Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Шефът на Спешна помощ - Асеновград: Процедурата на тел. 112 бави линейките

27 декември 2016, 14:40 часа • 17522 прочитания

Днес Ви срещаме с професията, спасяваща стотици животи ежедневно. Позицията, от която зависят синове и дъщери, майки и татковци, баби и дядовци. Запознайте се истината от „кухнята“ на медиците, обслужващи всички онези случаи по улици и домове, които не търпят отлагане. Представяме Ви професията на екипите в линейките, в лицето на ръководителя на Спешна помощ-Асеновград доктор Людмила Стефанова.

Разкажете ни за Вашата работа в емоционален и професионален план?

Аз мисля, че тя е достояние на всички хора. При нас попадат пациенти, които са в спешно състояние. За такива се смятат кома, инфаркт, инсулт, хипертонична криза. Психично болните също са контингент, както и хора, пострадали при катастрофи или паднали на обществени места, на които няма кой да окаже помощ. Истината е, че при нас попадат и много различни адреси от това, което реално е неотложно по критерий. По принци, хората се обаждат по стар навик за всичко на Спешна помощ. Получаваме понякога и сигнали за вирусни инфекции с повръщане и чревни разстройства.

Кои моменти от работата могат да се определят като по-спокойни, ако изобщо има такива, и кои са по-стресиращи, тъй като професията ви по-често е напрегната, но все пак отблагодаряват ли ви се хората?

Общо взето всичко е стресиращо в Спешната помощ. Ние оставаме малко в сянка покрай напрежението, най-вероятно. Мога да кажа, че има и такива хора, които ни помнят, но те са много малко.

Колко са регистрираните случаи на грубо отношение, от страна на пациенти в Асеновград през 2016 г., нека направим сравнение за броя им с предишни години и стигало ли се е до насилие над екипите през изминалите 12 месеца?

Годишно медиците ни обслужват около 3 000 случая. Понякога на смяна има три или четири излизания на линейката, а друг път по 10-12. Различно е и е относително. Не е повече работата в сравнение с предишни години. Наистина броят на конфликтите е нарастнал. Хората не са наясно, че откакто въведоха единния телефон 112, работата ни се затруднява и пациентите се обслужват по-бавно от преди. Страната е разделена на няколко области. Телефонът, на който звънят хората от цяла Южна България, е в Кърджали. От там, след като постъпи сигналът, се приема и се пренасочва към Регионалната координационна централа в Пловдив. Създава се мисия, която излиза при нас на компютър. Едва тогава, ако имаме екип в центъра на Спешна помощ, той тръгва веднага. Но ако и двете линейки са на случаи, просто няма как да се потегли към новия сигнал, преди да е приключено обслужването на човека, при когото сме в този момент. Това е причината, поради която хората понякога чакат по 30-40 минути. И конфликтът с пациентите идва точно от тук. Аз ги разбирам. Всеки иска да бъде обслужен бързо, особено ако случаят наистина не търпи отлагане.

Два медицински екипа успяват ли да обслужат толкова голям район?

Освен за Асеновград ние отговаряме и за селата Тополово, Бачково, Бор, Боянци, Врата, Горнослав, Добростан, Долнослав, Жълт камък, Златовръх, Избеглии, Козаново, Конуш, Косово, Леново, Лясково, Мостово, Мулдава, Нареченски бани, Новаково, Нови извор, Орешец, Патриарх Евтимово, Сини връх, Стоево, Три могили, Узуново, Червен, Болярци, Добралък. Покриваме дежурства и във филиал Куклен, защото там няма кой да работи. А тъй като имаме само два екипа на смяна в Асеновград, понякога наистина се стига до проблем със своевременното обслужване на хората. Иначе разполагаме с три линейки, като едната е резервна, в случай на повреда у някоя от останалите две коли.

Казахте, че е регистриран един по-фрапиращ случай, при който се е стигнало до саморазправа между пациенти и асеновградски екип на Спешна помощ през тази година?

Да, случаят беше в садовското село Болярци. Причината за конфликта – закъсняла линейка. Реално екипът ни тръгнага веднага, след като излезе мисията при нас. Но измина време, откакто хората са се обадили на телефон 112, описали са ситуацията и докато сигналът бъде заведен. Независимо, че екипът ни тръгна веднага, реално погледнато той вече се е забавил с 10-15 минути. Защото толкова време минава, докато мисията излезе при нас. Тогава конфликтът тръгна точно от закъснението. Не беше проблемът, че пациентите са от ромското население, а точно забавянето предизвика бурната им реакция.

Как реагирате в такива конфликтни ситуации?

В конкретния случай екипът ни се обади на полицията, за да успеят да прегледат болния. Имаше е и роднини, които са били употребили малко алкохол и така конфликтът е бил подсилен под влиянието му. Спешният екип остана при линейката на място, за да изчака полицаите да пристигнат. С тяхно съдействие влязоха при болния, за да осъществят прегледа и след това всичко беше наред. Междувременно стана ясно, че случаят не е толкова спешен – ставаше въпрос за нервна криза. Проблемът винаги идва от това, независимо дали става въпрос за малцинства, или за друго население, хората най-често са изнервени от факта, че линейката е закъсняла. А всъщност пациентите не са наясно и никой не им е обяснил, че закъснението не е по вина на медицинските екипи, а от процедурата по приемане и предаване на сигнала на телефон 112. За съжаление, обаче, няма друг вариант да бъде повикан спешен екип. Ние нямаме право да напуснем центъра и да тръгнем за адрес, ако при нас не е постъпила мисия от 112. Служителите там прецизират случаите, като с приоритет са ситуациите на обществени места. Това е така, защото се предполага, че когато си навън сам нямаш близки и следователно няма кой да ти помогне.

Колко медици работят в структурата на Спешна помощ в Асеновград?

Общо сме по двама лекари, фелдшери и шофьори и две медицински сестри в една смяна.

Усеща ли се липса на кадри в Спешна помощ в Асеновград, имате ли нужда от още персонал?

Ние работим двама лекари и осем фелдшери. От всички филиали в Пловдивско нашият е единственият с пълен щат. Всички останали имат страшна нужда от кадри. В Куклен, например, са трима, а има общо шест позиции и поради това се налага и ние да даваме кукленски дежурства.

Каква е средната заплата на медиците в Спешна помощ в Асеновград?

Моята заплата, като лекар е 1 150 лева, след последното увеличение от 10% през месец май тази година. Фелдшерите взимат около 870 лева. Медицинските сестри получават близо 700 лева, а шофьорите – 600 лева.

Смятате ли, че са достатъчни тези средства за обезпечаване на труда, който полагате?

Ами аз не смятам, но на фона на заплатата ми отпреди три-четири години, когато беше едва 600 лева, сега направо ми се вижда доста по-прилично. А 600 лева за лекар преди години не беше нормално. Направо беше смешно. Не е редно да спасяваш човешки животи, а да не можеш да се грижиш за себе си. Макар че смятам, че за професията лекар и сегашната заплата не е нормална, но пак казвам – в сравнение с преди, е прилична.

Какви са най-честите случаи, за които ви викат и има ли много фалшиви сиганли, заради които си губите времето?

След като въведоха телефон 112 няма толкова много фалшиви сигнали. Вероятно, защото преди да достигне до нас конкретният случай човекът, който се е обадил, е поразпитан доста. Така фалшивите сигнали са много по-малко на фона на някога. Да, случвало се е да отидем на адрес и да не открием никого. Друг път се оказва, че хората са намерили транспорт и направо са докарали човека на място в болницата. Но това сега са инцидентни неща, които се случват рядко. Преди беше страшно често.

Работите съвместно с Отделението по спешна медицина към МБАЛ-Асеновград?

Да, пациентите, които са за хоспитализация, ги откарваме там. След като ги приемат, от Отделението си викат консултанти, които поемат случаите. Само всички пациенти с инфаркт задължително ги транспортираме направо в най-близката инвазивна клиника в Пловдив.

Докато Спешната помощ е на държавна издръжка, Отеделението по спешна медицина е зачислено към МБАЛ-Асеновград. То е разкрито през 2011 г. Годишно медиците там обслужват между 7000 и 8000 пациенти. В един дежурен екип на смяна работят заедно лекар, медицинска сестра и санитар. Грубото отношение, от страна на пациенти и техни придружители там, е доста често срещано, почти е ежедневие, коментира шефът доктор Р. Димитрова. „Хората смятат, че трябва да бъдат обслужени, веднага след влизане в Отделението. Независимо дали има други пациенти преди тях и дали отговарят на медицинските критерии за спешен случай“, допълни тя. Доктор Димитрова не пожела да посочи конкретни случаи, при които се е стигало до насилие над екипите. По думите й спешните медици получават много обиди, ругатни, клевети, арогантно и нагло поведение от пациентите. Когато се стигне до подобни ситуации, обикновено се търси съдействие от охранителя на лечебното заведение, а понякога – и от служителите на Районно управление „Полиция“-Асеновград.

Автор: Атанаска Маркова

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес