В обектива си фоторепортерът Веселин Боришев завинаги е запечатал някои от най-цветните моменти и личности от българския политически и обществен живот през последните 20 години. Идеята му да обедини най-колоритните кадри в книга-албум се заражда като продължение на Фейсбук страницата „О, спомняте ли си госпожо“, която той създава през месец май 2020 година.
"Страницата се роди от чиста спортна злоба. Книгата работи с паметта, показва колко е слаба паметта. Конкретният повод за раждане на страницата беше, че трябваше да търся една снимка в архива си, който дигитализиран е от 2000-та година и ровейки из архива си попаднах на една снимка на г-н Пеевски и точно тогава неговите медии, да не кажа груба дума, но почти всичко медии, защото повечето са негови с малки изключения, говореха колко добър човек е той, колко е свестен и какъв дарител е. Тогава си дадох сметка, че се получава преплитане на биографии и избелване на такива, и избеснях, в същата секунда направих тази страница" споделя Веселин Боришев.
Името е вдъхновено от старата градска песен “О, спомняте ли си госпожо”, припомняйки ключови моменти от старите ленти.
"Доскоро се стремях да пускам всеки ден по една снимка в страницата, но вече се изморих по обясними причини, но ако хванем половингодишен период или даже 7 месеца съм пускал поне по 1 снимка на ден, понякога и по 2. Концепцията ми беше да връзвам сегашна политическа ситуация с конкретна фигура в миналото, подавам пинг-понг към миналото."
Първото издание на книгата излиза в края на 2020 година, малко преди Коледа в тираж от 500 бройки, които се изчерпват само за 2 седмици.
"Събрах дарения, за да издам тази книга. Бях обещал много по-рано да излезе, но чаках последния кадър. Мислейки концептуално, имайки първия, трябва да имаш и последния. Последният кадър не ми се получи, мислех си за него, но не стана.
Моята първоначална концепция беше книгата да е бутиково издание, само за тези, които са платили предварително и много искат да я имат. Идеята беше тя да не е комерсиална и да имам бройки, които да подарявам, но не издържах финансово. Тиражът приключи и се появи едно момче, което ми каза: „това е много ценно, дай да го преиздадем вече като продукт, който да има място във всяка домашна библиотека“. И аз се съгласих", признава авторът.
А историята с разпространението на книгата е съвсем прозаична и започва така.
"Играхме карти с приятели една вечер, един от компанията беше донесъл книгата, счупихме се от смях и бурни спорове. И след като си купих моята бройка лично от автора и видях, че е пич, реших защо пък ние, които сме хора с опит в онлайн маркетинга и продажбите, да не му помогнем – хем да спечели от творчеството си, хем повече хора да имат тази книга и да изживеят тези приятни моменти, които ние, докато я разглеждахме.
В момента събираме предварителни поръчки онлайн, за да видим колко е голям интересът, на база на тях ще пуснем втория тираж надявам се да е скоро. Колкото я пожелаят, толкова ще я имат", казва Радослав Райков, който е издател на книгата и се е заел с нейното разпространение.
"Във всяка книга от първия тираж има по една картичка, на която съм залепил марка и молбата ми към хората, които са получили първата книга е да напишат нещо на гърба на картичката и да я пуснат в пощенската кутия, за да я получа, това е грубо казано хартиен Фейсбук.
Тези картички, които трябваше да са 500 при мен върнати, щях да сглобя като част от пъзел. До момента към 100-тина са пристигнали и да ви кажа честно, всички са от евала нагоре. Аз бих искал и нещо по-хейтърско да има, да кажат примерно, че съм се изложил, но за момента няма такива. В този ред на мисли тези, които са получили книгата знаят за какво става въпрос и са най-вече доволни", допълва Боришев.
Книгата-албум има свой символичен прочит, който авторът й иронично обяснява така.
"Вие като прегледате книгата ще видите символиката. Идеята ми е това да е книга за спасителят с главно С, за този, който идва и спасява българския народ. Те са много през годините, а в тези избори се появиха и още нови. За мен никой не е. Спасителят съм аз, спасителят си ти, всички ние трябва да се спасим сами".
Снимките ясно показват едни и същи хора, сменяйки своите роли през годините.
"Спасителите са няколко, които се въртят и благодарение на късата памет на народонаселението те са едни и същи. Никой не помни какво е работил спасителят Х преди 20 години, даже не какво е работил, а какъв е бил", възмущава се фоторепортерът и автор на книгата.
"Това й е хубавото на книгата. Тя е основно в картинки, фото-албум е и затова прочитът на всеки ще бъде различен. През годините всички знаем кои са водещите български политици, но тези снимки ни помагат да се сетим и къде сме били ние в това време и какво сме правили, което лично за мен е много по-ценен въпрос от това какво са правили те. Надявам се книгата да възбуди реакции – псувни или усмивки, но в крайна сметка, който я прочете от корица до корица да му стане малко по-леко", споделя Радослав Райков.
"На мен много ми харесва как книгата започва и как свършва. Някои хора доста ще се шокират от първата снимка, тя е брутална в истинския смисъл на думата – снимката е от погребението на баба Ванга с думите „Ке биде Спасителят, вече е роден“, а последният е на хора, изнасяни на носилки от сегашната пандемия, т.е. умряхме от чакане на спасителя", допълва Райков.
Въпросите, които провокира книгата са много. Част от тях са: Можем ли да продължим напред преди да пуснем тежестта, натрупана през тези 20 години? И как се пуска тежест, трупана толкова дълго? А отговорът е лесен - с прошка, поднесена с усмивка, а след това с осъзнаване и желание за промяна. Кой кой е всеки читател сам ще си припомни, разглеждайки албума, а кой кой ще стане или остане предстои да разберем на 4-ти април.
А сега затваряме дебелите корици и мълчим, за да направим равносметката, в която всеки е сам и вероятно всеки ще достигне до различен извод.
Автор: Габриела Андреева
