На 20 април излезе новата Ви книга - приказката за деца „Бъди ми приятел“. Последните Ви книги бяха за по-големите – за тийнейджърите – кое Ви върна отново към детството? Откъде дойде вдъхновението – от приказка или от конкретна случка от реалния живот? И защо краставо жабче?
Все още не мога да разбера как се появяват приказките и героите. Защо избират точно този момент? Защо избират мен? Не знам. Появяват се най-неочаквано и тропат ли, тропат по вратата. Защо след Джиго дойде Попътечо, а след тях пристигна Тина – нямам никаква представа. Много често ми се случва, докато работя по една книга, някой упорито да се опитва да нахълта отвън. „А, не – казвам – сега пиша друга история, ти ще почакаш!“ Някои се отказват и си отиват завинаги. Други продължават да потропват, да пеят примамващи песни, да дращят с лапичка по стъклото. Краставото жабче квака ли, квака, докато прегракна. Накрая влезе през комина.
Вашата приказка е подходяща и за възрастни – какво им казвате с нея?
„Бъди ми приятел“ е приказка за големи и малки, но най-вече е приказка, която големите могат да прочетат на малките. Това е история за истинското приятелство, за обичта, за смелостта да бъдеш различен, за това, че с истинските, с важните неща не бива да се правят компромиси.
В тази история сте съчетали известни на децата персонажи от различни приказки, като на някои сте дали други нетипични характеристики – като например добрата вещица, подлото Ехо?
Винаги са ми били по-интересни „лошите“ в една история. Обичам старите страшни приказки със страшни същества. Затова често ги каня в книгите си, но искам да ги опозная добре и сама да реша какви точно същества са.
Много често смятаме, че някой е добър, защото всички казват, че е добър. А смятаме някого за лош, защото е различен.
Знаем, че синовете Ви са първите Ви читатели, и ...първите критици – кой е техният любим герой от тази приказка? А Вашият? И как се сработихте с художника Пенко Гелев?
Когато се появи приказката, всички харесахме най-много жабчето. След това Пенко Гелев нарисува жабешкия портрет. Щом го видяхме (точно като в приказките с портрети на принцеси) – край, обикнахме Краставото жабче завинаги. В илюстрациите на Пенко има много силно вълшебство! Просто не можеш да се откъснеш от тях (опитах, но не става – продължавам да си ги разглеждам всеки ден, вече месеци наред).
Вещицата в края на приказката казва: ...не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силна магия. В какво има най-силната магия за нас, хората? И за Вас коя е най-силната магия?
Любовта е най-силната магия. Когато имаш обич в сърцето, можеш да постигнеш всичко! С обич в сърцето всичко, което правиш, се получава някак по-добре – по-красиво, по-интересно, по-вкусно.
Ще има ли продължение приятелството на вещицата и жабчето? Ще стане ли то герой и на друга приказка, или да очакваме нови герои? Споделете Вашите приказни планове.
Жабчето остана при мен и не иска да си ходи. Може би защото влезе през комина. Много лесно е да влезеш през комина, но е ужасно трудно е да излезеш – питайте Дядо Коледа, ако не ми вярвате. Така че жабчето остана. Мисля, че има още приказки, които иска да ми разкаже.
БЛИЦ ИНТЕРВЮ
1. Любим момент от детството?
Ваканцията – много кратък момент, за жалост.
2. Любима приказка?
„Рибарят и неговата душа“ на Оскар Уайлд и „Студеното сърце“ на Вилхелм Хауф.
3. Любим герой/ герои от приказка?
Цар Дроздобрад.
4. Братя Грим или Андерсен? Или...?
Братя Грим, Андерсен, Шарл Перо, Вилхелм Хауф и старите приказки на народи и племена.
5. Змей огнедишащ или ламя триглава?
Огнедишащ змей.
6. Жабокът или принцът?
Жабокът, който всъщност е принц. А не принцът, който се превръща в жабок.
