Българският лев никога не е бил абсолютно независим, освен в периода 9 март 1990 г. до 1 март 1997 г. Тогава той не зависи от разменен курс, обвързване с френски франк, със злато, сребро, германска марка, руска рубла и т.н. Това заяви в Студио Actualno основателят на Института за пазарна икономика Красен Станчев.
Той е народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента Петър Стоянов (1996 - 2001), доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски", автор на редица книги и научни статии.
Красен Станчев се впусна в детайли в миналото и направи редица паралели с настоящия дебат за влизането на България в еврозоната.
"На 9 март 1990 г. правителството на Андрей Луканов престава да обслужва външния дълг, тъй като цялата икономика работи на загуба, а всички средства от външни кредити са похарчени доста преди това, към 1987 г. На 1 март 1997 г. е фиксиран валутният курс, така както действа в момента", обясни той.
Още: Безработицата в ЕС и еврозоната на исторически ниски нива през юни
Станчев посочи как първоначално Българската народна банка (БНБ) започва кредитиране на много широка основа, като има външни ограничения – заплащането на т.нар. Освободителна война на Руската империя и заплащане на разходите по бежанците от България към Османската империя. Тези неща налагат твърд курс. Левът се връзва първоначално към златото, после към златото и среброто, пак само към златото, към френския франк и т.н.
"От 1933 г. до 1945 г. българският лев е част от разплащателната система на германската райхсмарка. А след 1945 г., даже може би по-рано, де факто до май месец 1989 г. левът е част от разплащателна система на Съвета за икономическа взаимопомощ, т.е. на съветската рубла. През 1990 г. петдесетолевката е напечатана в Москва. Дизайнът копира дизайна на рублата, само че е зелена вместо червена", каза икономистът.
Той посочи, че "нездравата политика" на правителството на Жан Виденов, най-вече по идеи на Румен Гечев, е основа на провала на независимостта на българския лев, фалирането на банки и срива на спестяванията на българите между 8 и 11 пъти към края на 1996 спрямо 1995 г. Според него проблемът тогава е, че няма кодекс, който да казва какво се случва с длъжниците, т.е. банките не могат да си събират парите. Така започва и "криминалната част на българската икономика".
Още: ЕЦБ увеличи лихвите до най-високото ниво в историята
"От едната страна имате частна разплащателна система, от другата страна имате икономика, контролирана от държавата. От 1995 г. не могат да се компенсират загубите в държавния сектор", обясни Станчев проблемите, когато левът не е вързан към друга твърда валута.
"От 1 март 1997 г. левът се връща към добрите начини на управление. Това става, когато правителството започва да събира данъци във всяка една валута. Ако имате приход в долари, плащате в долари. Оттам се формира цялата разплащателна система", каза икономистът.
И разказа как Румен Аврамов, Чавдар Кънчев и бащата на валутния съвет в България Уорън Коутс са избрали връзване към германската марка, щом България ще влиза в ЕС и НАТО. Сега положението е същото - щом сме в ЕС, то въпросът е не дали, а кога ще влезем в еврозоната. За България има и едно специфично изискване – "да изчезне корупцията и организираната престъпност, да няма такива случки като КТБ", каза Станчев.
"Ако се случи това България да блокира пътя към еврото, то тогава България трябва да избере дали се връща обратно към 1996 г. и периода преди това", цитира той думи на финансовия министър Асен Василев, с които се съгласява.
ОЩЕ: Икономист посочи фатална грешка от миналото: Ако блокираме еврото, се връщаме към 1996 г.
Вижте още много други исторически препратки и любопитни детайли в цялото интервю с Красен Станчев:
