Визитка: Сийка Стефанова е учител от почти 25 години в Смолян – областта, която е абсолютен първенец по образование в страната. Преподавала е на ученици от първи до четвърти клас в ОУ "Проф. д-р Асен Златаров" – Смолян, сега е в ОУ "Иван Вазов" - Смолян. Тя е бакалавър по начална педагогика от ПУ "Паисий Хилендарски" - филиал Смолян. Actualno.com я потърси за интервю, в което да разкаже за очакванията си и реалността, за предизвикателствата пред гилдията. И за любовта към професията.
Г-жо Стефанова, вие сте учител на малките – от първи до четвърти клас. От кога насам мъниците са част от вашия професионален път?
Много години, близо 25.
Какво си мислехте, когато избирахте професията учител?
Че ще ми бъде интересно, че няма да вляза в рутина, че предизвикателствата няма да спират.
Реалността доколко съвпадна с първоначалната ви нагласа?
Съвпадна изцяло. Ентусиазмът не ми е намалял на йота. Същата е като в първите години на млад учител. Сега съм старши. Предизвикателствата на времето са по-големи, но децата са същите прекрасници.
Преди да започнем интервюто казахте, че този ден е много вълнуващ, дълго време не вдигахте телефона си. Какво точно правите днес?
Последни приготовления. Класната стая трябва да е отново интересна за децата като влязат. Трябва да е съобразена с новите Ковид-мерки. Трябва да са окомплектовани учебниците им, учебните помагала, учебната програма.
Вие на кой клас ще преподавате сега?
На четвърти клас.
Това са деца, които сте поели от първи клас ли?
Да.
Зная, че имате много топли чувства към децата, на които сте учител, и това е взаимно. Виждала съм да пускат ръката на родител и да притичват през улицата да ви гушкат, да ви поздравят. Доколкото знам, любовта на деца се печели с искреност, но с учителство как?
С професионализъм. Звучи много сухо, но учителят е водач. Водиш ги. Щом ги водиш, те ти имат доверие. Както държат ръката на родителя си и знаят, че по всяко време имат неговата закрила и опека, същото е с учителя. А ти даваш и много знания. Тези знания ги правят много по-силни, по-уверени. Силният човек е успял човек, сигурен в себе си. Знания, любов и грижа - това им даваме ние.
Готова ли сте за любовта им утре?
О, да! Винаги готова!
В пандемично време как се предава, как се усеща тази топлина?
Предава се осторожно. Те са по-внимателни, ние сме по-внимателни. Напомняме си. Маските, които носим, са неотлъчна част от нашия живот вече. Научихме се, мисля, че се научихме на лично пространство, на дистанция. Вече на всеки до химикала му стоят други едни предмети.
Но с маска на лицето как се разпознава емоцията?
Добрият учител може да разпознава емоцията в очите, в жестовете, в начина, по който говори отсрещния. Маската на лицето за мен не скрива емоцията.
Мислили ли сте за процентите в преподаването – знания и любов, в какво съотношение ги смесвате преди да ги дадете?
Не мога да го измеря така. Водещи са знанията. Любовта е завоалирана. Малко прикрита. Не е онази майчина любов - целувки, милувки. Може да се сложи равенство между любов, доверие, сигурност, но знанията са водещи.
Имате ли свой ценен урок, научен от децата?
По-скоро е напомняне. Те ми напомнят важните неща ежедневно - че има едни дребнавости, на които не трябва да обръщам внимание. Напомнят ми, че да си здрав и да ходиш на работа е привилегия, че моята работа е една от най-ценните. Държат ме в кондиция. Трудно се унива като си учител.
Но всеки зрял човек преминава през собствените си изпитания в личния живот, когато вашето собствено дете е болно или нещо друго, тогава как прикривате унинието си?
Вероятно ще ви прозвучи много тривиално, но отиваш в училище, влизаш в класната стая и забравяш. Първо, защото имаш много важни неща, които да свършиш - днес, сега. После децата „те отнемат“. Не ти дават да си унил, не ти дават да си тъжен. Съпричастността към тях тогава е толкова голяма, че наистина забравяш. Като свърши работния ден, си тръгваш и знаеш, че отиваш при болното си дете или нещо, което се е случило вкъщи, но това вече е на път към дома.
Виждам на една снимка - преподавате стенография, а сте начален учител?
Този кадър е отпреди години. Доста често в училищата се работи по различни проекти. Аз винаги съм участвала в тях. Мисля, че проектът беше "В твоя час". Прилича на кръжоците, които ние познаваме отпреди време. Сега не присъства думата "кръжок", а е "занимание по интереси", "проектна дейност". По един такъв проект запалих децата и те учиха стенография, която аз още помня от средното си образование в Икономическия техникум на Смолян. Пазя си още учебниците, които от носталгия съхранявам в домашната ми библиотека. На децата им беше много интересно.
Доколко сте притеснени в гилдията от ново затваряне на училищата?
Никой не иска да му се случва повече обучение в електронна среда - нито децата, нито родителите, нито учителите. Сега това си пожелаваме. Повече от всякога осъзнахме, че да ходиш на работа е нещо страшно хубаво. Доколко съм притеснена!? Каквото се случи. Ние вече сме го отработили това. В готовност сме всеки момент да преминем към онлайн обучение, но никой не го иска.
Как ви се отрази всъщност онлайн обучението?
Не добре. Нямаше го контакта. Нямаше го онова - да видиш неразбирането в очите и да започнеш отново и отново. Децата искаха да си контактуват и болееха да са в училище. Резултатите, които дадоха след това, бяха високи, но колко реални са, не знам. Остава си съмнение.
Тоест, допускате опция за снижени критерии при оценяването?
Не. Просто не виждаш доколко самостоятелно е изпълнено заданието.
Това ли е най-голямото изпитание за съвременния учител?
Да. Децата дадоха отлични резултати, но смятам, че обучението в електронна среда много ги ощетява като контакти. Отразява се на физическото и психичното им здраве. Ако трябва да слагам плюсове на обучението в електронна среда, не знам дали бих изброила три-четири.
Сигурно нещо ни убягва на нас, като общество, което е важно за ефективността от вашата работа. Знаем, че единствените поданици, които не се покланят на японския император, са учителите. Имате ли, искате ли, може би българските учители заслужавате повече почит?
Смятам, че към днешно време почитта към учителите я има. Тя е такава, каквато самият учител си я заслужи. Процесът е двустранен. Не защото си учител трябва да те уважават по презумпция и да ти демонстрират почит. Ако учителят е застанал достатъчно стабилно и се справя добре с професионалните си задължения, почитта я има. С това, че се справихме с обучение в електронна среда в голяма степен, децата научиха това, което трябваше да научат - това отново ни постави в ситуация, в която доказахме, че в днешно време няма предизвикателство, което гилдията ни не може да преодолее. Ние трябваше буквално за два дни да преминем от присъствено към електронно обучение. И го направихме, при това качествено. Имахме обратната връзка, имахме контакти с всички ученици и продължихме напред много качествено. По този начин родителите разбраха, че сме гъвкави, достойни, бързо реагираме и това на йота не ни помръдна от професионализма. Това, което трябваше да дадем като знания, го дадохме. Получихме и обратната връзка. Много от родителите ни засвидетелстваха уважение за това.
Каква нова учебна година очаквате, с какви надежди ще тръгнете утре на училище?
Че децата и колегите - всички ще бъдем здрави. Когато сме здрави, животът ще си тръгне нормално, всички ще си бъдем на работа присъствено. Това е най-голямото ни желание - нещо, което имахме преди като даденост, а сега ежедневно си го пожелаваме. И като си го пожелаваме, виждам, че децата се научиха да спазват правилата. Свикнаха. Всички разбрахме, че спазвайки мерките, вероятността да бъдем в училище е по-голяма. Така сами пазим себе си.
