Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Теодор Ушев: Изкуството трябва да има ефекта на граната "Молотов"

20 февруари 2018, 18:20 часа • 9264 прочитания

Номинираният за "Оскар" режисьор и аниматор Теодор Ушев е в България, за да представи най-новия си авторски проект "Като в тъмно огледало". Арт инсталацията се намира в Софийската градска художествена галерия и ще може да бъде разгледана в рамките на три седмици - от 20 февруари до 11 март.

Първият самостоятелен проект, който Ушев подготвя у нас извън киното, включва много смисли и послания, представени чрез рисунки върху спасителни термични одеяла, също така върху стени, чрез видеоарт и 3D реалност.

За да можете да вникнете в това провокативно изкуство, ще е нужно да се въоръжите с фенерче с ултравиолетова светлина и най-вече с въображение, за да понесете всичко, което има да каже то. Но както самият Тео казва, всеки сам ще може да открие своята истина през негова собствена призна. Какво още сподели Тео Ушев пред Actualno.com, четете в следващите редове!

Наричате този проект инсталация. Кой е най-интересното в нея, погледнато чисто технологично?

Аз мисля, че всичко е интересно. Най-приятната част поне за мен беше това да рисувам по стените, защото бъдещето на технологиите се крие в нашето минало. Ако погледнете тези стени, ще видите, че аз съм ги рисувал така, както някога първобитните хора са рисували по стените. Единствената разлика е, че тогава той е взимал въгленче от огъня, за да рисува на същия принцип – кадър след кадър. Днес аз използвам маркери за графити, които се казват "Молотов". Това е много интересно, защото се опитвам винаги моето изкуство да има ефекта на граната "Молотов". За мен това е много важно във всяко произведение – да взривява, да предизвиква, да има резонанс в хората. За мен художникът не е човек, който декорира, който прави картина, която да стои в кухнята или в коридора. За мен той трябва да предизвиква и да хвърля гранати "Молотов".

В "Като в тъмно огледало" виртуалната реалност се слива с изкуството, става едно цяло. Това ли е бъдещето – нестандартните пърформанси?

Никой не знае какво е бъдещето. Аз живея в настоящето и в мига. Затова държах тази инсталация да бъде само три седмици. Какво ще донесе бъдещето – смятам, че ние добавихме с тази инсталация още една буквичка в развитието на това ново изкуство, което е виртуалната реалност. Това направихме и с виртуалната реалност на "Сляпата Вайша". Хората казват, че това е първият филм, в който историята е била използвана в услуга на технологията и че, технологията е била използвана, за да се разкаже тази история. Те са органично свързани. Филмът, вече две години след излизането си, продължава да обикаля, да се прожектира и да жъне награди, този път на технологични форуми. Имахме късмет, не знам дали ще се случи това и с тази инсталация. Това беше експеримент, до края не знаехме дали ще проработи, всичко това са нови технологии. Единственото, което знам за бъдещето е, че работейки по тази инсталация ми хрумна идея за друг анимационен филм, който се надявам да реализирам, колкото се може по-скоро.

ГАЛЕРИЯ ОТ ИЗЛОЖБАТА ВИЖТЕ ТУК!

Коя е най-тъмната сянка в огледалото, което отразява нашата действителност днес?

Най-тъмната сянка е нашата сянка. Но тя може да бъде и нашата най-светла сянка, в зависимост от осветлението, което използвате. Това, което е интересно в тази инсталация е, че в зависимост от осветлението вие виждате различни нива, можете да виждате черното, може да виждате и бялото. Тоест вашата тъмна сянка може да се превърне в една сияеща сянка и обратното.

Казахте, че хората днес често живеят в своя собствена капсула. Виждаме капсули и тук, на изложбата. Какво трябва да се случи, за да излезем от капсулата и трябва ли изобщо да го правим?

Смятам, че трябва да излезем. Това е най-важното, да си подаваме главата от време на време, а не да се капсулираме вътре, защото и най-светещата, и най-лъскавата капсула, започва да пречи в един момент да бъдем добри хора. Това е – трябва да можем да бъдем колкото се може по-добри хора. Както написах в един надпис тук – "да бъдещ добър човек е по-важно, отколкото да бъдещ знаменитост".

"Като в тъмно огледало" представя своеобразна проекция на храм. Името също е заимствано от Библията. Каква е причината - търсите рефлексията на религията в съвременното изкуство или просто сте вярващ?

Нито едното, нито другото. Аз съм умерено вярващ, по-скоро не съм вярващ, но смятам, че религията има силата на морален кодекс, затова е толкова силна. Сега моралният кодекс е променен. Други са нещата, които движат света, вече не е религията. Това не е религиозна инсталация, аз използвам тези текстове, защото са общовалидни и общочовешки. Ето, сега съм сигурен, че хората, благодарение на това тук, ще вземат и ще прочетат този малък пасаж от Библията, в който се говори всъщност за любовта и за това как ние сме изгубили нашето възприятие към любовта, вярата и надеждата. Те са шаблони, те са клишета, ако някой проповедник ги прочете в храма, хората най-вероятно няма дори да го чуят, но когато бъде илюстрирано, вкарано в друга обвивка – започва да звучи по друг начин. Това е същото като да направиш коктейл "Молотов", както знаем той се прави от глицерин – нещо, с което си мием ръцете. Мога да ви кажа как съм направил това мастило, което свети – от белтъци.

Проектите, по които работите, сякаш винаги кореспондират със социалния и политическия ред. Това задължителен елемент ли е или е отражение на това, че винаги изразявате ярко своята позиция?

Аз смятам, че артистът трябва да изразява политическа позиция и трябва да бъде социално активен. Това е много важно, това е нещото, което го прави актуален, кара го да живее и това, което го кара да рефлектира в действителността. Защото изкуството е рефлексия в действителността, малко изкривена, малко нелицеприятна, но така или иначе ние живеем в тази действителност и няма нищо лошо да сме недоволни, да протестираме. Протестиращият човек е достоен човек. Хората трябва да протестират и те имат право да са недоволни. Някои казват – "ама защо не виждате хубавото?". Ами хубавото си съществува, то няма смисъл да се коментира, то трябва да се вижда. Но по някакъв начин трябва да посочваме и лошите страни на действителността, за да може да сменим осветлението и те да станат добрите страни в същата действителност.

Снимки: Аctualno.com/Милена Славкова

Какво се промени живота ви след номинацията за "Оскар" и очаквахте ли поканата да бъдете част от журито на тазгодишната церемония?

Станах член на академията, много неща се промениха, аз се опитах да променя, колкото се може по-малко. Опитах се да продължа да живея по същия начин. Единственото, което се промени е, може би, че ми се наложи да давам повече интервюта на български, френски, английски език. Най-забавното около номинацията за "Оскар" бяха интервюта, които давах за испански радиа, изведнъж някакви испанофонски радиа започнаха да се интересуват от мен. Не знам дали е за добро и го ограничавам по някакъв начин, защото моята сила не е говоренето, моята сила е рисуването по стените. Всичко, което искам да кажа, го изразявам чрез рисуване. Говоря с гласа си, за да насочвам светлината, а кой какво ще види и прозре - това е негов личен ангажимент.

Интервю на Милена Славкова

Милена Славкова
Милена Славкова Отговорен редактор
Новините днес