"Възвишение" определено е сред най-чаканите филми на годината. Това се дължи не само на факта, че е сниман близо година, а и заради епохата, която обхваща - периода на Османско владичество. Режисьорът Виктор Божинов си поставя сложната задача да направи филм по едноименния роман на талантливия Милен Русков, който се нарежда сред най-продаваните книги в новата ни литературна история.
Божинов е един от най-активно работещите съвременни български режисьори. За период от близо 10 години участва в над 55 игрални филма и работи със световни имена в киното от ранга на Режис Варние, Шльондорф, Братя Тавиани и др. През 2007 година заминава за Русия, където е част от продукции на Сони Пикчърс и Фокс. През 2010 година Виктор Божинов се завръща в България и участва в заснемането на успешни сериали като "Под прикритие", "Стъклен дом", "Столичани в повече", "Връзки".
Actualno.com разговаря с него за предизвикателството да дирижира толкова мащабна и чакана продукция като "Възвишение", както и за привилегията да работи с някои от иконите в световното кино.
Г-н Божинов, периодът на Османското владичество е много чувствителна тема за българина. Не се ли поколебахте да се заловите именно с нея, имайки предвид поголовните критики към всеки, който я е подхванал в последните години ("Дякон Левски", "Воевода")?
Първо трябва да си отговорим на въпроса защо я има тази чувствителност и дали тя не е на базата на една изкуствена истина за този период, на идеологически принципи, на принципа черно и бяло, приятел и враг. Аз съм далеч от мисълта, че не са ставали ужасни неща в онова време. Това е бил истински сблъсък на култури в чистия смисъл, на религия, буквално на два свята с коренно различни разбирания.
Нещото, което всъщност ме провокира за филма е погледа на Милен Русков върху историята. Боравейки свободно с историческите факти - да заговори за смисъл, за съзнание, за разбиране, за отговорност, да зададе въпроса за мисията и подходите към различни цели, които човек може да определи. Наборът от въпроси е огромен. Това са важните неща за мен във филма, не дали турците са рязали глави – това е ясно. През годините историята, поради идеологически причини, се опитва да бъде поместена в някакви параметри, но тя се изплъзва. Истината винаги е много по-многообразна и човек, за да я види трябва наистина да е малко над нещата, да има възможност да вижда богатството на живота, на ситуациите, на хората. Много лесно е да кажем, че Общи е предател, а Левски ангел.
Казвате, че романът на Милен Русков е "ракетоносител", но все пак има ли рецепта за добра адаптация на един харесван роман?
За нас като създатели на филма романът беше ракетоносител, заради идеите, които се съдържат в него. Ако сме успели правилно да подходим към него – добре. Но веднага трябваше да стане ясно, че филмът трябва да има собствена физиономия. Той е отделно нещо от книгата. Опитите да се имитира книгата за мен биха били грешни. Най-трудното нещо беше да намерим собствен облик на филма, да стане филмът "Възвишение", не екранизираната книга. Ако в това сме успели, то тогава задачата ще бъде изпълнена по най-добрия начин. Не разбирам сравненията между двете. Да сравняваш литература и кино е все едно да сравняваш музика и изобразително изкуство, така че това е въпрос на личен избор. Дано зрителите и читателите взаимно да се прелеят. Имаше хора на предварителната прожекция в Котел, които директно си казаха, че са били много скептично настроени, но и са били приятно изненадани от крайния резултат.
Подбрали сте изключително звезден и многоброен състав. Как се дирижира такава мащабна продукция?
Има много популярни лица, но както видяхте очакванията те да имат голямо присъствие във филма се опровергаха. Филмът залага по-скоро на непопулярните лица. Алек има своят бекграунд, за сметка на това Стоян е абсолютен новобранец. В нашите среди се смята, че от избора на актьори зависи 60% от свършената работа. През годините съм го затвърдил и се отнасям към това изключително внимателно. Но това, което е важно при избора на актьори не е просто да избереш подходящия човек за всяка роля, важното е как те ще звучат заедно. Как ще зазвучат като различни инструменти от един оркестър, защото ако всеки свири собствена пиеса става една голяма какафония. В момента е много актуално популярни актьори да стават режисьори, продуценти, но понякога виждаме до какви не толкова добри резултати води. Структурата на един филмов екип не е измислена от нас, тоест има едни нива на отговорност. Моята работа като режисьор е първо да подбера актьори, които намирам подходящи за ролите, второ да мога да ги обединя, да използвам техните индивидуалности, за постигането на групова цялост.
Доколкото знам снимките продължават около година – как подбрахте точните места за снимане?
Снимките наистина продължиха почти година. Подбрахме ги с много обикаляне. Общо взето спазвахме географската концепция – тоест нещата около Гложенския манастир наистина са снимани около него, Бузлуджа си е Бузлуджа, Беклемето – Беклемето, Ямболското поле също. Снимките в Шипково са в едно съседно до него село, защото в Шипково просто вече няма стари къщи. Подбрахме си с много обикаляне и усещане на тази природа и богатството й, а конкретиката – има си някакви изисквания – например да може да се стига поне до някъде с кола, ако не се стига трябва да се прави път. И накрая, когато стигнахме до финала, където трябваше да бъде „възвишението“, постъпих малко спекулативно. Вярвам в това, че да се постигнат някои неща трябва да извадиш хората извън зоната им на комфорт. Именно за това, не само защото беше подходящо, снимахме на 1400 метра надморска височина. Трябваше да направим път през гората, а след това всяка сутрин и всяка вечер в продължение на 10 дена трябваше екипът да ходи пеша 30 минути. Първо бях решил, че ще ме намразят, но в последствие това се превърна в естествен процес.
Финалната сцена ли беше най-голямото предизвикателство?
Тя беше най-трудната, най-отговорната и най-емоционалната сцена. Финалът беше доста сложно начинание, защото в рамките на 10 дена снимки, трябва да разкажеш една история, която се случва няколко часа. А там горе времето непрестанно се променяше. Решихме, че трябва да поставим нещата на ръба, за да могат да са емоционално верни.
Вие сте работил предимно за чужди продукции с много големи имена като Фоклер Шльондорф, Ули Едел, Братята Тавиани. Какво сте си взели от тези световно известни имена в киното?
Може би на първо място отношение към работата, благодарение на срещите ми с тях и възможността да наблюдавам как работят те. По някакъв начин да мога да определя преоритетите в собствените си разбирания за това как се правят някои неща, кое е важно, на какъв етап е важно, как трябва да се постъпи, отношение. Имал съм възможност да се срещна с истински професионалисти, важни хора за световното кино. Това е безценен опит.
Много хора смятат, че киното трябва да се случва с приятели, всички да са си мили и да се усмихват. Това е лицемерие. Трябва да има тяга, винаги трябва да има напрежение.
Може ли „Възвишение“ да надскочи границите на България и да бъде разпространен в чужбина?
На първо място - това е международна копродукция. Филмът е сложен, обаче, защото голяма част от нещата за чужденци трудно биха били разбираеми, но за сметка за това интресът от българите в чужбина е огромен. В момента обмисляме как точно да отговорим на това очакване. Как да дадем възможност на филма да срещне българите извън страната. За мен това е по-важно. Не съм от хората, които вярват, че трябва да създадем такова космополитно изкуство, по което ще се прехласнат всички хора по света.
Защо според вас младите режисьори у нас, правещи предимно фестивални филми, сякаш се изолират в своя собствена субкултура?
Може би някакво собствено разбиране и усещане за самодостатъчност, че споделяш твоите мисли с някакъв ограничен кръг от хора и намираш разбиране на това ниво. На мен това по-скоро би ми било скучно. Аз съм за по-живите, по-спонтанните неща. Искам филмът „Възвишение“ да се хареса на най-обикновените хора, без претенцията за някакъв особен философски смисъл.
Интервю на Милена Славкова
