Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Таню Бонев за Actualno.com: Няма начин Обсерваторията да се самоиздържа

15 ноември 2012, 15:50 часа • 41092 прочитания

В края на миналата седмица от Националната обсерватория в Рожен обявиха, че са изправени пред фалит, тъй като не им достигат 250 хиляди лв., с които да закърпят бюджета си до края на годината. Скоро след това от ръководството обявиха, че имат личните уверения на министър-председателя Бойко Борисов, че проблемът с финансирането ще бъде решен.

В сряда в Министерски съвет се проведе среща с доц. д-р Таню Бонев, директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория. На нея се стигна до решението Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на земеделието и храните да възложи два договора за проекти на учените, по които те да получат общо 270 хиляди лв.

„През последните години бюджетът ни е със заложен в него дефицит. Той е достатъчен, за да работим нормално десет месеца“, коментира доц. Бонев пред Actualno.com след срещата в МС.

По думите му няма начин Обсерваторията да се самоиздържа, като осъществява повече научни проекти, тъй като сумите от тях просто не са достатъчни.

Междувременно доц. Бонев е категоричен, че Институтът е изчерпал ресурса си от възможни съкращения, с които да ограничи разходите си: „През последните години ние се съкратихме с около 30%. Всяко съкращение от тук нататък би било пагубно за Института и Националната обсерватория.“

* * *

След срещата в Министерски съвет сряда сутринта, стана ясно, че от Земеделското министерство ще ви дават някакви поръчки. За какво точно става въпрос?

– Разбрахме се с министър Найденов, че това, което можем да направим за неговото министерство, е едно изследване, при което ще се търси влиянието на слънчевата активност и климатичните промени върху популацията и качеството на дървесните видове. Все пак неговото министерство отговаря и за горите в България. Там намерихме допирни точки. Става въпрос за измерване на годишните кръгове на всяко дърво и свързването му със слънчевата активност.

Да разбирам, че сте отишли един вид, за да кажете какво бихте могли да направите за тях, за да могат те да ви дадат някакви проекти, с които да закърпите бюджета?

– Трябва да отбележа, че инициативата беше на министър Найденов. С него разговаряме от неделя следобед. Тогава започна процесът на търсене на допирни точки в тяхната и нашата работа. Това, което ни свързва, е, че в астрономията се разработват най-мощните методи за обработка на изображения. При изследването на изображенията, които ние получаваме – на галактики, комети, спектри на звезди – се разработват мощни методи за анализ и интерпретация на картината. Те могат да се приложат и при изследване на годишните кръгове на дърветата.

Да, но това пак идва след новината, която се появи миналата седмица – че Обсерваторията е пред затваряне. Не е ли нормално и без такъв повод от Министерството да ви търсят за подобни проекти, щом са им необходими?

– Разбира се, че би било по-добре да имаме бюджет, който да е планиран така, че да стига за цялата година. Но за съжаление през последните години бюджетът ни е със заложен в него дефицит. Той е достатъчен, за да работим нормално – и ни е го правим – десет месеца. А за последните два месеца средствата просто не достигат. И за заплати на специалистите и целия персонал, както и за издръжката на Националната обсерватория.

Имаше идея да се организира футболен мач между ваш отбор и този, в който играе премиерът...

– Това е по-скоро една шега. Младите колеги наистина създадоха такъв отбор в процеса на търсене на решение как да дофинансираме нашия бюджет. Но това не бива да се взема прекалено на сериозно. Но ако има желаещи, те винаги могат да заповядат на един мач с моите млади колеги. Освен това като бонус към мача хората ще могат да видят и звездното небе над Родопите.

Доколкото разбирам, вие се финансирате от бюджета на Българската академия на науките, но имате и спонсорски договори и приходи от различни проекти, които осъществявате. Те не достигат ли?

– Да, наистина имаме много проекти. Но дейностите, които са разписани в тях, не позволяват да се направи разплащане на заплатите по трудови договори на хората, не позволяват да бъдат разплащани и разходи като електроенергия. От там се получава този дефицит. Работим по тези проекти, извършваме дейностите, които са заложени в тях. Те допълнително натоварват структурата на Националната обсерватория. Но това натоварване няма как да бъде финансирано с проект.

Четох на различни места – и не е изключено това да е съвсем лаишки мнения – че апаратурата, с която работите, е доста стара и енергоемка и поради тази причина сметките ви за ток са огромни. Така ли е?

– О, не. Електроенергията наистина ни е най-големият разход, но това не е заради апаратурата, която е горе. Телескопът е на 35 години наистина, но само преди три ние подменихме неговата система за управление с нова, съвременна система, базирана на промишлени контролери. Направихме го по проект, а не с пари от бюджетната субсидия – държа да отбележа това. И мога да ви кажа, че този 80-тонен телескоп сега се върти от двигатели, които са по 200-300 вата. Голямата консумация на енергия не идва от самите телескопи. Те имат огромна маса, но са така балансирани, че човек може да ги завърти и с един пръст. Големият разход на електроенергия идва от целия обект Национална астрономическа обсерватория, който не е само няколко телескопа, ами има 14 сгради. Целият комплекс е като малко селище – със собствено водоснабдяване, собствен далекопровод. Цялата тази инфраструктура е изградена така, че отоплението да е само с ток – за да не се замърсява атмосферата около Обсерваторията. Най-големият ни разход е за отопление през зимните месеци. Тогава сметките ни стигат по 20 хиляди лв. месечно. Имайте предвид, че ако не държим температурата в някакви граници, ако не подгряваме, има опасност част от апаратурата да бъде безвъзвратно загубена.

Не се ли чувствате като заложници в конфликта между министър Дянков и БАН, който тръгна от самото начало на мандата на това правителство?

– Разбира се. На мен ми е изключително неприятно, че всяка година от последните три стигаме до това състояние и въпросът да трябва да се решава със спасителни методи. Но моята отговорност е само към Института по астрономия. Не мога да кажа как би трябва да се разреши този конфликт между министър Дянков и ръководството на Академията.

Доста хора в социалните мрежи направиха сравнение между това, че държавата няма 250 хиляди лв. за да закърпи вашия бюджет, а има примерно милион за излъчването на футболното първенство по телевизията.

– Има такива моменти, но държавата си има приоритети. Но ако искате да говорите за тях, бих ви насочил към други хора – Министерски съвет, премиера и така нататък.

Това не е ли поредният случай, в който правителството се поддава на някакъв обществен натиск? Появява се проблем, който после идват и решават, след като са видели, че се надига недоволство.

– Да, има такъв елемент. Жалко е, че такива проблеми трябва да стигат до решение чак след активната намеса на медиите и обществения натиск. Но какво можем да направим? Бих предпочел просто да нямаме заложен дефицит в бюджета всяка година. Всеки път, когато се планира бюджета, ние съвсем аргументирано подготвяме нашите искания за следващите години. Но за съжаление получаваме сума, която е далеч под това, което сме планирали и сме представили като бюджет за нашата дейност.

А възможно ли е по някакъв начин да съкратите разходите си?

– През последните години ние се съкратихме с около 30%. Всяко съкращение от тук нататък би било пагубно за Института и Националната обсерватория. Просто дейностите, които са специфични за нашия институт – за изследвания в областта на астрономията, за гарантирането на образованието по астрономия – се извършват в голяма част в националната обсерватория,. Ние обслужваме не само нашите изследователски интереси, но и университетите, в които се преподава такава дисциплина. Обсерваторията има мисия в сферата на образованието и я изпълнява достойно. За съжаление обаче не получава достоен бюджет.

Преди около месец например наш ученически отбор се върна с шест медала от международна олимпиада по астрономия. Значи за образователната ви дейност има и международно признание...

– Да, така е. През годините доста от тези медалисти са минавали през обсерваторията, минават и сега през нея. Всяко лято възпитаниците на народните обсерватории идват в Рожен, за да правят своите наблюдения. Децата се учат как се наблюдават звездите и другите астрономически обекти. В това отношение имаме доста сериозна обществена роля като място, в което хората за първи път поглеждат към небето. И това ги привлича към природните науки – нещо, ситуацията с което е доста критична откъм интерес не само у нас, но и в целия свят. Навсякъде по света се правят програми за привличане на хората към тези науки, защото не може да се изгражда модерно общество на високите технологии, без човек да има подготовка в областта на тези науки.

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес