канони в полза на Московската патриаршия и във вреда на Константинополската църква. Киевската митрополия обаче никога не е била канонично предадена на Московската патриаршия. Няма официален документ, който да доказва такова подчинение или отстъпка от страна на Константинополската църква. Прочутите писма на Вселенския патриарх Дионисий IV само дават канонично разрешение на Московския патриарх да ръкополага всеки Киевски митрополит, като в същото време той остава подчинен на Константинополския патриарх.
От тогава и до април 2018 г., когато Вселенската патриаршия реши да предостави автокефалност на Украинската църква, бяха направени много опити Украйна да получи своята църковна независимост от Русия, но нито един от тях не успя, за което Московската патриаршия носи пълната отговорност. Всъщност не само тези опити бяха неуспешни, но и разколите, които бяха създадени през миналия век, се дължат главно на упоритостта на Руската църква да не допуска църковна независимост за Украйна. Ние не искаме да се връщаме към историческите събития от миналия век, защото те са познати на всички ни. Само ще отбележим, че доскоро в Украйна съществуваха три църковни юрисдикции: едната под властта на Московската патриаршия като автономна църква на Украйна начело с митрополит Онуфрий като неин предстоятел; другата под ръководството на самопровъзгласилия се патриарх Филарет, като "Патриаршията" на Киев; третата, под ръководството на самопровъзгласилия се митрополит Макарий, като автокефална църква на Украйна.
На 11 октомври 2018 г. Синодът на Вселенската патриаршия след продължителните молби на Филарет и Макарий възобнови каноничността на двамата лидери на каноничните групи, признавайки тяхното архиерейство, но не и техния ранг. Това означава, че Филарет повече не е патриарх на Киев, а бивш Киевски митрополит, а Макарий не е архиепископ на Лвов, а по-скоро бивш архиепископ на Лвов. Добрата новина в това решение на Църквата-майка е, че двете църковни юрисдикции на Филарет и Макарий са обединени под духовното водачество на Вселенската патриаршия. Те участваха в събор, който избра митрополит Епифаний за глава на новата автокефална украинска църква. Смятаме за голяма благословия от Бог, че Вселенската патриаршия успя да възстанови каноничността на цяла нация от много милиони хора, които се намираха извън Църквата без да има догматични причини за това. Слава на Бога. Следователно решаващият фактор, който накара Вселенската патриаршия да даде автокефалност на Украйна, е изцелението на разкола и възстановяването на църковното единство.
Трябва ли да се търси консенсус в рамките на другите национални православни църкви относно "провъзгласяването" на украинската православна автокефалия?
Още през първото хилядолетие, с решенията на Вселенските събори, са установени границите на петте древни патриаршия (Стария Рим, Нов Рим-Константинопол, Александрия, Антиохия, Йерусалим) и Кипърската църква. През следващите години, Вселенската патриаршия, въз основа на Свещените Канони (сред които са 9, 17 и 28 канони на Четвъртия Вселенски Събор, 36 канон на Трулския събор, и 1 канон на Събора от 879/880, който се проведе в църквата Света София в Константинопол), пое отговорността да предостави Томос за автокефалия на всички новосъздадени църкви, превръщайки ги в архиепископии, или патриаршии, без да обсъжда това или да си сътрудничи с останалите църкви. В случая с Украйна не действахме по различен начин. Ние приложихме същата практика, която беше следвана при признаването на всички новосъздадени автокефални църкви.
Очевидно, след разпадането на СССР и обявяването на украинската независимост, Русия желае да запази своето господство в постсъветското пространство. Каква е политиката на Ваше Светейшество във връзка с руската намеса в религиозните дела на православните украинци? Говорейки за религиозни въпроси, ние имаме предвид всяка институционална намеса на Руската православна църква в религиозните дела на украинското православие.
Вярваме, че си струваше да бъде дадена автокефалност и църковна независимост на украинския народ – нещо, за което той се бореше да постигне от векове. Автокефалията, предоставена на Украинската църква от Вселенската патриаршия, дава възможност за вътрешно самоуправление, което винаги подкрепя развитието на местна църква. Същевременно нека не забравяме и последните социално-политически промени, които създадоха нови обстоятелства. Освен независимостта на страната и създаването на новата държава Украйна през 1991 г., след анексирането на Крим през 2014 г., условията за руското присъствие в Украйна станаха още по-трудни. Шокиращите политически събития, чрез които се формираха нови и напълно различни геополитически условия, направиха нежелано присъствието и участието на Московската патриаршия и, ако не друго, те вредят на интересите на украинската нация и единството на украинския народ. По тази причина е напълно разбираемо защо голяма част от украинския народ желае църковно освобождение от Църквата, която съдейства или дори служи на интересите на държава, която е в конфликт с Украйна.
Можем ли в близко бъдеще да очакваме визита на Ваше Светейшество в България?
Патриарх Вартоломей: В момента няма такива планове. Ние, обаче, се ангажираме с братско общуване с Негово Блаженство българския патриарх Неофит, както и с много братски йерарси на Българската църква.
Интервю на БГНЕС
