Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Шефът на НОИ в Смолян даде идея как борбата с фалшивите болнични да бъде ефективна

08 януари 2020, 14:00 часа • 29319 прочитания

Валентин Гаджев е директор на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в Смолян от 8 години. Преди това е бил изпълнителен директор на "Горубсо – Мадан“ АД  и три мандата кмет на община Мадан. Actualno.com го потърси за интервю във връзка с рекордния брой издадени болнични през миналата година (почти 8 000 на ден), за да коментира проблема в Смолянска област и тенденциите, които се долавят.  

Г-н Гаджев, на национално ниво се отчита рекорден брой издадени болнични през миналата година. Каква е ситуацията в Смолянско?

Нека направим една съпоставка. През 2015-та година в областта са издадени 39 466 болнични, през 2016-та – 42 449, през 2017-та – 42 681, през 2018-та – 42 565, и през миналата година – 42 837. Наблюдавайки тенденцията в страната, при нас е по-различно. Нямаме толкова голям ръст на издадените болнични.  

Има ли според вас фалшиви?

Според мен доста нереални болнични се издават от джипитата. След това болничните идват при нас. И казват: "Защо вие не го обжалвате?", но за да го обжалваме, трябва да имаме сигнал или жалба. Съответният работодател носи болничния при нас, а джипито ни го изпраща по електронен път. Ние откъде да знаем този човек болен ли е или не!?

Давам един пример. Миналата година получаваме сигнал от осигурител, така се произнасяме ние за работодателя. Сигналът е, че жена, която искала да отиде на море, заявила на работодателя си, че ако той не я пусне в отпуск на едикоя си дата, ще представи болничен и ще отиде на море. Той не ѝ дал отпуска, тъй като в дадения сезон в производството били много натоварени. Обжалва пред нас болничния. Ние пишем писмо до РЗИ, до д-р Кубатева. В случая болничният е издаден от джипи и РЗИ трябва да го прати до Лекарска консултативна комисия (ЛКК).  

Представител на НОИ, на РЗИ и на работодателя отиват на адрес да извършат проверка, за да видят дали жената е на домашно лечение. Излиза детето и когато те казват кого търсят, то отговаря: "Ами мама е на море". Излиза след това бабата и обяснява, че дъщеря ѝ отсъства. Прави се протокол на място. Обжалва се болничният пред ЛКК и комисията потвърди болничния.

С какви аргументи?

С аргумент, че тя е на домашно лечение, но това не значи, че трябва да стои у тях. Констатацията им е, че болничният е правилно издаден, че тя наистина е болна, имала е остри респиратони заболявания някакви. Имали сме и обжалвани болнични, част от които се отменят от ТЕЛК, други са потвърдени, трети – частично са отменени.  

Има ли възможност да се избегне издаването на фалшиви болнични?

Според мен са нужни общи действия от няколко институции, от които да има много ясно разписани правила. НОИ, който изцяло администрира и плаща болничните, няма права да ги спре. Съгласете се, че изцяло издаването и контрола са в ръцете на лекарите. Тоест, в ръцете на здравното министерство. Спомням си, че когато бях кмет на Мадан, в "Горубсо" имаха назначен т. нар. доверен лекар на предприятието. Издават си на съответния пациент болничен, но той минава през доверения лекар. И ако той не го подпише, не се внася в НОИ. Но това трябва законово да е облечено. Ако сега има пак доверен лекар, ще е доста по-добре, защото това са нашите пари, а става въпрос за злоупотреба с тях. Има хора, които не могат да ги ползват, но има хора, които ги ползват незаконосъобразно. Трябва да има контрол на ниво работодател и още един контрол – при нас, защото ние плащаме.  

Вие как контролирате?

Д-р Нина Сенкова отговаря за контрола на болничните в НОИ - Смолян. При нас постъпват като искания за обезщетения за временна неработоспособност. Щом НОИ ще плати, би следвало НОИ да може да контролира. Сега д-р Сенкова примерно обжалва, защото вижда нередност, примерно за остро респираторно заболяване на лицето му се полагат 7 дни, а някой е дал повече. Тя казва, че трябва да го обжалваме. Но къде отива жалбата - пак при лекарите. Или в ЛКК, или в ТЕЛК, а те са колеги, може да работят в едно отделение, в една сграда.

И какво излиза - че там се изтървава контролът?! 

Затова сега, в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета се записа, че в рамките на един месец след приемането му, трябва от МТСП, НОИ, МЗ, работодатели и синдикати да изработят механизъм за ограничаване на злоупотребите, защото това е голям проблем.  

Кога всъщност са издавани най-много болнични в Смолянско?

Около празниците, когато се събират почивни с работни дни. Навсякъде е така, при нас – също. Най-много са учители, държавни служители, военни. Някъде около 20% може би издадените болнични са около празниците, последно около Коледа и Нова година.

Кои са най-заинтересовани да има контрол, явно не са работещите?

Най-заинтересовани според мен са НОИ и работодателя, защото първите три дни ги плаща той, а другите - НОИ. На останалите им е все едно, защото обезщетенията не се плащат от бюджета на здравното министерство. Заинтересовани са и данъкоплатците, даже и работещите, защото болничният не се плаща на 100, а на 70% от работодателя за първите три дни и 80% от НОИ – за останалите. Но, когато става дума за фалшив болничен, те не мислят за това.

Имало ли е хора с болнични да работят в чужбина?

При нас, слава Богу, не е имало такива. Ние на такъв случай не сме се натъкнали, може да е имало, но да не сме го установили. В крайна сметка ние не сме разследващ орган. Когато постъпи сигнал или жалба, реагираме незабавно, но не може да проверяваме всеки с презумпцията за виновност.

А как констатирахте проблема в Неделино, където спряхте обезщетенията на доста хора наведнъж?

Става дума 52-ма човека. За всички тях ВАС окончателно потвърди решението ми за спиране на обезщетенията за безработица. Става дума за големи суми - по 1 560 лева на месец на човек, или по 74,29 лв. на човек на ден. Сумата, която бяхме изплатили, е около 248 000 лева. Но ако бяхме плащали за целия период, щяха да достигнат близо 1 000 000 лева, над 800 хиляди лева, защото всички тези хора са с доста богат трудов стаж и всички щяха да получат максимума. Да не говорим, че има част от тях, които в предишен период са получавали много големи суми. Този таван от 74,29 лв. го има от три години, а преди го нямаше. В онези периоди на ден им се е плащало по 100 лева.

Кое беше отключващото в този случай?

Получихме сигнал. Интересно е как установихме проблема, защото при нас са представени всички документи изрядни, включително издадено U-1. Това е преносимият документ от Кралство Испания, че са работили там. Оказа се обаче, че тези хора са преминали граница на 14-15-ти да речем от дадения месец, а са се върнали на 17-18-ти. В същото време са били назначени за 15 дни. Отивали да вършат някаква работа.

15 дни достатъчни ли са, за да се възползват от опцията за високо обезщетение?

Да, това е регламент 883/2004 на ЕС. Когато си бил в страна членка на ЕС и имаш трудово-правни отношения, независимо дали за ден-два или три, придобиваш право да ползваш този регламент. А той какво казва -  че получаваш 60% от възнаграждението при последния работодател при съкращение. А последният работодател на хората от Неделино се пада българският гражданин Любомир Стефанов, регистрирал фирма в Испания. Той използва възможността и ги назначава за 15 дни.

И какво става на практика?

Отиват в Испания, но не работят 15 дни, а три-четири. Може и изобщо да не са работили. Една част от тези 52-ма души въобще не са ходили в Испания. Ние поискахме за всички справка от МВР за датите, на които са напуснали България и са се върнали обратно. Една част от хората въобще ги нямаше в справката, а други са били по за три-четири дни. Собственикът представя пред нас документи, че след като са отишли в Испания, той ги е командировал в България, понеже там работата намаляла. Командировал ги е във Войводиново, Пловдивско.

Има ли право на това?

Има право, но не е спазил изискванията. Трябвало е да отправи уведомление до Инспекцията по труда, а той не го е направил. Поискахме от МВР да проверят какво са работили във Войводиново. Оказва се, че собственикът има там имоти, но те са негови лични, не на фирмата му. Пращал ги уж да му ограждат, да му брулят орехи и др.подобни. Оказа се, че и това не отговаря на истината. Така ние спряхме плащанията. Всички обжалваха пред мен. Аз потвърдих разпорежданията, те ги обжалваха пред Административен съд - Смолян. Съдът потвърди моите решения. След това те обжалваха пред ВАС и Върховният съд потвърди, че правилно са спрени плащанията им.

Значи сте на етап възстановяване на сумите?

В момента сме стигнали до там, че тези, на които сме платили, трябва да възстановяват средства. Хубаво е, че не сме платили на всички и част от тях няма да връщат. Произнесли сме се, че трябва да възстановят тези средства, базирайки се на всички доказателства, включително и полученото от испанската Инспекция по труда, която казва, че са нулирани трудовите периоди на всички тези лица в тази фирма, защото този работодател Любомир Стефанов е симулирал заетост. Инспекцията е доказала, че тези лица не са работили за тази фирма. На тази база ние тръгнахме да си искаме парите, но те обжалваха с аргумент, че решението на испанската Инспекция по труда е обжалвано там и може да бъде отменено. Аз като директор със свои решения съм върнал преписките за ново произнасяне, като за целта ще изчакаме и потвърждаване от съответните институции в Испания. Води се и досъдебно производство от прокуратурата срещу тези действия за източване на системата на държавното обществено осигуряване.

Тоест, още няма върнати от тези 280 000 лева?

Не. Действително още не е започнал процесът по връщане на парите.

Интервю на Анита Чолакова

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес