Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Руслан Трад пред Actualno.com: ЕС реши да си плаща за охрана и съвест на Турция

15 март 2016, 10:15 часа • 13677 прочитания

Ситуацията по отношение на най-актуалната и голяма криза в днешни дни в международната политика се мени с часове - поне на повърхността. Под повърхността обаче интересите на всички замесени в Сирия и в създаването на чудовището "Ислямска държава" въобще не се променят така скорострелно, както изглежда на пръв поглед, ако човек обърне внимание на пълноводната река от непрестанни новини в медийното пространство. Какво се случва всъщност, какво предстои да се случи и защо нещата все се променят, но си остават същите - разговаряме с председателя на Форума за арабска култура и колумнист на Actualno.com Руслан Трад.

Ти беше в Тунис и доста подробно описа какво се случва там. Какви са усещанията на тунизийците спрямо „Ислямска държава”?

В един от разговорите, които проведох с местни активисти в столицата Тунис, стана въпрос за „Ислямска държава“. Разбира се, тази тема е много актуална и нямаше начин да не се обсъди. Разликата от предишни пътувания, които съм имал в други държави като Ирак, Турция и Ливан е, че никой не искаше да говори за джихадистката групировка. Станеше ли дума за ИД, темата се изместваше, а при последния ми разговор с една местна журналистка, с която заснех видео интервю, бях помолен да не задавам въпроси за ИД – за всичко друго, освен за тях. Страхът от групировката е осезаем и видим и има защо. Тунис усеща върху плещите си реалната заплаха от терористични атаки, каквито видяхме миналата година. Тогава загинаха десетки, а последствията се усещат тепърва – туристическият сектор се срина, петзвездни хотели затвориха врати, а туроператори от Великобритания, например, отмениха всички резервации до ноември.

Работата на над 400 000 тунизийци, ангажирани в туризма, е застрашена. Това е огромен удар върху Тунис и обществото му и докато в Ирак се водят военни действия и мнозина очакват удари и атентати, то в Тунис всичко се случва под повърхността. Новините за появили се тук-там клетки на ИД идват всеки ден. Тунис има вътрешни проблеми, а също и проблеми по границите си с Либия и Алжир. И когато имаш държава, чиято територия е разтърсвана от гражданска война, тогава положението е много сложно. Мнозина тунизийци се включват в редиците на ИД най-вече заради бедност – близо 6000 се сражават в Либия и Сирия, повечето идващи от западните и южни части на Тунис, които страдат от високо ниво на безработица сред младото население. Така че темата за ИД не е лесна за тунизийците, защото тя е обвързана с множество други проблеми, пред които те тепърва ще се изправят като липсата на стабилна вътрешна политика, липсата на реформи, наличието на голяма безработица, разочарование сред младите и средната класа, невъзможността старият елит да бъде изместен от живота на държавата. Всички тези фактори спомагат групировки като ИД да получават възможности за намеса и инфилтрация във вътрешността на Тунис.

Има ли мълчаливо одобрение в Тунис да се хване оръжие в ръка, за да се решат проблеми като недоимъка и липсата на перспектива за икономическо развитие, за по-добър живот? Ако има такова одобрение, в кои среди е по-ярко изразено то – на по-младите или на по-възрастните?

Тук трябва да говорим с едно голямо "ако". Ако ситуацията с липсата на алтернатива остане, а безработицата се повиши, то протестите, които избухнаха в началото на тази година, могат да излязат извън контрол и да има възможност за ескалация в пъти по-голяма от онази преди пет години, когато падна Бен Али. В своите разговори с тунизийци – предимно млади хора, но и здраво стъпили на краката си преподаватели и хора от средната класа – не останах с впечатлението, че се поддържа идеята за насилие и хващане на оръжието срещу властите. Всъщност, категорично се застъпва идеята промените да се случат с натиск от улицата, реформи и промяна по мирен път, с политически решения.

Какво мислиш за ситуацията в Турция в момента – атентати се случват все по-често в сърцето на южните ни съседи, накъде отиват нещата?

От месеци наблюдаваме ескалация в турския югоизток, където се виждат военни операции, засилен сепаратизъм и ожесточени сблъсъци в районите около Джизре на границата с Ирак. За съжаление това се очакваше, макар и вероятно не в такива размери. Мнозина анализатори се изкушават да коментират темата за Турция през призмата на национализма и емоцията, но нещата не са черно-бели. Засилването на ПКК в Югоизточна Турция е пряк резултат както на влошените отношения с Анкара и проваленият мирен процес, така и на динамиката на сирийската гражданска война, която се отразява директно върху политиката в Турция. В същото време Анкара ще среща все повече и проблеми с „Ислямска държава“, за които си затваряше очите до момента, в който джихадистите не станаха заплаха за личните интереси на Турция. Атентатите и като цяло ескалацията на насилие в южната ни съседка вероятно ще се засилват, защото това предполагат водената политика на Турция, намеренията на ПКК, идеологията на ИД и развитието на войната в Сирия.

Какво е мнението ти за очертаващото се споразумение между ЕС и Турция за бежанците? Кои са слабите му страни, кои са силните му страни?

За мен това споразумение е факт под повърхността на дипломацията, то вече е направено и решенията са взети. Въпросът е вече тези решения да бъдат официално оповестени. ЕС реши да прехвърли отговорността на Турция, един вид си закупи пакет услуги, за да не се занимава с проблеми като бежанската вълна и ситуацията в Сирия. Не виждам положителни или силни страни в подобна политика и споразумение, ако става дума за ЕС.

Едно от най-позорните неща, които видяхме последните пет години е пазарлъкът със съдбите на стотици хиляди хора. Тези хора, бежанците, са прехвърляни като продукт от един собственик на друг, разменяни са за геополитически интереси. Световната политика удари дъното покрай войната в Сирия. Тази година на 15 март (бел. ред. - днес) се навършват точно пет години от началото на протестите в Сирия, които прераснаха във въоръжен бунт. Пет години по-късно какво имаме? Неадекватни политически решения, ужасяващо слаб и вглъбен в себе си ЕС, цинична политика от страна на водещи държави като САЩ и Русия, както и продължаването на на живота на един режим – сирийският - с помощта на системи, захаросани обещания, изпращане на оръжие. И всичко това единствено поради страх и нерешителност. Резултатът на всички тези грешки се вижда на прага на Европа – стотици хиляди бежанци. Няма значение дали ЕС ще даде 6 милиарда или 10 милиарда евро на Турция – ако няма политики за решаване на реалните проблеми.

Между другото, само преди седмица турска гранична полиция уби 10 души, опитващи се да избягат от руските въздушни удари в Северна Сирия. Преди дни пък се засилиха случаите на избутани от турската брегова охрана лодки насред Средиземно море. В този смисъл споразумението явно работи – смъртните случаи ще се засилват, потокът от бежанци също, но ЕС ще гледа встрани, защото си плаща за охрана и съвест, като в същото време си затварят очите за очевидните нарушения и репресии в самата Турция.

Прогнозата ти – ще има ли истинска криза с бежанците в България в скоро време? Каква е рецептата, за да не преживеем такава криза?

В последно време държавите от Източна Европа са известни най-вече с ядосаното си говорене, крайно десният уклон, расистките си изказвания и липсата на адекватност. И всичко се прави като че сякаш да си върнат на Западна Европа, която вижда в източноевропейците едни „европейци втора ръка“. Бежанската криза показа много демони, които все още съществуват в европейското общество и, за които все още не се води дебат. Политиците в Източна Европа отговарят троснато, ядосано, ядно. Те използват миналото, за да дават решения за днешни ситуации. Но миналото не е дестинация, а предупреждение.

В целия този хаос България заема важно място. Не мисля, че страната ни ще преживее натиск по границите си, защото тя не е дестинация, нито е част от бежанския път. България е от първите държави, които построиха стени на границата си и засилиха патрулите си. Затова и ние сме от малкото страни със смъртни случаи по границите ни – ако това е повод за радост. Но България не трябва да позволява да бъде засегната от хаоса и междуособиците в самия ЕС. Последователната политика е жизненоважна.

Ако говорим за рецепта, която да ни отърве от ставащото навсякъде около нас, но единственият начин да не преживеем подобна криза е - да спре насилието в Сирия, въздушните удари и репресии, да се състави адекватен отговор на днешните реалности, да се осмислят грешките на ниво ЕС, както и да не се дава гласност на параноята, истерията и нездравословният национализъм. От нас не зависят много неща – особено на ниво световна политика. За вътрешните ни дела и политика отговаряме единствени ние.

Интервю на Ивайло Ачев

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес