Ирландско уиски, шотландски скоч, американски бърбън – високоградусовите напитки в така популярния клас, познат с общото наименование „уиски”, са истинско изкушение. Защото, макар уискито да произлиза от Ирландия, то отдавна е намерило почва в цял свят. „Водата на живота” – това, на келтски, означава английската дума уиски. Да вкусят живота имаха възможност всички посетителите на третото издание на Whiskey Fest София, което се проведе в Sofia Event Center на Paradise Center в София – от 31 октомври до 2 ноември. 22 уиски щанда, дегустационни и майсторски класове със световни уиски експерти и над 200 уиски вкуса от Шотландия, Ирландия, Америка, Япония и дори Тайван – изживяването си заслужаваше.
Какво се крие зад фестивала, как се развива пазарът на уиски в България и заобичва ли българинът уискито – на тези теми Actualno.com разговаря с Владимир Николов, един от организаторите на Whiskey Fest 2014.
Г-н Николов, как се развива българският пазар на уиски според Вашата експертна оценка?
Уиски пазарът е изключително динамичен, особено през последните десет години. Българинът обича да пие уиски – това може би е останало от времената на социализма и Корекома, когато уискито беше считано за еталон за стандарт. Вече имаме уиски култура – правим разлика между трите основни категории, а именно – ирландското уиски, шотландският скоч и американският бърбън. Откакто България влезе в ЕС, цените, на които се продава уиски у нас, са абсолютно достъпни. Всеки потребител може да намери това, което търси – българско уиски, шотландско, ирландско и американско уиски от по-нисък клас или пък по-висок клас уиски – малцовите разновидности.
Има ли българинът по-ярко изразено предпочитание към някоя от трите основни разновидности?
Би могло да се каже, че в различните канали на продажба има различни предпочитания. В заведенията консуматорите търсят ирландското уиски, докато в магазините най-често купуваната категория са шотландските уискита. Това се дължи до голяма степен на цената, на известността на марките, влияние има модата. Американското уиски също набира все повече почитатели (бел. ред. – през миналата година САЩ е реализирал продажби на бърбън в България в размер на 7 млн. долара). Отделно вече на пазара ни има и други уискита – японски, тайвански (бел. ред. – на Whiskey Fest 2014 гостува тайванската марка Kavalan).
От финансова гледна точка къде се позиционира уискито на българския пазар?
Уискито е най-голямата вносна категория алкохол. Разбира се, най-голямата категория на нашия пазар си остава ракията. Но като внос уискито е номер едно, следвано от водката. Като марки на нашия пазар има повече от 200 етикета. Шотландското уиски има около 55% пазарен дял, 25% е горе-долу делът на ирландските уискита и американското уиски е около 20%.
Участниците на Whiskey Fest 2014 обявиха, че ще подпишат Харта за отговорно поведение по отношение на алкохола – да се консумира с мярка и да се държат децата далеч от него. Ще има ли законодателна инициатива в тази насока от пазара?
Инициативата е свързана с отговорната консумация. Има и сайт – konsumirai-otgovorno.bg, на който ние, хората от индустрията, прокламираме определени етикети и правила. Едно от тях е дане караш никога пил. Тази година обръщаме специално внимание на превенцията от ранната консумация на алкохол. Считаме, че това е една добра трибуна това да бъде популяризирано. Продажбата на алкохол на лица под 18 години в България е забранена, но разбирате, че законът не се спазва навсякъде. Ние, представителите на индустрията, искаме да акцентираме върху това. Алкохолните марки са акцизни стоки и се плаща данък, който отива в държавната хазна. По европейски директиви 3% от тези данъци трябва да се харчат за т.нар. превенции – да се предотврати възможността деца да консумират спиртни напитки. Това важи за всички акцизни стоки. Обръщаме внимание, защото бизнесът се саморегулира. Не се говори обаче много за този тип проблеми у нас, тъй като законът не се нарушава от големите играчи. Става обаче дума за „обекти” в България, които не спазват това и искаме ние да покажем, че индустрията има друга визитка – визитката на превенцията.
Интервю на Ивайло Ачев
