Заболяемостта от коронавирус продължава да расте. Причината е ясна - нови варианта на вируса. За подвариантите на Омикрон ВА.4 и ВА.5, новите варианти и действието на сегашните ваксини срещу тях, както и ваксините в бъдещето Actualno.com разговаря с епидемиолога проф. Мира Кожухарова. Проф. Кожухарова беше главен съветник на служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров.
Проф. Кожухарова, все повече се говори за нова вълна на коронавирусна инфекция. Става ли по-тежък вирусът с подвариантите на Омикрон ВА.4 и ВА.5?
Те не предизвикват по-тежко заболяване. Действително вече сме в ход на поредната вълна на коронавируса. Бих искала да отбележа, че още от може би 5 - 6 юни започнахме да наблюдаваме увеличаване на процента на положителните проби за коронавирус, което вече си беше белег, че нещо започва. Фактически като данни за заболяемост на 100 хил. население някъде от 20 юни има едно плавно нарастване. Така че очевидно сме в поредната вълна на COVID-19. Тези нови варианти очевидно са по-заразни, защото доста бързо нараства процентът на положителните, но броят на хората, които имат нужда от лечение в болница и особено на тези, които имат нужда от интензивно лечение, е много, много по-малък в сравнение с Делта вълната. Може да кажем, че тази вълна очевидно към момента протича по-леко. В зависимост от това колко интензивна ще бъде, пак ще има и тежки случаи. Когато има много болни, винаги се случва да има и тежки случаи. Случва се да има и смъртни случаи. Статистически погледнато определено протича по-леко и към момента в болниците въобще не може да се говори за запълване на капацитета им. Върви си поредната вълна.
С идването на BА.4 и ВА. 5 колко близо сме до изцяло нов щам, при който нито едно от антителата сега няма да действа?
Възможно е да се появи и нов щам. Те не възникват един от друг. Независимо от характеристиката на ВА.4 и 5 паралелно е възможно да се появи вариант, който няма нищо общо с тях, а от някои от другите от циркулиращите в момента. Тази селекция на щамове, които предизвикват по-висока заболяемост, наблюдаваме от много години при грипа. Знае се, че сред хората възникват най-различни варианти, защото вирусът непрекъснато се променя. Някои от тези варианти имат способност да се разпространяват по-лесно и по-бързо и обикновено те са, които предизвикват поредната вълна в случая на грипа. Виждаме, че горе-долу така стават и нещата при коронавируса. Възможно е да се появи някакъв такъв вариант, който може би ще бъде толкова различен, че вече може би ще бъде наречен и щам.
Какво значи нов щам - отговорът вижте тук: Проф. Радка Аргирова: Има още една възможност да приключим с пандемията (ВИДЕО)
Защо да се слага втори бустер от ваксина, създадена да работи срещу уханския вариант, който го няма от 2 години вече?
Въпросът за втория бустер не е чак толкова прост, защото масовите препоръки в света са за най-рисковите контингенти - за хората в много напреднала възраст и тези, които имат някакви имунни заболявания. Сега специално за България искам да кажа, че това е най-малко актуалният въпрос в момента. Към момента има поставени втора бустерна доза всичко на всичко на 8454 души, които са предимно от най-възрастните възрастови групи. Те представляват 0,12% от населението на България. Втори бустер може да очакваме да си поставят хората, които имат първи бустер. Самите тези с първия бустер са общо към момента 777 823 или 11,37 % от населението на България. Искам да ви кажа с това, че говорим за много малко хора. Да не се връщам към основната тема, че ваксинираните в България, които имат завършен ваксинационен курс, са към момента 30,16 %. Даже малко се вдигна този процент на обхвата поради това, че има нови данни за населението на България. За съжаление то е по-малко, отколкото беше миналата година.
При положение, че имаме около 30% от населението ваксинирано, основният ни проблем е, че хората отказаха и продължават да отказват да се ваксинират. Напоследък дозите, които са поставени, са бустерни. Дали първи или втори бустер, но нови желаещи за ваксинация няма. Защо го казвам това? Във връзка с вашия въпрос, че ваксината е за първия щам – родителския. Данните навсякъде по света, включително и българските данни от клиниките, показват, че хората, които са ваксинирани, боледуват със следващите варианти обикновено по-леко. По-рядко попадат в болница и по-малък процент са починалите, които не са получили поне две дози. Първоначално създадената ваксина създава някакъв базисен имунитет, който вече при новите варианти и подварианти трудно предпазва от заболяване, но дава относително добра гаранция за по-леко протичане на заболяването. Това е идеята да се използва тази ваксина към момента все още. Разбира се, при хората, при които възниква въпрос за втория бустер, трябва да го обсъдят с лекаря си. Това, което гледам в момента пред себе си от показанията на Единния информационен портал, това са хората в много напреднала възраст. За тях това е някакво подсещане на имунната система. В случай, че се разболеят, има всички основания да се надяваме, че при тях ще протече леко това заболяване. Така или иначе ваксината във всички случаи има нужда от актуализация.
Какво се случва с новите ваксини и ще има ли някога ваксина, която да спре заразяване? Какво става с проектите за панкоронавирусна ваксина (ваксина, която работи срещу всички коронавируси)?
Въпросът с новите ваксини стои малко сложно. Тук пак искам да направя аналогия с ваксините против грип. Ваксините и първата създадена и всички налични в момента, са много добри като ваксини. Те създават имунитет. Имунитетът си е налице, само че причинителят вече се е променил. Предназначението на ваксините е да създават специфичен имунитет към точно определен причинител. Ако причинителят не е променен достатъчно много, имунитет може да бъде перфектен, но причинителят е по-друг. Поради това се случват и заболяването. Създаването на константна ваксина, която да се каже, че е ваксината срещу коронавирус и тя да разреши проблема, е теоретично невъзможно и на практика няма как да се получи.
Имаше въпрос за панкоронавирусна ваксина и какви са ѝ шансовете. Шансовете ѝ от моя гледна точка, пак правейки аналогия с грипа, са доста малки. Това беше преди няколко десетки години мечтата на специалистите в областта на грипа, да се направи една такава ваксина, която да действа срещу всички грипни вируси – сегашните и тези щамове, които ще се появят в бъдеще. Само че те винаги успяват да се променят по някакъв техен си начин, който е по-различен от това, което предполагаме. Може би същото ще стане и с коронавируса. Виждаме в рамките на три години колко много промени претърпя пред очите ни. Вероятно така ще бъде и за в бъдеще. Това показва, че не може отсега да създадем ваксина, която да пази след три години. Ще трябва да се следи от вирусолозите и техните данни да се дават на производителите на ваксините какви промени възникват и в коронавируса, и когато се установи промяна, която има епидемично бъдеще - възможност този щам да се разпространява между хората, вече при една изпипана, улеснена технология, да се прави ваксина с пристигащия в момента щам. Нещо, което от много време се прави при грипа. Всяка година щамовете на грипните вируси, които са включени във ваксината, се променят на база на световна вирусологична мрежа, която наблюдава циркулацията им и възможностите да се прецени с определена степен на вероятност - понякога с много висока степен, друг път не толкова, кой ще бъде следващия епидемичен щам.
Бъдещето ще покаже дали съм права или не, но си мисля, че нещата и при коронавирусите по този начин ще се развият. Трябва да се следи тяхната циркулация и да може да се прогнозира в следващите пет-шест месеца кой вариант ще има най-голямо епидемиологично значение.
Новите ваксини, които сега се гледат от FDA (Американската агенция за храните и лекарствата) и EMA, ще дадат ли по-добър отговор на вируса от сегашните и защо?
Нека пак да кажа – ваксините дават прекрасен отговор. Те са си добри. Смесваме две неща. Една ваксина може да бъде прекрасна, да дава много силен, много добър имунен отговор, но ако тя не е насочена срещу определен причинител, не може да очакваме, че ще има ефект върху това заболяване. Ако един човек е ваксиниран срещу морбили, ваксината е прекрасна много високо имуногенна. Който е ваксиниран, който има две дози, е предпазен пожизнено от морбили. Обаче не е ваксиниран срещу една друга шарка, която се казва рубеола. Това означава, че ще се разболее от рубеола със сигурност. Ваксината срещу морбили не може да предпази от заболяване с друг вид шарка, каквато е рубеолата. Или ваксинирала съм се срещу грип, но нямам ваксинация срещу коронавирус. Не мога да очаквам, че ще бъда предпазена, макар че грипната ваксина е добра.
Наличните ваксини срещу коронавируса са добри, но вирусът се променя. Той става друг, затова те не могат да му действат както на първоначалния вариант. От тази гледна точка става едно състезание между производителите и естествената биологична изменчивост на вирусите, които винаги бързат и обикновено винаги ни изпреварват. Не е лоша и сегашната ваксина. Ако без всякакви промени циркулираше уханският щам до този момент, нещата щяха да са разрешени. Само че вирусът е твърде изменчив, както вирусите, които предизвикват такива остри респираторни заболявания и по тези причини сега например се работи ваксина и тя вероятно ще се появи през есента, която е ориентирана и насочена срещу варианта Омикрон. Това добре, но през септември може да се появи някакъв друг вариант, за който в момента не се сещаме. Ваксината, колкото и да е добра, тя на новия вариант едва ли ще действа така добре. Едно е качеството на ваксините, друго е доколко ще са ефективни. Те могат да предпазват от заразяване, от разболяване, от тежки форми, когато има съвпадение на вида на ваксината и причинителят, който циркулира. Когато е много изменчив, е едно трудно състезание.
Научихме ли се вече сами да се сещаме кога да слагаме маски и да спазваме дистанция без да ни въвеждат мерки?
Много се надявам да е така. Забелязвам тук–там по магазините и градския транспорт, че има хора с маски. Моето виждане по въпроса е, че достатъчно много се говори на тази тема. Противоепидемичните мерки ги знае населението на цялата земя. Едно време ги знаеха само епидемиолозите, сега всички хора ги знаят. Ролята на здравните власти в такава ситуация е просто да уведомяват хората как се развива епидемичният процес. От един от момента нататък като се каже, че е много висок процентът на положителните, на болните хора - просто всеки трябва да се предпазва. Ето у нас предпоследната вълна преди тази беше отменена с декрет на правителството, което беше грешка. Хората решиха, че проблемът е приключил, а той не е приключил и за специалистите е ясно, че общо взето няма да приключи в близкото обозримо бъдеще. Мисля, че всеки знае как трябва да се предпазва, въпросът е да поиска да го направи. Нека да няма нужда да бъде задължаван.
Интервю на Деница Китанова
