Стоян Мирчев е едно от младите лица на коалиция БСП Лява България за предстоящите предсрочни парламентарни избори, които ще се проведат на 5 октомври. Мирчев е само на 32 години, като произлиза от известно семейство - дядо му, проф. Стоян Михайлов е бил член на ЦК на БСП. За Стоян Мирчев обаче това не е пречка, а приемственост и награждане. Страшното е, когато децата се разбягат и се пропилява съграденото от родителите им, смята той.
Г-н Мирчев, какви са приоритетите на БСП в следващото 43-то Народно събрание? Има ли нещо, което Вие лично бихте включил като приоритет?
Връщане към себе се, към лявото, към социалната чувствителност – така бих обобщил всичките червени линии от нашата програма. Ще работим за стабилизиране на икономиката, връщане на гражданското доверие към държавните институции чрез намаляване на корупцията и повишаване на квалификацията. Едновременно с усилията да балансираме, да стабилизираме базата, ще работим и за развитие на надстройката на обществото ни – усъвършенстване на системата за образование и квалификация, осигуряване на по-добро, по-достъпно здравеопазване, грижа за хората със специални потребности, за младите, за техните семейства, за бизнеса.
Не бих добавил, по-скоро бих акцентирал върху някои от приоритетите на партията. От гледната точка на обществено ангажиран млад човек виждам огромната дупка, която продължава да изкопава демографския проблем в неговия количествен и качествен аспект в развитието на обществото ни. Смятам, че най-накрая трябва да се започне активно да се работи за ограничаване на емграцията на българските младите хора и млади специалисти чрез създаване на условия и по-добра среда за развитието им тук. Знаете, вероятно, че в последните години се появи нов мотив за емиграция – нетърпимост към социалната среда, към проявленията на войнстващата посредственост на всички нива в обществото и държавата ни. И това трябва да се промени, за да остават българите в родината си, да създават семействата си тук, тук да раждат, отглеждат и образоват децата си. Убеден съм, че трябва да се върнем към добрите семейни традиции на уважение към другия, на приемственост към поколенията, за да може децата да растат в спокойна, а не в напрегната семейна среда, за да могат майките и татковците да съчетават семейната, професионалната и обществената си функция.
Какво е най-важно за БСП като партия? Как ще се развива самата тя?
Партията осъзнава грешките си и това е видно. Виждаме го ние, другарите, отвътре. Позициите на БСП са ясни и еднозначни за всички нас – връщаме се към ценностите на лявата идея, не против, а задено с Русия.
БСП в тази предизборна кампания е сред хората, без страх среща погледите им, дори когато те са критични. Опитваме се да изразяваме ясни позиции по всички болезнени теми за България и българите: и за реалната цена на тока, и за възможностите за събуждане на българската индустрия, и за санкциите срещу Русия, и за оградата между Турция и България, и за демографската криза и как да задържим образованите, млади специалисти в България.
Какви закони бихте искали лично Вие да бъдат приети от следващото Народно събрание? И какви законопроекти бихте предложили и бихте искали да станат закони?
Както вече казах за БСП и за мен е важно стабилизирането на икономиката, на държавата, на обществото като цяло. Спешно се необходими промени в съществуващи закони или нови закони, създаващи рамка за по-ефективно действие на образователните институции – училищата, университетите, за да върнем конкурентоспособността на българското образование, да бъде то привлекателно за младите българи, да ни гарантира високо качество на работниците, специалистите, експертите, политиците. Спешно са необходими промени и нови закони, обслужващи институциите за социална подкрепа, за да сме сигурни, че българите със специални потребности ще се чувстват добре в собствената си родина, че младите семейства ще бъдат защитени. Не по-малко важна е и работата по усъвършенстването на бизнес средата в България – ако искаме България с българи, то те трябва да имат работа. Ще подкрепя всяка разумна инициатива за стимулиране на развитието на малкия и среден български бизнес, за защита на българското предприятие пред големите международни корпорации.
По време на кабинета „Орешарски” вие бяхте началник на политическия кабинет на Министерството на инвестиционното проектиране. Има ли нужда от такова министерство в следващия кабинет и защо?
Това е министерството на строителството, както го наричаше министър Данов. Има ли нужда според вас от регулация на строителството? Или можем до безкрай да крадем от природата, от хората за поредния строителен мега проект? За всички е ясно, че някой трябва да контролира строителните амбиции и инвазии в полза на хората, природата, обществото като цяло. Виждаме всички докъде води безконтролното строителство.
Строителството е гръбнакът на икономиката. В същото време Закона за устройство на територията е свръхпротиворечив и по-скоро създава проблеми, облагодетелстващи 3-5 фирми в цялата страна. Министерството на инвестиционното проектиране размрази разрушителната политика, водена от ГЕРБ през последните 3 години. Възстановихме създаването на кадастрална карта - нещо, от което всеки гражданини има нужда. Заехме се със създаване на общи устройствени планове – липсата им доведе проблемите с презастрояването, незаконното строителство, невъзможност за участие по европейски проекти. Опитахме се да превърнем ДНСК от служба, която наказва за незаконно строителство, в служба, която превантивно да не допуска незаконно строителство.
Погледнете кой да е български град, кой да е жилищен квартал – ако ви прилича на болен от едра шарка, защото сградите са или прекалено шарени или с разпадащи се фасади, то значи, че имаме нужда от държава, която да се погрижи както за сигурността на хората в сградата, така и за тяхното естетическо възприятие. Освен сигурни и богати, градовете ни трябва да са хубави, уютни. Трябва ни нов, адаптиран към българската специфика жилищен закон.
Инвестиционното министерство беше разглеждано от мнозина като инструмент, с който да се прокарват проекти за „наши хора”. Заслужена ли е тази репутация? Какво конкретно свърши това министерство по времето на Орешарски – с какво допринесе за развитието на държавата?
Опитът ни показва, че голяма част от малките общини в страната имат огромна нужда от инвестиционни, строителни проекти, но нямат експертен капацитет. Дадохме им шанс – подкрепихме ги в усилията им да изработят проектите си, с нашите експерти. В огромна част проектите, които идваха при нас за издаване на разрешително за строеж, бяха връщани за доработка и отстраняване на непълноти по документация. Голяма част от тях са обществено полезни, финансирани с европейски средства проекти за строеж на територията на цяла България, като пример пречиствателни станции.
Работихме активно и в добър професионален контакт със всички професионални камари и гилдии, имащи отношение към строителство и инвестиционно проектиране. Единственият негатив е, че не намерихме път, включително чрез медиите, да обясним позитивните ефекти от работата на министерството и затова вие сега ми задавате въпрос дали има нужда от министерство на строителството.
Вие произлизате от род, който се занимава с политика – дядо Ви беше член на ЦК на БКП. Опасявате ли се, че миналото на рода Ви може да бъде пречка в политическата Ви кариера – всички да казват, че сте фактор заради роднините Ви, а не заради качествата Ви?
Най-вероятно голяма част от качествата ми са породени от факта, че съм част от този род. От баща си съм наследил умението да виждам същественото, определящото, да намирам позитивното. От майка си разбрах какво е майчина любов и грижа, и съпричастност към хората с проблеми и нужда от подкрепа. От дядо си съм наследил силата да отстоявам позицията си. Той е единственият член на ЦК, критикувал директно Тодор Живков. Той е един от малкото, броят се на пръстите на едната ми ръка, независими народни представители във Великото Народно събрание.
Моите другари в партията знаят, че съм това, което съм, благодарение на личните ми качества - упоритост, работата и откровеност. БСП цени поколенческата приемственост – заедно с мен идва третото поколение социалисти. За нас проблем е, когато децата не наследяват родителите си, когато се разбягват по света и оставят на вятъра постигнатото преди тях.
Като професионалист Вие имате доста опит в частния бизнес – работил сте за фирма-вносител на известна марка черна техника. Кои са проблемите там?
На пръв поглед изглежада, че проблемите са много, безкрайно много и безкрайно разнообразни. Всъщност българският бизнес страда от няколко основни болки. Най-съществената – човешкия капитал. В компанията, в която работих, имахме големи трудности да намерим хората с подходяща висока квалификация, които да работят ефективно. Висшисти икономисти, юристи, пиари много. Всички знаят езици и са мотивирани да работят. Заработят ли се оказва, че имат още много да доучват, още много качества да изграждат. Сметката на съвременния български предприемач се къса – веднъж той плаща данъци, част от тях отиват в системата на държавното образование, за да произведе то качествен продукт, втори път плаща докато дообучи новите си кадри и докато прави всичко това – дава и заплати.
Всичко това е проекция на скъсаната връзка в нашето общество. Университетите са автономни, бизнесът е частен, държавата съвсем е абдикирала от функциите си да регулира и контролира процесите. И се получава така, че университетът вместо да изпълнявя хуманната си образователна мисия, се превръща в бизнес. Бизнесът, вместо да произважда блага, работи като занаятчийско училище. За държавата – няма нищо да казвам.
Какво бихте предложили като законопроект, за да може връзката да стане по-добра? Сега много специалисти казват, че висшето ни образование не произвежда кадрите, от които се нуждае икономиката – Вашето мнение и как може нещата да се променят?
Такъв системен проблем не се решава с един нов или преработен закон. Системните проблеми имат нужда от системни решения. Това означава приемане на серия от взаимосвързани закони, които да регулират отношенията между образованието, бизнеса и обществото и предприемане на съответни действия.
Но, вижте, нека да не отиваме в крайности и да изясним основния принцип на взаимодействието държава – бизнес – образование. Нелепи са прокрадващите се идеи на служебния министър на образованието да съкращава финансиране на университетски специалности, за които няма търсене от страна на бизнеса. Първо – кадрите, които произвежда университетското образование, не обслужват единствено и само бизнеса. Второ – бизнесът сам по себе си не може да определя приоритетите в университетското образование. Потребностите на обществото днес и след 20 години определят акцентите в образованието. Трето – нека стане ясно, образованието е дългосрочна инвестиция както на отделния млад човек и неговото семейство, така и на държавата и обществото като цяло. Не само българския бизнес, но също и българите имат право да поставят своите искания пред училищата и университетите.
Как може нещата да се променят? Като държавата започне да дава на младите хора закрила и сигурност. Като започнем да се отнасяме с уважение и грижа към природата си. Като осъзнаем и се научим да пазим националното си достойнство.
Интервю на Ивайло Ачев
