Шистовият газ отдавна е щекотлива тема в България. Според мнозина специалисти той може да е решение на енергийната зависимост на България от Русия, според мнозина природозащитници обаче методите за добива му може да доведат до непоправими екологични катастрофи. Становище по въпроса даде и Българската академия на науките (БАН), която посочи шест риска при използването на т.нар. хидравлично разбиване (фракинг) при проучване или добив на шистов газ. В резултат в България действа мораториум върху проучването и добива на шистов газ, който и сегашната власт не възнамерява да преразглежда. Каква е истината за шистовия газ - в поредица от три интервюта Actualno.com търси различните гледни точки на експерти и природозащитници. Днес говорим с Мариана Христова - лицето на протестите срещу проучването чрез фракинг и добива чрез фракинг на шистов газ в България и по-специално в Добруджа. Първата част от разговора с нея можете да прочетете - тук.
Доколко българите познават шистовия газ и неговите плюсове и минуси?
Според мен българите доста бързо влязоха в час. Българинът е много интуитивен. Това е едното от нещата.
То стана видно още по време на разгара на кампанията срещу шистовия газ, която се получи съвсем спонтанно. В нея участваха много българи от чужбина, които живеят в САЩ, в засегнати райони и знаят за случаите, имат информация от техните медии, достъп до информация на място и др. През цялото време участниците изпращаха данни какво се случва.
Така че за българина има нещо, за което нито фирмите, нито учените са наясно – него не го интересува причината, поради която е настъпил инцидента, него го интересува, че инциденти настъпват непрекъснато, че са масови и че са тежки и необратими. Което за мен е достатъчно и няма нужда българинът да е доцент по геология, сеизмология, химия или околна среда, нито е негова работа да доказва защо това нещо се е случило – проблемът на технологията ли е, на лоша циментация ли е, на изгнили тръби ли е... Какво го интересува? Резултатът е ясен – отровена вода, земя, която не може да се ползва повече, измрели животни...
Добивът на шистов газ засяга човешкото здраве в много голям диапазон. Тук говорим например за бензен в кръвта на хората, които живеят на тези места. Опитите на американското правителство да наложи закон, който да забрани на лекарите да дават информация на пациентите, когато са намерили химикали от фракинг в кръвта им, е само още едно доказателство как си налагат „регулациите”. Извинявайте, но когато говорим за Страната на неограничените възможности, свободи и т.н., е повече от нелепо.
Тези хора бяха принудени да се борят с наложената от американското законодателство поправка на Дик Чейни, наречена „Халибъртън”, която освобождава от отговорност всички добивни компании, замърсяващи питейни води. Тя е много коварна, съответно хората се борят с нещо, което е узаконено заради интересите на добивните компании!
При настъпило замърсяване или други щети в САЩ най-честата практика са извънсъдебни споразумения. Те включват задължително клауза за конфиденциалност. Имаше скандал много скоро, в който две деца от едно пострадало семейство – съответно на 5 и 7 години, е трябвало да бъдат задължително поставени под запрещение да разговарят за това, че има такъв проблем в тяхната къща. Тези хора бяха получили изисквания по договор – че за да могат да получат вода до края на живота си и да могат да останат да живеят в същата къща, е трябвало да подпишат подобна клауза.
За съжаление, фракингът като цяло не предполага технически да бъде усъвършенстван, така че да стане безопасен. Просто това е технологично невъзможно. Когато се направи фракинг, отдолу, под земята, се получава нова пукнатика, която може да влезе в контакт със стара такава. Никой не се интересува дали по тази пукнатина няма да стигне до водата. Когато фирмите стигнат до този етап, те вкарават бързовтърдяващ се цимент и отново правят фракинг на - същото място. Защо? Защото само цената дотук е от порядъка на 7-8 милиона евро – с тези пари се плаща само сондирането до долу.
У нас проучването е много тясно свързано с последващата концесия. Когато една фирма се явява на търг и получава разрешение да прави проучване – тя първо регистрира геоложко откритие, след това трябва да докаже търговски количества на гърлото на сондажа. С този термин се обозначават фактът, че съответният сондаж трябва да генерира определени количества - например газ, които да са достатъчно големи, за да оправдаят изграждането на система, в която се включват различните тръби, подвързване, изграждането на станция, която да вдига налягането и др.
Като закон ние позволяваме на концесионерите, ако те намерят нещо, да получават концесия по право за 35 години, която е неразрушима. Компаниите, които функционират в България, за да докажат, че има находище от шистов газ или от неконвенционален газ с търговско количество, задължително трябва да направят фракинг. Това се налага, тъй като иначе не могат да бъдат извадени достатъчни количества от съответната суровина. Ако тя може да бъде добита само с пробиване, това значи, че говорим за конвенционален газ. Само че, за да говорим за конвенционален газ значи, че отдолу има кухина и газът излиза сам с естествено налягане. Използването на химикали просто не е необходимо.
Да поговорим и за случая с находището край град Девенци. От концесионера твърдят, че там ще се добива конвенционален газ. Получихме информация, че това не е вярно и вие разполагате с различни сведения?
Въпросната информация може да бъде намерена на сайта на американската фондова борса. Тя категорично опровергава твърденията на компанията. За разлика от България, там информацията е публична, защото акционерите са длъжни да бъдат информирани за какво точно става въпрос. В документа страната ни е определена само и единствено като находище на шистов газ, конвенционално находище не се споменава.
На сайтът на компанията Esrey Energy (бивша LNG Energy), която взима 50% дял от приходите от концесията в Етрополе заедно с TransAtlantic Petroleum, си пише, че при Етрополе става въпрос за неконвенционално находище. Изобщо не се споменава нищо за конвенционално такова, което поражда съмнение и за Девинци. Самият ОВОС, който мина в България под натиск и в духа на явни манипулации, води до следното нещо – технологията, разписана в екооценката, позволява експлоатация на неконвенционалното находище. В същото време нито една фирма не практикува подобна технология за конвенционално находище, защото е изключително скъпа и никой не се занимава с подобно нещо. С други думи – ако можете да свършите нещо със сто лева, плащате сто лева, а не хиляда лева които ще ви донесат същото. За да плати човек хиляда лева, значи че той възнамерява да експлоатира нещо по различен начин.
Тази компания за мен разчита единствено на лошата регулация и на недостатъчния контрол. Това е така, защото на повърхността се получават въглеводороди, никой не знае те как са вадени. Другото нарушение на TransAtlantic Petroleum е, че площадката в Девенци се намира само на между 300 и 500 метра от единствения водоизточник на селото. Масова практика по селата е водоизточниците да не са регистрирани в местното ВиК дружество, както се оказа и в случая. Съответно той не е защитен по правилата на ОВОС, защото иначе концесионерът трябваше да спазва едни задължителни отстояния.
За в бъдеще тази площадка е предвидена да се разшири с 6 сондажа в посока водоизточника. Така че не знам дали изобщо има нужда да коментирам повече...
В предварителния разговор споменахте, че край Девенци има съвсем малко находище на природен газ...
Там има много малко находище на конвенционален газ, което им помогна всъщност да фалшифицират резултатите, на база на които получиха концесия. Това находище е със свръхналягане, което означава, че е много малко.
По принцип в другите държави, а и доколкото знам и у нас в миналото, за да получи човек право на концесия, той трябва да има минимум три дълбоки сондажа в целия район и поне четири по-плитки. Тази компания има един-единствен сондаж в целия район. На база на него, някой да може да вземе концесия – това е някакъв световен рекорд! Не стига това, но на база на същия този сондаж TransAtlantic Petroleum се опитва да вземе концесия за съседния блок, в който отново има само един сондаж. Значи говорим за някакви огромни абсурди, въпиюща некомпетентност и липса на контрол и държавност у нашите институции, което е меко казано плашещо.
Кола на същата компания, която вади промивните течности, в съседното село Голямо Пещене беше влязла в реката, изхвърлила една цистерна, пълна с бентонит и солна киселина. Реката надолу беше тръгнала бяла, беше унищожила стопанствата на биоземеделците от съседното село, които си поливат с тази вода. След като ние се бяхме обадили, екип на РИОСВ беше дошъл да вземе проби на втория ден. Констатираха само останките около реката, същевременно замърсяването отдавна беше приключило.
Ако е имало наложена глоба на нарушителите, тя е била максимално в размер на 500 лв. На този сондаж компанията не е намерила нищо друго, освен шистов газ.
Каква е ситуацията в Голямо Пещене?
В тамошното находище няма нищо друго, освен неконвенционален газ.
Няма компания, която е в състояние да дойде, да попроучи и да подари на България проучване за сума от порядъка на 3-4-5 млн. евро и да каже: „Ние попроучихме, благодарим Ви, ето Ви информация, ние си тръгваме”. Няма такава компания, която да не довърши проучването докрай, а без фракинг това довършване е невъзможно
На всички трябва да е ясно: проучване на неконвенционален източник, без използване на технологията фракинг не може да бъде осъществено. Всички тези легенди, че може да проучи по други методи и начини – това не може да се случи, защото шистовият газ се намира в един много малки пори. Той от самосебе си ако излизаше, ние щяхме да го добиваме по конвенционален метод - пробиваме скалата и го чакаме горе да излезе. Не става. Отгоре излиза само това, което хората са разрушили с главата на сондата - става дума за малкото газ, който най-много да замирише, дотам.
С две думи – без използването на технологията фракинг, не може да бъде изкарано на повърхността количество, което да докаже смисъл от концесия. Дори и да го има отдолу. Няма как да се стане.
Доколкото разбирам не сте особен оптимист за ситуацията в Девенци?
Не, не съм оптимист. Напротив даже. Смятам, че това е място, което трябва да бъде проверено отново. Смятам, че ОВОС-ът трябва да бъде преразгледан, защото за мен той беше просто манипулиран и беше прокаран с измама. Да не говорим за село Рогозина, Добричко, където работи компанията „Русгеоком”, срокът на проучванията беше удължен незаконно за четвърти път, защото по нашето законодателство компаниите имат право само на три удължвания.
Изобщо целият този бранш трябва да бъде детайлно ревизиран и регулиран, най-малко. Защото един най-обикновен сондаж за вода в момента е изключително опасен.
Според Вас заложените в закона санкции достатъчни ли са?
В сегашния му вид в мораториума има записани достатъчно големи санкции. Все пак 1 млн. лв. не е сума, която е по възможностите на всички. Още повече, че самите компании често не печелят от това, което вадят. Те печелят от завоюваните територии, повишаването на цената на акциите си на борсата.
Както се сещате, манипулациите са свързани с един куп финансови интереси, които вървят след това. На фона на това глобите за замърсяване са малки, да не кажа дори, че е нещо, което човек би прежалил.
Друг въпрос е колко често се прави проверка, кой я прави, разполага ли с техниката и познанията, за да направи една такава проверка, защото говорим за едно обследване, което трябва да бъде направено дълбоко под земята.
Фирмите, които работят в другите държави, действат на следния принцип – самата сондажна апаратура представлява една сложна техника, която е свързана с компютър. Той изпраща минимум три или четири доклада онлайн. Единият от тях отива в местното министерство на икономиката и енергетиката, другият – в централата на фирмата, която се намира в САЩ, Канада или др., третият бива получаван от супервайзър, който наблюдава всички процеси и четвъртият отива при компания, която извършва контрол за държавата, която дава концесията. Такава е добре да има, за да може да бъдат опазени интересите на държавата
Да не говорим, че масова практика навсякъде не е да се разчита единствено на концесионна такса. Когато нещо се дава на концесия, най-често съответната държава влиза в смесена компания (джойнтвенчър) с фирмата, която ще експлоатира съответното находище. В този случай държавата влиза само с природните си богатства и не харчи стотинка повече. Срещу това тя получава контролен пакет, голям процент от печалбата и на практика концесионната такса вече не е толкова смешна, колкото в България. Защото при нас например за 2012 г. всички приходи от концесии – в това число влизат плажове, минерални води, подземни богатства, злато, всичко, бяха в размер на 600 млн. лв. Което е смешно и по никакъв начин не покрива дори само щетите, които тези компании нанасят, защото всички знаем за какво става въпрос - при златодобива, при мините и във всички подобни места.
Така че това е въпрос от национален интерес и е редно абсолютно всички концесионни договори в България да бъдат преразгледани, предоговорени и да бъде сложен край на ощетяването на държавата. Ако това не може да бъде осъществено, контрактите е по-добре да бъдат прекратени. Защото щетите за нас ще се окажат хилядократно надвишаващи ползите. На практика ползи, освен с откриването на някое и друго работно място, няма.
Да не говорим, че при сондажите за шистов газ такива работни места не могат да бъда открити поради следната причина - работи се с високвалифициран персонал, който обикновено пристига под формата на цяла бригада, която се наема от Румъния или Турция и не блести с особена трудова дисциплина. Ставала съм свидетел как на едното място в селото се пиеше от ранна утрин, пушеше се до самия сондаж, служителите изобщо не носеха задължителната екипировка – обезопасени обувки и т.н. Положението беше трагично. Единият дори беше на работа по джапанки. Това дори не ми се коментира.
В случая със сондажите за шистов газ говорим за високотехнологични операции, за които са необходими специалисти, които в България липсват. Значи единствените работни места, които един подобен сондаж би открил, са пазач, шофьор и лелките, които ще се грижат за чистотата и готвенето. Тези хора ще са необходими само за времето, през което се извършва сондажа. След края му се поставя една система от кранове, която се нарича Christmas Tree (бел. ред. - Коледно дърво). Тя вече няма нужда от почти никого – само от един пазач. Никакви работни места, никакви такива легенди. Самият процес по сондиране може да отнеме в най-лошия случай година-година и половина. След това самият фракинг се извършва за периода от 48 до 72 часа, не повече и въпросът се приключва.
Т.е – ако тази компания не бъде заловена точно в тези 2 до 3 дни и местните хора не реагират веднага на целия шум, огромно количество прах, камиони с вода и др., изключително трудно е да се докаже след това какво е правено. Това е така, защото компаниите които действат в България, не изпращат един отчет, който може да бъде разгледан по всяко време, а се отчитат само в края на деня.
Ако се стигне до добив край Девенци, очаквате ли протести?
Очаквам война, ако се стигне до такова нещо. Защото на българина не му остана нищо друго, освен природата и земята. Извинявайте, но за каква икономика говорим в държава без ресурси. Такава икономика никъде не съществува в света. Значи ние даваме всичко на концесия, унищожихме малкия си и среден бизнес. И накрая в какво се превръщаме - в продавачи в мол?! Кой ще плаща в този мол?
Ние се превърнахме в търговци на китайски гащи. Това е истината. За съжаление това не е бъдещето на тази България, която аз обичам.
Автор: Петър Чернев
