Велизар Енчев е отдавна познато лице в българската политика и българската журналистика. Той е лидер на листата за 45-тия парламент на БСП в Хасково.
Енчев е назначен за посланик на България в Хърватия през 1997 година и остава на този пост до 2002. Назначен с указ на президента Петър Стоянов по предложение на служебното правителство на Стефан Софиянски. Като ръководител на дипломатическата мисия в Загреб създава българско лоби сред хърватската интелигенция, научните среди и Католическата църква, с помощта на което се противопоставя на македонизма в Хърватия. Подкрепян от председателя на Хърватската академия на науките и изкуствата акад. Иво Падован, кардинал Франьо Кухарич и епископа на Джаково Марин Сракич, Енчев успява да постави български паметници в Джаково, Задар, Загреб, Хърватска Костайница и Самобор. Счита се, че с този акт хърватите признават българската народност на Братя Миладинови и изцяло българския характер на техните "Български народни песни", издадени през 1861 година в Джаково от епископ Йосип Юрай Щросмайер – признат благодетел на южните славяни. Велизар Енчев успешно преговаря с хърватските институции за сключване на споразумение за редакция на учебниците по история и география в Хърватия с цел премахване на антибългарските им страници, останали от югославския период, в които под натиска на Скопие и Белград за "македонци" се обявяват цар Самуил, Климент Охридски, Братя Димитър и Константин Миладинови, Гоце Делчев, Яне Сандански, Никола Вапцаров и др.
В края на 2014 година той става независим народен представител, а на 4 април 2015 година във Велико Търново учредява Движение за радикална промяна "Българската пролет" и става негов председател.
С книгата си "Аз бях в разузнаването", Енчев става първият офицер от външното разузнаване на Народна Република България и Република България, разкрил документално работата си зад граница като кадрови служител.
Г-н Енчев, вие сте водач на листата на БСП в Хасково. Представете си, че сте външен министър - кои направления във външната политика на страната ни трябва да бъдат приоритет на бъдещото управление?
България е член на Европейския съюз и НАТО – две организации към които имаме ангажименти. Това е първият приоритет. Тук обаче има нюанси, криещи нерешени проблеми. И ако искаме да отстояваме своя суверенитет и независимост, трябва да ги поставим на масата за преговори. От санкциите на ЕС срещу Руската федерация България е сред големите губещи, най-вече в секторите туризъм, лека и хранителна промишленост. Във вноса от Русия преобладават енергоносителите. В последните пет години на енергоносителите се дължи 88% от вноса. България трябва да лобира в Брюксел за падане на санкциите, както това правят държави от Централна Европа. В противен случай търговският ни дефицит с Русия ще се увеличава.
Що се отнася до НАТО, време е не само да сме купувач на западна военна продукция, но и получател на помощи по американската програма за военни излишъци.
През 2014 г. въоръжените сили на Гърция получиха като дарение от САЩ 460 гъсенични бронемашини от складовете на американските сухопътни сили. Гърция се сдоби още с 320 тежки камиона и цистерни за гориво. Първоначално гръцката страна трябваше да заплати 4 милиона евро транспортни разходи, но впоследствие САЩ поеха и този разход.
Защо гръцката армия получава такива крупни дарения от САЩ, а българската армия е пренебрегвана от американските си съюзници?
Поставените въпроси са болезнено актуални, тъй като след 1989 г. армията ни е почти разоръжена и нейният технически и кадрови потенциал е на нивата след края на Първата световна война и последвалият я Ньойски мирен договор, третиращ ни като победена държава?
До момента военният министър Каракачанов не само не е направил нищо по тези въпроси, но упорито лобира за нови милиардни договори за самолети, танкове и кораби. Тази скъпо струваща ни политика трябва да се прекрати. Но с нея Борисов се откупи от американците, в резултат на което критиците му във Вашингтон си затвориха очите за корупцията и политизираната съдебна система в България.
Особено важни са икономическите отношения с Китай. Мащабни китайски инвестиции в Гърция помогнаха на гърците да укрепят морския транспорт. В Сърбия китайски компании изграждат магистрали, железопътни линии и дори завод за ваксини. Китайците бяха готови да построят за три години тунела под Шипка - фундаментален инфраструктурен проект, свързващ Северна и Южна България, но натиск отвън провали тази инициатива.
На трето място, но не по важност, е балканската ни политика. Отношенията със Скопие са кристално ясни – докато не престане присвояването на българското културно-историческо наследство, София ще налага вето на македонското еврочленство.
Гърция имаше търпението да изчака 30 години, докато в Скопие не се отрекоха от т.нар. антиквизация в македонската история. Между всички партии в България има пълен консенсус по „македонския въпрос“, потвърден и в Народното събрание, затова се налага да се въоръжим с гръцкото търпение.
С Турция трябва да възобновим замразените от години преговори за имотите на тракийските бежанци. Трите кабинета на ГЕРБ не направиха нищо по въпроса, дори съзнателно го пренебрегваха заради манията на Борисов да е адвокат на Ердоган в ЕС.
Какво се случва с Република Северна Македония, г-н Енчев? Политиката на България на моменти изглежда объркана – защо според Вас?
Защото на 1 август 2017 г. Борисов подписа договор за приятелство със Зоран Заев, с който пуснахме Скопие в НАТО срещу голи обещания за ревизия на македонистката история.
Дори една от точките в договора е подкрепа за членството на Македония в ЕС. Вината за този договор е не само на българското МВнР, а на идеолога на този документ – лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Той сляпо следваше атлантическата директива за ударно приемане на Македония в НАТО, защото искаше да е военен министър, който не е блокирал членство в пакта на съседна държава. Така заради едно министерско кресло подписахме неизгоден за нас договор. Сега дори самият Каракачанов говори за анекс към договора със Скопие, което е признание за неговия провал.
Политиката ни към Македония наистина е объркана. В дипломацията има основен принцип при водене на преговори – първо се преговаря, после се договаря и накрая се подписва договореното. Със злополучния договор от 2017-а ние първо подписахме договор със Скопие, след което започнахме да се договаряме в Комисията за общата история. Това е международно-правен абсурд, сътворен от правителството на ГЕРБ и ОП.
Любчо Георгиевски напоследък прави изказвания, които на общия фон звучат като пробългарски. Вие как ще ги коментирате?
Георгиевски е интелигентен и честен политик, имащ смелостта да види и признае историческите реалности. Мнозина в Скопие казват, че трябва да си отиде поне едно поколение сърбомански политици и историци, за да преоткрият българските корени на езика и историята си.
Любчо Георгиевски доказва точно обратното – не е нужна смяна на поколенията, за да се отворят очите на народ, подложен на асимилация и сърбизация в продължение на сто години. България не оспорва правото на Република Северна Македония да е независима държава със собствен път на развитие. Но не може да градиш национална идентичност с фалшификати и териториални претенции.
Казвате, че проблемът ни със Скопие трябва да бъде решен от политиците, а не от историците. Каква е Вашата прогноза за мисията на Владо Бучковски, да очакваме ли взаимно полезен финал?
Политиците, а не историците трябва да решат „македонския въпрос“, защото той е дело на политическите елити в Белград, Москва и София.
Не очаквам позитивен финал на посредническата мисия на Бучковски. Илюзия е да вярваме, че македонисткият елит бързо ще осъзнае, че е в задънена улица. Част от този елит дори не иска да е в ЕС, защото пъпната му връв е в Белград. Затова една българска карантина в чакалнята на ЕС може да ги отрезви.
Ние нямаме право да отстъпим. Борисов вече направи една отстъпка, която ни струва скъпо. София нито се опита да предотврати, нито реагира на Преспанското споразумение между Атина и Скопие, което роди името "Република Северна Македония". Това име е с географски определител и е открита териториална претенция към България.
Младите хора и в Македония, и в България не бива да живеят с митове и легенди, нямащи нищо общо с историческата истина. Живот в лъжа рано или късно води до опасно напрежение, което може да ескалира във вътрешни етнически сблъсъци и в междудържавни конфликти.
Време е в Скопие да подложат на ревизия македонистката доктрина, която е антибългарска по презумпция. Тя е дело на сръбските държавници и учени от края на XIX век, които в лицето на проф. Йован Цвиич и Стоян Новакович формулираха този постулат: "След като не можем да направим от македонските българи във Вардарска Македония сърби, ще ги отродим от България като ги направим македонци…"
Да не забравяме и ролята на Коминтерна от 30-те години на XX век, когато от Москва нареждаха на българските комунисти да решават националните въпроси на Балканите, като създават тракийска, мизийска и македонска нации.
Колкото по-рано нашите кръвни братя приемат тези истини, толкова по-добре за Македония и за Балканите. От своя страна ние ще признаем македонската история, етнос, език и култура след 1945 година. Друг път не виждам.
Какво най-много куца в българската политика по отношение на Балканите?
Непоследователността! И васалното поведение на българските политици. Поради петвековното прекъсване на държавната традиция васалитетът е вкоренен в манталитета на държавниците ни. Този порок ни направи губещи в балканските и в двете световни войни през миналия век. Васалът винаги избира губещата страна в геополитиката. Затова династията и партиите сляпо следваха безумията и на Кайзерова Германия, и на Хитлерова Германия. В резултат на което за четвърт век на два пъти бяхме победена държава.
Как може да се дефинира днес модерният национализъм и защо той не се разбира достатъчно добре?
Прагматизмът е истинското име на модерния национализъм. Ако независимо от външния натиск и вътрешните препятствия твърдо отстояваш националния интерес на страната, както браниш личните си интереси, държавата ти ще е просперираща вътре и уважавана навън.
Не може да се биеш в гърдите като националист, а да подаряваш Летище "София" на външен купувач чрез порочна 25-годишна концесия, от която губиш стотици милиони. Нима Германия ще се откаже от "Северен поток 2" и ще анулира сделка за милиарди, за да угоди на Големия брат?
Модерният национализъм има ясно очертани социално-икономически и финансови рамки, които не позволяват да търгуваш с интересите на нацията.
Определяте себе си като еврокритик, а не като евроскептик. Какво в отношенията между България и Брюксел се нуждае от корекции според Вас?
На този етап България няма друг път на развитие освен в рамките на Европейския съюз. След като членуваме в "Клуба на богатите", членството трябва да ни носи ползи, а не вреди. Това предполага сериозна експертиза за отстояване на собствените интереси и противопоставяне на вредни практики, като Истанбулската конвенция, например. Еврокритичността не бива да се бърка с евроскептицизма.
Корекция в отношенията ни с ЕС тепърва предстои и тя няма да е нито лесна, нито приятна. Берлин и Париж официално налагат концепцията "Европа на две скорости".
Допреди няколко години разделяне на държавите в Евросъюза звучеше еретично. Днес, в ситуацията на BREXIT, разделението в общността е на път да се превърне във факт. Така някои държави ще напредват по-бързо от други, които ще отидат в периферията на ЕС. На практика ще има ядро от големите в ЕС и периферия от икономически по-слаби държави.
Следващото правителство на България ще трябва да решава труден интеграционен проблем, съобразявайки се с обективната реалност, че сме най-бедните в ЕС, но се стремим да достигнем поне стандартите на средноевропейските държави. Тази задача не е по силите на ГЕРБ. Борисов е последният човек, който може да се нарече държавник, годен да брани интересите ни в Брюксел.
Интервю на Евелина Гечева
