Симеон Караколев е основател и съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация и на Асоциацията за развъждане на млечни овце в България. Управител е на фондация "Наследство в бъдещето" и изпълнителен директор на „Рожен – събор на народното творчество и животновъдство“.
Actualno.com го потърси интервю, в което да разкаже за предстоящия събор на овцевъдите и за проблемите в животновъдния сектор. Г-н Караколев говори и специално за т.нар. виртуални животни - такива, които всъщност не съществуват наистина, а само в системата, но това е достатъчно основание за тях да се плащат европомощи.
Г-н Караколев, готвите тридневен събор на овцевъдите по Гергьовден край Петропавловския манастир. Какви са най-интересните събития в програмата му?
Тази година провеждането на събора съвпада с Герговден. Ще осигурим празнично настроение за всички гости. По 12 часа музика ще има в трите дни, на две сцени, с много изпълнители. Специално Ути Бъчваров ще гостува. Предвидили сме различни кулинарни демонстрации, състезания на овцевъди и козевъди. Стараем се програмата да бъде пълноценна. Специално на 6-ти май оркестър "101 каба гайди" ще изнесе вечерен концерт на една от сцените. Надявам се обстановката да е празнична за всички.
Очаквате ли много гости?
Да, над 150 000 очакваме за трите дни на събора.
Вероятно доста хора сте ангажирали в организацията?
Целият ни екип работи. Очакваме близо 80 гости от чужбина, от 19 държави. С доста сериозни темпове работим. В крайна сметка това е десети юбилеен събор.
За събор на Рожен по време на двете години пандемия не можеше да се говори, но има ли индикации за провеждането му тази година?
Все още е несигурно. Дори виждаме, че в останалите държави започва наново връщане на мерките. В такава обстановка е рисковано за събитие като Рожен. Все пак е най-голямото в България. Да се надяваме, живот и здраве, догодина да сме забравили за коронавируса и да можем да погледнем по-реалистично за провеждането на този събор.
Споменахте за виртуални животни – колко виртуални имаме в България, по ваши данни?
По наши данни са около 200 000. Това, което констатира служебният министър на земеделието, беше за 30% от животните. Това значи, че виртуалните са около 300 000. Говорим само дребните преживни. Във всички "-въдства" има виртуални животни.
Реалните тогава колко са?
Реалните овце в България са около 1 000 000. За абсолютно всички е трудно да се направи реална преценка. Няма в момента механизъм, който на 100% да гарантира наличността. Извършва се проверка, но фермерът е уведомен за нея предварително. Ако той е вършил манипулации, може да ги отстрани. Говорим за жива стока. Днес е проверена, утре я няма. Случило се е нещо с нея - заклано, умряло, откраднато, изгубено. Фермерът запазва ушната марка, не я отчислява от системата (ВетИС). И ето ви в годината с натрупвания как се създава един немалък фонд от несъществуващи животни.
Но 30% е плашещо?
Да. Нашите прогнози са за около 20%, което също не е малко.
Направили сте предложения за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са най-общо казано – търгове от държавния поземлен фонд само за животновъди, пасища предимно за местните животновъди, публичност на животновъдните обекти във всяко населено място. Твърдите, че в момента животновъдите не могат да се докопат до обработваема земя. Защо?
Да започнем с публичността на животновъдните обекти по населените места. Масова практика е в цялата страна животновъдите да не знаят на територията на тяхното населено място или землище колко и какви животновъдни обекти има разкрити, с какви животни и чия собственост са. Това не го знаят дори и кметовете. Тази публичност е нужна, за да сработи местният самоконтрол като превантивен елемент за ограничаване разпространението на виртуалните животни. От друга страна фермерите, местните животновъди, на този етап нямат предимство пред тези, които са от други общини, от други области дори. Според сега действащото законодателство той може да запази своето пасище 6 или 7 години, нищо че няма в момента животни в съответното населено място. Точно този прецедент искаме да предотвратим. Да се дава предимство първо на местния животновъд и чак тогава предимство за ползвателя на съответния парцел. Що се отнася до това да се дават на животновъди площи от държавния поземлен фонд - ние предлагаме единият от двата годишни търга да е само за собственици на животновъдни обекти. Няма как в момента животновъдът да е конкурентен на зърнопроизводителя. Масово зърнопроизводителите индексират огромни печалби. Те разполагат с огромни по обем средства и не може един обикновен животновъд да се изправи срещу един такъв пазарен субект, който буквално помита всичко. За съжаление, това е политика на няколко поред правителства, които буквално създадоха феодали по места, които изкупуват масово земята, вдигат рентите в пъти повече, отколкото е по възможностите на останалите производители, включая и други зърнопроизводители. Тоест, те задушават абсолютно всичко по места. Между другото едно от предложенията ни, което залегна като част от коалиционното споразумение, беше абсолютният таван от 100 хиляди евро субсидия за зърнопроизводители.
Защо толкова ви е нужна обработваема земя, нали на животновъдите ви трябват повече пасища?
Само пасища не може. В голяма част от животновъдството вече се набляга на производството на продукция, съответно на по-голяма производителност на животните. Тази по-голяма производителност изисква повече храна, по-качествена и по-питателна. Вече много малко са тези фермери, които разчитат само и основно на паша. Дори се наблюдава тенденция, в която голяма част, специално в говедовъдството, животните не излизат да пашуват. Те целогодишно се хранят в обора. Това изисква много фуражи. За да се получат те, се изисква много обработваема земя. В крайна сметка добавената стойност на зърното е точно животновъдството.
Каква площ е необходима за животновъдството, за да не се налага да купувате фуражи, а да си ги произвеждате?
Винаги ще има процент от фуража, който ще бъде купуван. Не може на 100% да се задоволи потреблението със собствено производство. Въпросът е, ако в момента само 20% от фуража е собствено производство, той да надхвърли 60%. Тогава за животновъда ще има доста повече оптимизация. Фуражът в животновъдството е най-същественият разход. Съответно там трябва да се търси оптимизация, която да доведе до по-голяма рентабилност и до по-голяма конкурентоспособност.
Процесът по раздаването на обработваемите земи не е ли приключил?
Ежегоден е. За държавния поземлен фонд търговете бяха по два пъти в годината, а за общинския е един път. Просто тук трябва да се вкара един целеви търг само за животновъди. На него предимство трябва да се даде на животновъди и на млади стопани. Иначе не може да се пребори така създалата се конюнктура в селското стопанство. Това са вече много големи икономически субекти, с които малкият по никакъв начин не може да се пребори.
Позицията на животновъдите е, че секторът бедства и час по-скоро са нужни средства и мерки за неговото спасение. Кои са жизнено важни за сектора и спешни за предприемане?
В момента трябва да е изпратена нотификация за Ковид-помощ, по която до края на април трябва да стартира прием. След нея очакваме и временна помощ за набавяне на фураж във връзка с войната в Украйна с оглед на увеличените цени на горива, фуражи, торове. Там имаме обещание от министър Асен Василев за 100 млн. лева. Очакваме методика за тяхното разпределяне. Това също ще се случи съвсем скоро. Не на последно място предстои актуализация на бюджета през юни месец. След като се види каква е ситуацията след тези две интервенции, ще се прецени дали има от актуализация на бюджета за сектора.
Споменавате в свой фейсбук пост, че Ковид-мярката за сектор „Животновъдство“ да се увеличи на 200 млн. лева с мотив, че ако при разпределение 60/40 всяка седмица фалират 10 ферми?
Да. Бяхме поискали 200 млн. лв. по тази ковид-мярка. В крайна сметка от Министерството на земеделието и Министерството на финансите отпуснаха не повече от 143,5 млн. лв., от които 79 милиона ще отидат за животновъдството, в т. ч. и пчеластво. Така че остава тази временна мярка, която тепърва се нотифицира от комисията - 100 милиона, които са само за преживно животно. Те ще служат за купуване на фураж.
Призовахте също да се спре риториката за "справедливо" 50/50 разпределение на бюджета между секторите "Животновъдство" и "Плодове и зеленчуци" по ковид-мярката, какъв е проблемът?
Не може така да се дефинира разпределянето на един ресурс като справедливо. Аз мисля, че Министерството на земеделието не е съд. Точно то има наблюдение върху тези сектори, мащабно, пълно и съответно на база на всички анализи се вижда кой сектор какви потребности има. По същата логика утре ще излязат зърнопроизводителите и ще кажат: "И не сме сектор селско стопанство, и ние искаме от тези пари", ако говорим за справедливост. Тук думата "справедливост" е неправилно употребявана. Тук се говори за анализи на база потребности, икономическа обстановка и т.н. Между другото докладът е вече в Народното събрание и е публичен, предаден е от Министерството на земеделието. Там е видна същата тази справедливост. Тя говори за нужди от порядъка на 70/30 в полза на животновъдството.
Като цяло каква е ситуацията със сектора, каква е комуникацията с властта, споменавате отвреме-навреме за протести, натам ли вървят нещата?
Определено не мога да кажа, че липсва комуникация. Въпросът е, че започва да излизат тема след тема, които натоварват всички по веригата. Виждате, че сме в една безпрецедентна ситуация в момента. Аз разбирам, че се създават търкания и проблеми, но ще се напасваме спрямо нея, а не тя спрямо нас.
Интервю на Анита Чолакова
