Николай. Или Скруг. Все съм аз. Немски възпитаник. Неотдавна завърших семестриално Философия в СУ. В момента подготвям дипломна работа свързана с морално-етичните проблеми на аборта.
Обичам да пътувам. Това е моята форма на самообучение. Влак, кола, самолет, кораб, колело или стоп... винаги да е ново.
Рисуването и музиката са нещата, без които не мога.
От няколко години съм неизявен диджей. Колекционирам грамофонни плочи и всичко свързано със Star Wars. Отскоро окупирам университети!
Мисля че съм най-полезен в организацията на хората и даването на акъл. Сериозно погледнато ролята ми не е по-различна от тази на другите. Всъщност тук роли няма. Ние сме млади хора недоволни от статуквото. Чашата преля и заехме позиция.
Докъде ще стигне окупацията – оставка на правителството на Пламен Орешарски или примирение за студентите?
Това е може би единственото нещо, за което бих могъл да говоря от името на останалите окупиращи. Примирението не е избираема опция за нас. Ние не сме просто будни. Ние будим нови хора всеки ден. Една поредица от акции на няколко студента от СУ успя да пробуди достатъчно хора, които да дойдат тук в 272-ра аудитория, които от своя страна пробудиха други. За по-малко от две седмици студентите от ВТУ, НБУ, НАТФИЗ, УНСС, ПУ, ТУ, НХА, НМА, МУ, УАСГ, БСУ, РУ, ИУ - Варна и ЛТУ окупираха аудитории и блокове, повярваха, че не са сами и има за какво да се борим. Видяхме какво можем заедно. Оставката на кабинета Орешарски е само част от процеса, който започнахме. С настоящите си действия ние градим бъдещето.
Какъв ще е резултатът от окупацията, за който ти лично би казал – отлично?
За “Отлично!” не знам, но масово общественото пробуждане и поемането на гражданска отговорност, ще ме направи истински щастлив.
Описваш себе си като артистична душа. Според теб дали артистичните прояви на протестите влияят по някакъв начин на политиците?
Очевидно не достатъчно. Поне не пряко. Артистичните прояви на протестите бяха и все още са начин протестът да възпроизвежда собствената си енергия. По този начин влияе изключително силно тъй като запазва интереса и обществения натиск във времето (нещо ново за България извън ситуацията “Ножът опрял до кокала”). Идеите, културата и енергията са непобедимото в нашия протест. Все пак, по мое мнение, кабинетът Орешарски отдавна е подал оставка, просто не са му я приели хората, които го поставиха там.
Има ли политическа партия или политик в България, на когото се доверяваш и когото би подкрепил безусловно на избори?
Не.
А има ли политик и политическа партия, които да те дразнят безумно само като чуеш имената им? Защо?
Забелязал съм наличието на 4-5 депутати, които като че ли вършат някаква полезна работа и ме дразнят по-малко от останалите 235-6. Подивявам всеки път, когато се замисля за лидерите на партиите в България, но още повече подивявам когато се сетя, че те са избрани от останалите членове. Сред българските партии не мисля че има такава, зад която да няма съмнителни фигури и интереси. Без Бирената партия разбира се.
Казваш, че си най-полезен в даването на акъл. Дай акъл как България би могла да се превърне в страна, в която централните новини да не започват с „1518 ден на протести”, а с „броят на усмихнатите хора днес се увеличи ...”?
Преди 1518 ден на протести трябва хората да поемат отговорноста за себе си, да излязат и ясно да заявят (чрез действия!) към какво се стремят. Не знам дали бихме се усмихвали повече, но ако заедно се насочим към постигането на едно по-морално общество, правова държава, реална демокрация, институции работещи в полза на суверена и т.н. със сигурност ще се мръщим по-малко.
Къде е границата между даването на шанс на едно управление да се докаже и ясното изразяване на позицията: „Така не може повече, хващайте си шапките и си заминавайте”?
Ясно е, че гневът на хората, който бе отпушен през юни, е събиран в продължение на години. Тук обаче ще си позволя да погледна нещата малко по-отдалече. Гневът не е само срещу назначението на Пеевски (олицетворило болезнено често срещаната практика - очевидно неквалифициран, поставен и често некадърен кадър, да заема важни позиции) или някое от множеството други абсурдни назначения, проектозакони и очевидни лъжи на кабинета. Факт е, че моделите на управление, които наблюдаваме в държавната администрация, са в сила и в обществото. Гневът на протеста гони символа на некадърноста, задкулисността, липсата на морал и правила, но всъщност, като граждани показваме нетърпимостта ни да живеем в такова общество. Не искаме да ходим там, където те ни водят.
Какво мислиш за контрапротестите – символ на злото или символ на невежеството? Или пък друг символ?
Не ги приемам като символ. Когато се замислям за тях, най-често в главата ми се разиграва сцената, в която “Радецки” отплава от брега на Дунав. В следващия момент се появява един контрарадецки и спирам да си мисля за това, защото става страшно.
Какво мислиш за бежанците и нелегалните имигранти? Има ли проблем с тях или всичко е просто празнодумство?
Разбира се, че има проблем. Хората бягат от война. Изоставили домовете и приятелите си, хората бягат. Проблем има. Все пак нека погледнем проблема през очите на българина, без да разглеждаме случващото се зад граница. Технически: Основно заради несъвършена работа от страна на родната администрация. Границата ни с Турция, като външна за ЕС, е финансирана n-брой пъти. В характеристиката на ГКПП Капитан Андреево от 2005 година преминаването през пункта пеша е забранено. По данни от 2008 година той е вторият по натовареност сухопътен граничен пункт в света и най-натовареният в Европа. Това е границата, чието неразвитие ни пречи и за влизането в Шенгенското споразумение от години. За толкова време не успяхме да си напишем домашното?!?? Етично: Нека оставим настрана партии като АТАКА и ВМРО. За тях знаем достатъчно. Но невежеството и страхът, проповядвани от медиите, утежняват ситуацията. Българите сме гостоприемно племе. Ако медиите не бяха показали бежанците като престъпници, те нямаше да бъдат такива в нечии очи. Организационно: Липса и неразбиране на нормативни документи, свързани с бежанците и нелегалните имигранти. Липса на стратегия за справяне с бежанската вълна, въпреки предупрежденията от трети страни. Единственият донякъде аргументиран и притеснителен проблем е този, че през границата ни влизат и членове на екстремистки организации. Питам аз тогава: ДА”НС” къде е? Стратегия? Оценка на риска и уязвимоста? Разузнаване? Съветът за сигурност към МС? Националният съвет за сигурност се събира чак на 20 ноември. Това, което не успяха да измислят и направят в продължение на години, няма как да се случи за месец или два.
Чашата на статуквото преля. Но протести има не само в България – мислиш ли, че системата се нуждае от рестартиране на глобално ниво? И как може да стане това?
Чуден въпрос, на който обаче няма как да отговоря задоволително в няколко страници. Системата се нуждае от промяна там, където хората са дорасли. Представете си как така наречените "държави от Третия свят" биха разбрали демокрацията или пазарната икономика. Това евентуално "рестартиране" е пренаписването или редактирането на обществения договор в дадена държава. Много е важно обаче да сме наясно, че това не е еднократно действие, а процес. Този процес не спира, особено в ерата на глобализация. В последните години наблюдаваме ясни индикации за наличието на недоволство изразено в окупации, протести и гражданска активност, което показва, че това се случва в момента.
Коя е най-голямата далавера на това правителство, извън назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС? А на правителството на Борисов? На политиците в прехода въобще?
Не мисля, че бихме могли да посочим "най-голямата" далавера. Не бих могъл да ги изброя (дори само тези за които е стигнала информация до мен). Сайтове като bivol.bg и dese.bg вадят на бял свят факт след факт и документ след документ, доказващи връзката между народни представители и криминално проявени (или просто сенчести) фигури. Все пак големите облаги не са за народните представители, а за хората които ги контролират и поставят "на власт".
Интервюиращ: Ивайло Ачев
