Фестивалът „София диша” се проведе за пета година. Този път участие в него взе и Actualno.com. Имахме възможност да разговаряме с един от организаторите на тази прекрасна инициатива - Суни Данаджъ. Тя ни сподели своите впечатления от фестивала, своите очаквания и своите виждания за събитието. Какви са те – научете заедно с нас от следващите редове.
От колко време се занимавате с фестивала „София диша” и с инициативи, подобни на него?
От шест-седем години работя по такива инициативи. Преди да започна да се занимавам със „София диша”, работех като доброволец – главно по инициативи в помощ на социални и детски домове.
Защо решихте да се прехвърлите към „София диша”?
Ами може да се каже, че фестивалът ме намери. Стана съвсем случайно и аз се включих в екипа преди четири години – през 2010 година, когато беше първото издание на „София диша”. Тогава екипът беше един огромен сбор от доброволци и аз си намерих мястото там.
Обвързан ли е „София диша” с кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 година?
Не, фестивалът не съществува заради това. Подкрепяме кандидатурата, тъй като на нас ни дава много големи възможности за развитие. Но „София диша” не го направихме само заради това. „София диша” е инициатива, която дава възможност за всестранно развитие на града, включително и от икономическа гледна точка. С помощта на фестивала трупаме морален опит по улиците, срещайки непознати хора, сблъсквайки се с гледните им точки. Винаги съм казвала, че е много позитивно усещането да си на фестивала, защото там можеш да видиш много неща – млади и стари хора, деца, кучета, котки, дори на каиша (бел. ред. – като котето Фриц, което ви представихме в материала „София диша и ние с нея”). Това ни дава друга представа и хъс – ние се разхождаме и можем да преживяваме неща с хора, които не са толкова познати.
Можете ли да си спомните за някой участник в „София диша”, който благодарение на представянето си на фестивала е получил тласък в професията си?
Спомням си за едни девойки през 2011 година, които бяха студентки в Нов български университет. Те правеха едно комикс издание – „Комиксът”. Първото издание излиза, след като момичетата печелят проект, а после участваха на „София диша” и събраха достатъчно средства, за да могат да продължат напред и да финансират следващите издания. Оттогава те участват всяка година в „София диша” и аз много се радвам, защото те са пример за една чиста идея, която не тръгва от вече развит бизнес.
Доволни ли сте от взаимодействието със „Столична община” за „София диша”? Какво повече бихте си пожелали?
Хората си мислят, че Столична община е като някаква царица, която всява страх и смут навсякъде. Аз не работя по този начин – за мен всички са партньори, такива са и хората от Столична община. Ако имаме някакви търкания, това просто е въпрос на изчистване в процеса на работа. Покрай кандидатурата на София за Европейска столица на културата Столична община израсна много във взаимоотношенията си с неправителствените организации. Ако няма симбиоза в нашата работа, ще си проличи веднага.
В момента работим със Столична община с всяка следваща година „София диша” да се разраства все повече – да се добавят нови улици, да има повече хора. Това изисква ангажирането на още повече екипи за организация.
Доволни ли сте и смятате ли, че август е най-подходящият месец за провеждането на „София диша”?
В никакъв случай не искаме времето да се променя. Няма никакъв смисъл – поддържали сме тезата за август още при стартирането на идеята. Да, много хора са на почивка, но София е толкова голям град, че има достатъчно други хора, които са тук и могат да се насладят на фестивала. Освен това лятото не означава, че всички трябва да сме на море. Трябва да се съобразяваме и със ситуацията в града – например през септември работят вече училища, детски градини и затварянето на улици в София ще пречи. А и климатичните условия през август са по-добри за събития навън.
Как оценявате дали „София диша” е минал успешно? Имате ли статистика на броя участници?
За съжаление няма как да преброим всеки човек – статистиката е обща, тази на квадратен метър, която е нереалистична според мен. Но броят на участниците, на заведенията, които се включват, расте всяка следваща година. Бизнесът използва тази възможност. Иначе ние статистиката я водим и по друг начин – гледаме след края на фестивала да си разменим мейли с всеки участник, той да ни каже дали сме се справили и как оценява участието си, ние също да споделим впечатления.
Има ли някоя случка на „София диша”, която завинаги ще помните?
Ами преди малко имаше една случка, не знам дали е правилно така да я нарека. На двама от нашите участници им сложиха скоби на автомобилите заради неправилно паркиране. Съответно те имаха претенции и единият участник поиска в договорите за „София диша” да има клауза за паркиране. Обяснихме му, че „София диша” няма отношение към движението и правилата на движение по улиците в София. На мен лично такива случки малко са ми смешни.
Иначе имаме традиция в екипа – в полунощ, след фестивала, се събираме на по бира и там си разказваме впечатленията от деня.
Интервюто взе Ивайло Ачев
