Д-р Георги Миндов е добре познато лице - общопрактикуващ лекар и председател на Организацията на общопрактикуващите в София. Той е чест гост на редица медии, особено откакто избухна пандемията с COVID-19.
Сега обаче д-р Миндов говори конкретно за лечението на опасната болест и за ваксините срещу нея. И посочва кое е най-важното в началния етап на болестта, с какво може държавата да помогне на личните лекари чисто на експертно ниво като знание за лечението на COVID-19. Категоричен е, че предимство при ваксинирането в настоящия момент трябва да имат възрастните и хората с различни заболявания, които са сред най-уязвимите и при които COVID-19 протича изключително тежко и най-често има фатален край. Д-р Миндов казва и, че масовата ваксинация е трябвало да бъде основно ангажимент на личните лекари.
Д-р Миндов, каква е ролята на общопрактикуващите лекари в битката с COVID-19 в момента?
Ролята на общопрактикуващите лекари е свързана с грижите за хората, останали на домашно лечение, под наблюдение и тези за първична диагностика. Много хора идват на прегледи, а още повече се лекуват вкъщи, назначава им се терапия, следи се състоянието им. Поддържаме постоянно връзка с тези пациенти, защото дори и телефонната консултация изисква квалификация. Не може да вземем един стандартен служител от кол център, който да свърши нашата работа. Пациентът трябва да мине през лекар. При това най-добре да е лекарят, запознат с неговото състояние, заболяванията му, рисковите фактори, условията на живот и дори с икономическото му състояние, за да знае какви лекарства може да си позволи. А ние най-добре познаваме пациента. В този смисъл общопрактикуващите имат основна роля в битката, защото 95% от заболелите с COVID-19 с леко, средно и не много тежко протичане на болестта остават в домовете си. Ние носим отговорност, лекуваме ги и основната ни цел е да не влизат в болница. Това е и ролята ни – да спрем потока към болниците. Има и нещо друго и то е психологическата подкрепа, която оказваме на болните. Едно е като говорят с някой познат, а съвсем друго, когато говорят с лекар, който е лекувал вече много хора с коронавирус.
Кои са най-честите симптоми на Вашите пациенти, заразени с вируса SARS-CoV-2?
Различни са. От обикновено силно главоболие до лека кашлица, задух, постоянна висока температура, обезводняване, разстройство, силна отпадналост. Това са най-честите, но като цяло е много индивидуално. Има и, да ги наречем, лошо прогностични симптоми – като температурата, поддържана няколко дни, която се сваля с антипиретици, но след това отново се вдига и това означава, че най-вероятно се развива пневмония. В тези случаи, които не са толкова чести, се налага и болнично лечение. И до този момент нямаме ръководство за лечение на COVID-19 в домашни условия. Експертните съвети можеха да го подготвят. Аз давам едно американско ръководство, но не е нашенско. Говорим за обикновена терапия, рехидратираща, витамини, хранителни добавки без фирмените наименования. Нищо не пречеше експертите да го подготвят и разпространят и да го актуализират. Все пак, става дума за непозната болест, която в нашите учебници не съществува и е малко по-специфично. И епидемиологията, и протичането, и заразността са по-специфични. С много неща се сблъскваме за първи път. Не може да обвиняват личните лекари, че не си вършат работата, а да не са им казали какво да правят. Кой е виновен в случая? Не си дал никакви указания и разчиташ на самоорганизация. Един лекува по един начин, втори по друг, трети по трети. В крайна сметка се получава неадекватно.
Какво препоръчвате на хората, които се лекуват вкъщи? Какво трябва да знаят?
Първо трябва да преценим общото състояние на организма. Най-простото е да погледнат езика. Той трябва да е мокър, все едно е бил във вода. Ако е сух, напукан, бял, това означава, че имаме недостиг на течности. Причината може да е различна, но налага рехидратираща терапия. Много са медикаментите на пазара, но най-вече е нужно да се пият течности под всякаква форма включително и готови, като например, "Стоперол Хидра" или електролитен разтвор, който може да си направят сами, защото тези хора често не могат да излязат от дома си. Хидратацията помага и поддържа физиологичните нива на всички електролити и цялостната обмяна на организма. Набляга се на антибиотиците, но не бива, защото в някои случаи те имат обратно въздействие. Когато има фебрилно състояние, а то е при 100% в случаите на пневмония, освен всички неща, които се дават, трябва да се набляга и на рехидратиращата терапия. Не бива да се изпуска. Даваме антибиотик и пробиотик, а при фебрилно състояние освен антипиретик трябва да се даде и електролитен продукт като „Стоперол Хидра“, например.
Както показват различни изследвания, при много от болните от COVID-19 е нарушен електролитният баланс. Наблюдавате ли това при Вашите пациенти?
Реално ние нямаме пряк контакт с пациента, докато той е болен, тъй като е под карантина. Когато е с температура, трябва да се погрижим, а това често се неглижира. Фебрилното състояние води до обезводняване, а то пък до температура, говорим за порочен кръг. Рехидратацията е един от ключовите моменти за сваляне на температурата, тя е възможност да се повлияе чисто физиологично, за да не се влоши състоянието, да не се развие пневмония и върху всички патогенетични процеси, които водят до усложненията. Често се пропуска, а тази терапия е изключително важна, както е важно не само да се приемат определените лекарства, но и правилните дози. Аз мога да обуча моите пациенти как да следят това състояние в домашни условия.
Д-р Миндов, как хората, които са на домашно лечение, могат да поддържат електролитния си баланс? Какво трябва да правят?
Да го следят. В организма се натрупват доста токсини и с една по-обилна рехидратираща терапия вредните съставки ще бъдат изхвърлени чрез урината. Ако диурезата е недостатъчна, се повишава токсичният риск, дисбалансът може да доведе до влошаване на състоянието извън инфекциозния агент. Поддържането на електролитния баланс трябва да бъде включено в основната терапия. Рехидратиращата терапия трябва задължително да бъде включена като трети основен стълб. Навлязоха достатъчно подобни препарати, които са достъпни и евтини. Просто се изпускат. Затова трябва да се говори.
На финала, нека да поговорим малко за темата с ваксините - защо у нас продължава да е висок процентът на хората, които отказват да се ваксинират срещу COVID-19?
Ситуацията е динамична и се променя. Защо са такива нагласите, не мога да кажа. Всеки има собствено мнение. Действително нито една ваксина не е преминала пълни клинични проучвания на този етап и всеки има право на резерви. От тази гледна точка аз препоръчвам, особено на възрастни със съпътстващи заболявания и най-вече диабет, да се ваксинират, защото при тях болестта протича тежко и рискът е огромен. Имам подобен случай в момента. Едно семейство, в което се разболя детето, то е ученик, майката и бащата са малко над 30-годишни и карат леко инфекцията, но бабата, която е с диабет, и дядото много по-тежко, настанени са в болница, а прабабата е интубирана. В тази посока са страховете ми, че нищо не се прави за тези хора. Затова казвам, че възрастните трябва да бъдат ваксинирани. Някои казват: колко ни е останало... Така де, но това ли е начинът? Трябва да се мисли в тази посока и да се ваксинират най-уязвимите. Ето, още един пример да ви дам. Разговарях с мой съученик, който живее в Италия от дълги години. Смята да дойде в България, защото няма достъп до ваксина, а е със съпътстващи заболявания, работи в голяма фирма. Казали са му, че чак догодина може да се ваксинира. Подобна е ситуацията и в Испания.
Кажете ми Вашите аргументи "за" ваксинацията?
Преди всичко, за да спрем пандемията и да добием имунитет. Имунитетът ще придобием по два начина – чрез боледуване и чрез ваксиниране. Дори и да е нетраен, имунитетът, придобит чрез ваксина, е решение в настоящия момент. И още един важен аргумент е, че когато имунитетът се придобива чрез преболедуване, това води до мутации на вируса и до нови варианти, а когато имунитетът е ваксинален не се допуска развитието вируса и той да мутира, недай Боже към нов щам. Поставянето на ваксина ще спре развитието на вируса. Така икономиката ще започне да се възстановява, а хората ще се върнат към нормалния си начин на живот. Всички искаме това и няма друг начин да го постигнем. Има една мисъл на Чърчил, която ми се иска да припомня: "Който не иска, когато може, няма да може, когато поиска". Та, в този дух, да се ваксинираме сега, когато можем, защото когато поискаме, няма да можем или въобще няма да има смисъл, защото сме болни.
