Опасенията от провал на европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт "Еразъм+" стават все по-силни. Преди точно 11 дни неправителствена организация "Кентавър" обяви, че е изпратила официално писмо до МОН заради неуредиците по програмата. МОН обаче стартира "Еразъм+" само два дни по-късно. Какво точно става, какво всъщност стартира министерството и дали през следващите седем години "Еразъм+" няма да се превърне от изключително полезен инструмент за обмяна на образователен опит в рамките на Стария континент в пореден провал за България - Actualno.com разговаря със Стоил Тренев, представител на "Кентавър".
В своето открито писмо, което е подкрепено от общо 36 организации, вие изразявате съмнение, че „Еразъм+” ще заработи за България през новия период. Министерството на образованието обаче даде официален старт за новия седемгодишен период. Какъв е вашият коментар?
Беше даден старт на програмата без България да има договор с ЕК за програмата и каквото и да е основание за тържествено официално откриване на програмата. За събитието бяха поканени само стари бенефициенти, а влизането в залата беше ограничено само за хора с покани. По този начин не беше дадена възможност на представители на организации, кандидатствали реално по тази нова програма, да присъстват и да зададат своите въпроси. Доколкото имаме информация за казаното по време на събитието и последвалите само няколко "рекламни" съобщения в медиите, никой от Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) или МОН не е обявил тревожния факт, свързан с липсата на договор с ЕК.
От Министерството на образованието обещаха 24 млн. евро за програмата. Достатъчна ли е според Вас тази сума и не е ли всъщност малка, след като общата за „Еразъм+” е 15 млрд. евро – за всички страни-членки на ЕС?
Сумата от 24 и половина млн. евро за България е само за тази година. В законодателството, с което ЕС създаде програмата, ясно е залегнала клаузата, дефинираща правилото, че за всяка следваща година финансирането ще се определя съгласно качественото изпълнение на програмата за предходната година и на база реално разплатените за този период средства. Ето защо е толкова притеснителен фактът, свързан с некомпетентното управление на цялата програма в момента – това ще доведе до провал не само на разпределението на средствата за 2014 година, но ще доведе и до драстично намаляване на средствата за България за 2015 година.
Казвате, че годишното финансиране за програмата се определя на база резултатите от предишната година. Знаете ли каква трябва да е сумата за тази година спрямо 2013 година или понеже е нов програмен период се започва с някаква база и чак през 2015-та година ще се гледат резултатите от 2014 година?
В момента определените средства са на база резултатите от 2013 г. на предходните образователни програми, които се „обединиха“ сега в „Еразъм+“ (основните от тях са „Програма за учене през целия живот“ и „Младежта в действие“). В този смисъл няма място за хвалба, тъй като парите за „Еразъм+“ в България за 2014 г. нямат никакво драстично увеличение спрямо отпуснатото финансиране по „старите“ програми през 2013 г.
Твърдите и че все още няма яснота какви документи трябват, за да се участва в „Еразъм+”. Появи ли се някаква светлина след официално обявения на 13 май старт на програмата?
Няма никакво развитие на ситуацията, а все още нямаме и отговор на нашето писмо. Няма обявена нова информация във връзка с юридическите документи, нужни за кандидатстването, нито пък яснота докъде е стигнал процесът по оценка на подадените до момента проекти. След контакт с ЕК ни беше пояснено, че до средата на месец май е трябвало кандидатстващите организации вече да имат резултати от селекцията на проектите, подадени през март тази година, но такива все още няма.
В откритото си писмо, което сте пратили и до МОН, пишете дословно „Управлението на ЦРЧР е поверено на човек, който няма никакъв опит и визия за осъществяването на програмата”. Кой е този човек и защо използвахте това описание за него?
Изпълнителен директор на ЦРЧР е Янко Христозов. Назначен е човек, изключително близък до министър Мариана Георгиева и Николай Боршуков, който е началник на политическия кабинет в Министерството на младежта и спорта и бизнес приятел на Делян Пеевски (бел. ред. - съгласно информация на Dartnews Боршуков е бил разработван заедно с Делян Пеевски от ДАНС заради подозрения за неизгодни за държавата сделки, докато е бил директор на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Разработката е започнала през 2009 година, но няма данни за някакви резултати). Янко Христозов е син на Чавдар Христозов, зам.–председател на Държавния резерв, по времето на Николай Боршуков като председател. Трудовият му стаж е единствено и само в частния сектор и няма опит в управлението на държавна институция, а в момента му е поверена европейска програма с общ бюджет от 24,5 милиона евро за 2014 година. Липсата на опит в специфичните дейности по управление на програми, изготвянето, въвеждането и изпълнението на процедури, поставя под сериозна заплаха ефективното осъществяване на програма „Еразъм +“. Обществена тайна е и липсата на опит и компетенции у други ръководни кадри в ЦРЧР, някои от които дори не знаят английски език, а отговарят за отдели, осъществяващи активна комуникация с Брюксел и с други агенции „Еразъм+“ в чужбина.
Кои са големите пропуски в подготовката за кандидатстване за „Еразъм+”, които е направило министерството според Вас?
Пропуските са от страна на ЦРЧР, който е под шапката на МОН. Основният проблем е липсата на ясни и прозрачни процедури за кандидатстване, които да дадат равен достъп на всички образователни институции и младежки организации до програмата; непубликуването на техническите ръководства за кандидатстване на български език, липса на комуникация и неоказване на съдействие на бенефициентите и др. Това са само част от сериозните пропуски, водещи до непрозрачност в работата на ЦРЧР и до невъзможност на организациите да подадат своите проекти.
Какво бихте желали да направи МОН възможно най-бързо, за да не се провали „Еразъм+”?
Необходима е спешна намеса на МОН, за да се смени ръководството на ЦРЧР и да се назначат професионалисти с опит в управлението на европейски програми. Ако подобна стъпка не бъде предприета веднага, ще се случи нещо, което не се е случвало в България от времето на стартирането на образователните програми на ЕС след 2000-та година - ще се провали цял един сектор и трудът на много хора, работещи през годините да изградят имиджа на България и българските организации в тази сфера ще остане напразен.
Имате ли някаква приблизителна представа или статистика колко организации и колко физически лица искат да участват в „Еразъм+” – може би на база на предишния програмен период и „Еразъм”?
Мога да дам информация за младежкия сектор, в който имам опит. Според статистиката, обявена от ЦРЧР, кандидатствалите организации към първия краен срок на 2014 г. са 125, а за сравнение миналата година към същия срок са кандидатствали 212 организации. Драстично намаление през 2014 г. има и в броя на подадените до момента проекти от училища, организации от сферата на професионалното образование и обучение и бизнеса - само 457.
Ако е „Еразъм+” в крайна сметка не функционира, ще има ли наказателна процедура от ЕК? Ще търсите ли Вие справедливост в Брюксел?
Европейската комисия вече е информирана за случващото се с програма „Еразъм+“ в България и за некомпетентното управление на програмата. ЕК няма инструмент или правила, според които да стартира наказателна процедура за подобно нарушение на България – наказанието ще бъде неподписването на договор за финансиране на програмата в нашата страна. Това, което ще се случи, е, че България ще изгуби средства, които ще бъдат пренасочени към други държави от ЕС, а българските младежи и студенти няма да имат възможност да се възползват от възможностите за мобилност в Европа и извън нея, които дава „Еразъм+“.
Интервю на Ивайло Ачев
* Заглавието е на редакцията и не е точен цитат на г-н Тренев.
